X
 
 

8 причини, поради които има гей парад в България

Още от автора

Внимателно проследих дебата около състоялия се в София на 18 юни гей парад. Общото впечатление е, че дори и значителна част от тези представители на обществото, които по принцип не са негативно настроени към хората с различна от традиционната сексуална ориентация, не разбират смисъла от неговото провеждане. Възприемат го по-скоро като натрапване на чуждата различност (каквато е и опорната точка на политическия популизъм), отколкото като призив за равноправие. Затова реших в няколко точки да представя някои базови проблеми, пред които са изправени хората от хомосексуалното малцинство.

Именно следните са проблемите, поради които такива паради се провеждат в десетки, ако не и в стотици държави по света. И вероятно ще бъдат провеждани, докато не бъдат разрешени проблемите, с които обществото принуждава да живеят хората поради техните индивидуални характеристики.

 

1. Хомосексуалните хора са подложени на системна дискриминация в България


Именно дискриминацията е основният проблем, пред който са изложени хората с хомосексуална ориентация. И тя далеч не се свежда само до ехидни подхилквания (в по-благия случай) или до цинични подигравки и нападения от омраза (в по-лошия). Тя има и своята юридическа основа (виж точки 4, 5, 6, 7 и 8).

България е сред страните, в които хомосексуалните практики не са наказуеми. Но все още хората биват дискриминирани и маргинализирани поради тяхната индивидуалност. Най-често хомосексуалните хора биват подценявани заради тяхната различност. А това засяга както личния им, така и професионалния им живот.

Според проучване, цитирано от неправителствената организация БХК, 62 процента от българите намират хомосексуалните връзки за нещо лошо. А близо 40 процента заявяват, че не желаят да работят в един офис с ЛГБТ хора. Това отношение със сигурност осигурява дискомфорт на хомосексуалните хора.

 

2. Често са мишена на омраза


Омразата, на която биват подлагани системно хомосексуалните хора и която омраза почти винаги се подклажда от различни политически кръгове, също е сред сериозните проблеми пред тяхното малцинство.

Тревожен е фактът, че резултат от изследване, проведено непосредствено след атаката в Орландо преди няколко седмици - сочи, че 6% от изследваните в интернет потребители открито изразяват, че одобряват или извиняват постъпката на масовия убиец само заради това, че негова мишена са били хомосексуални хора.

 

3. Нямат право да легитимират любовта си пред закона


Хомосексуалните двойки в България нямат право да сключат нито граждански брак, нито граждански съюз. Чл. 46. ал. 1. от Конституцията на Република България гласи: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак“.

В действителност възприетият в обществото за традиционен е бракът между мъж и жена. Но фактът, че този член от Конституцията отнема някому възможността да се възползва от право, от което може да се възползва някой друг, означава, че така формулиран законът без съмнение е дискриминативен.

Противно на главното обществено възприятие обаче, еднополовите бракове далеч не са просто каприз и тяхната липса води хомосексуалните хора до голям брой проблеми (които разяснявам в следващите няколко точки).

 

4. Не могат да получат информация за здравословното състояние на любимия си човек


Лишаването на хората с хомосексуална ориентация от правото да встъпят в брак автоматично им отнема и правото да получат информация от лекари за състоянието на техния партньор, когато например той е претърпял инцидент или поради друга извънредна ситуация се е наложило неговото хоспитализиране.

Практика е в определени случаи брачният партньор да взима важни решения, свързани със здравето и дори с живота на своя житейски спътник, когато той не е в състояние да вземе това решение сам (например когато е в безсъзнание). Но това не е осъществимо при еднополовите двойки (защото те не могат да сключат брак).

В такива случаи здравият партньор трябва да търси съдейтвие от роднини на хоспитализирания си спътник – майка, баща, братя и сестри. Тези роднини в някои случаи дълго време не са се интересували от своя близък, като нерядко дори са се отрекли от него поради затвърдените у обществото предразсъдъци и стереотипи. И тогава пациентът се оказва без нито един близък човек, на когото да може да разчита да бъде до него и да го подкрепя в тежки моменти. А важните решения трябва да ги взимат лекари и чиновници.

 

5. Не могат да наследят своя спътник в живота


Встъпилите в брак хетеросексуални партньори може да наследяват своите спътници, с които се предполага, че дълги години (или цял живот) са градили всичко заедно - докато хомосексуалните партньори нямат тази въможност.

При евентуална внезапна смърт, когато имуществото не е завещано, то автоматично се преписва на най-близките в юридическия смисъл роднини – майка, баща, братя, сестри и т.н. И така живият партньор не може да наследи своя най-близък човек. Нещо повече – дори и дадена собственост да бъда завещана предварително на най-близкия партньор, то тя може да бъде лесно оспорена в съда от други роднини.

Липсата на граждански брак не позволява и на живия хомосексуален партньор да получава наследствена пенсия от своя починал спътник. Ако за хетеросексуалните хора не е никакъв проблем да получават населдствена пенсия от своя починал житейски партньор, когато са сключили брак – то за хомосексуалните хора това е просто напълно невъзможно.  

 

6. Еднополовите двойки не могат да поемат индивидуално грижата за съвместно отглежданите деца


Независимо дали одобряваме или не одобряваме отглеждането на деца от хомосексуални двойки, такива семейства има и те отглеждат деца. При евентуална смърт или заболяване на притежаващия родителските права партньор, другият партньор няма възможността да бъде повече родител на съвместно отглежданите деца, макар и на практика да е бил такъв.

В случай на смърт, тези права биват прехвърляни на роднини на починалия (ако те проявят такова желание) или на институции. Така страда и детето, което практически бива откъснато от своето семейство, и родителят, на когото пък му отнемат най-ценното.

Що се отнася до моралния казус за отглеждането на деца от хомосексуални двойки, има много мнения. Но мнозинството учени, които имат системни наблюдения върху отглежданите от такива двойки деца, са категорични, че няма никаква разлика между отгледаните от еднополови и отгледаните от разнополови родители деца. Освен това семейството е опора, която е необходима на всяко дете и на всеки млад човек. В този смисъл, вероятно всеки човек би предпочел да бъде отгледан в семейна среда – пък макар и от две майки или от двама бащи – отколкото да бъде местен от едно приемно семейство в друго.

 

7. Нападенията и побоите над ЛГБТ хора не се класифицират като престъпления от омраза в Наказателния кодекс


Ако човек бъде физически нападнат на основание различния му етнос или раса, той би бил квалифициран като жертва на престъпление от омраза. Но ако мотивът на престъпника е различната сексуална ориентация на жертвата, тогава престъплението не може да се квалифицира като престъпление от омраза, а извършителят му може да получи много по-лека присъда, отколкото ако например набие ром заради неговия етнически произход.

 

8. Често биват експлоатирани негативно в политическия контекст


Популизмът на националистическите партии често употребява темата за правата на хомосексуалните хора – демонизирайки ги и представяйки ги като заплаха. Страховете, които внушават те, обикновено са неоснователни, но пък се поднасят достатъчно убедително, за да заразят някои по-слабо информирани представители на обществото с омраза. А по този начин процесът на ингтеграция на хората с различна от традиционната сексулна ориентация се забавя.

Не само политиците черпят дивиденти, експлоатирайки темата за правата на сексуалните малцинства. Българската православна църква (БПЦ) също периодично се присъединява към опорните точки на популистите, правейки изявления по отношения на гей парада. Но когато обаче хомосексуални хора биват подлагани на тормоз заради тяхната различност, БПЦ удобно си мълчи, както и когато нейни представители биват уличавани в хомосексуални практики. БПЦ запазва мълчание и когато членове на паравоенни формирования сами демонстрират как обират бягащи от война чужденци, а премиерът им благодари. Мълчи и всеки път, когато политици принуждават най-бедните хора в гетата да гласуват за тях, плашейки ги например, че иначе ще им разрушат домовете. Но не пропуска да изрази мнение по теми, будещи силни и двуполюсни емоции в обществото - каквато е и провеждането на гей парад.

 

***


Със сигурност съществуват още десетки проблеми, с които хомосексуални и други ЛГБТ хора в България се сблъскват ежедневно. Освен върху локалните проблеми, гей парадите са и форма на призив за обръщане на внимание на проблемите на хомосексуалните хората в някои общества, където човек може да бъде убит на основание неговата различност и индивидуалните му характеристики - например С. Арабия, Иран, Катар, Нигерия и др.

Тоест докато обществото ни е либерално и докато не бъдат решени проблемите на сексуалните малцинства не само в локално, а и в глобално отношение, най-вероятно гей паради ще има. От нас зависи как ще разтълкуваме тези масови демонстрации – като натрапване на различността или като призив за равноправие.