Обединеното кралство и ЕС: историята на един неуспешен брак по сметка
2625
Още от автора
Обединеното кралство реши да се оттегли от Европейския съюз на проведения на 23 юни референдум. 52 процента от участвалите в допитването са гласували „за“ излизането от Европейския съюз (ЕС). Водещите европейски лидери приеха този резултат като голямо разочарование и като признак, че бъдещето на ЕС е застрашено.
Но съществува и хипотеза, че излизането на Острова от европейското семейство – в случай че парламентът в Лондон уважи резултата от референдума- всъщност ще се отрази благоприятно на съюза, тъй като той може да се освободи от своя най-претенциозен член. Според хипотезата след излизането на Обединеното кралство ЕС може да стане по-лесен за ръководене и съответно по-ефективен, а процесът на европейска интеграция да се ускори значително.
Историята на един неуспешен брак
Съвместният път на Обединеното кралство и Европейския съюз е трънлив и осеян със спорове още от самото му начало. Затова изобщо не е изненадващо, че днес идеята за развод е на дневен ред. От караници за членски такси и разпределянето на субсидиите, до спорове по отношение на валутната политика. Забрани за внос и износ на месо и неразбирателство дори и относно съдържанието на шоколадите в ЕС. Първоначален отказ за присъединяване, а после постоянни заплахи за напускане на семейството от страна на Острова. Това са само някои от ключовите акценти, които бележат трудния брак между Обединеното кралство и Европейския съюз. Първоначален отказ за присъединяване
Когато през 1957 г. се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), която общност впоследствие се преобразува в Европейски съюз, страните-основателки (Франция, Белгия, Западна Германия, Нидерландия, Люксембург и Италия) канят Обединеното кралство да се присъедини към нея. Но Лондон отказва поканата. Така основателките на ЕС стават не 7 – както е планирано първоначално - а 6. Икономическите проблеми и ветото на Шарл дьо Гол
Поради своите икономически проблеми, няколко години по-късно Лондон сам заявява желанието си да се присъедини към общия европейски пазар. Но през 1963 г. френският президент Шарл дьо Гол налага вето на този опит за присъединяване на Кралството към ЕИО, тъй като според него Обединеното кралство изпитва „дълбока враждебност“ към европейската инициатива. След оттеглянето на Шарл дьо Гол от президентския пост във Франция, Обединеното кралство най-сетне може да се присъедини към ЕИО. Това се случва цяло десетилетие след първия опит за присъединяване, като се налага Лондон да извърши серия от реформи по отношение на своята земеделска и бюджетна политика. Първи референдум за оставане или излизане от ЕИО
През 1975 г. лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън прави национален референдум за излизане на Обединеното кралство от ЕИО. Но тогава 2/3 участвалите в референдума заявяват чрез гласовете си, че желаят да останат на общия европейски пазар. Спор по отношение на земеделските субсидии
През 1983 г. лидерът на лейбъристите Майкъл Фут обещава излизане на страната от ЕИО, в случай че той спечели изборите. Но Фут е победен от консервативната Маргарет Тачър, получила прозвището „Желязната лейди“. Година по-късно, заявявайки, че Кралството си иска парите от членските вноски обратно, Тачър успява да извоюва отстъпка от страна на Брюксел. Тя заплашва, че Лондон ще спре да изплаща своите членски вноски в общността, тъй като Кралството получава далеч по-малко селскостопански субсидии, отколкото някои други страни-членки на ЕИО. Присъединяване и оттегляне от обменния механизъм
Обединеното кралство се присъединява към „Валутно-курсовия обменен механизъм“ през 1990 г. – цели 11 години след неговото основаване. Този механизъм цели хармонизиране на европейските финансови системи преди образуването на обща европейска валута. Забавянето говори ясно, че Кралството не приветства идеята за обща парична единица в ЕИО, която така и не приема. Две години по-късно – през 1992 г. – Островът е изхвърлен от този механизъм, тъй като не успява или не полага необходимите усилия, за да спре постоянните валутни спекулации. Създаването на Европейския съюз и допълнителните клаузи за Обединеното кралство
През 1992 г. е подписан договорът в Маастрихт за създаване на Европейския съюз. Но той бива подписан от Обединеното кралство с допълнителни уговорки по отношение на социалната политика и паричния съюз, като британските политици се опасяват от отстъпването на някои от правомощията на британския парламент на Брюксел. Спорът с Франция заради болестта „луда крава“
През 1999 г. Франция налага забрана на вноса на говеждо месо от Острова по време на разпространението на болестта „луда крава“. Макар и Париж да получава ултиматум от Брюксел да оттегли забраната, тя остава още няколко години. Спор за съставките на шоколада
През 2000 г. – след 27-годишен спор по отношение на неговите съставки – продажбата на британски шоколад най-сетне бива разрешена в страните от Европейския съюз. Дотогава Франция и Белгия настояват шоколадът да съдържа само какаова маса и да не се използват растителни мазнини при неговото приготвяне. Спорове между Франция и Обединеното кралство по отношение на Европейската конституция
През 2004 г. лейбъристът Тони Белър – тогава министър-председател на Обединеното кралство – и френският президент Жак Ширак влизат в спор по време на преговорите за единна европейска конституция, като Ширак е обезпокоен, че oтстъпките към кралството водят до „Европа на две скорости“. През 2006 г. на Острова е планиран референдум за приемане на Европейската конституция. Но след като тя бива отхвърлена на проведени във Франция и Нидерландия през 2005 г. референдуми, вотът бива отложен за неопределено време. Въпросът за Европейската конституция бива заменен от подписания в края на декември 2007 г. договор от Лисабон, който бива ратифициран през 2008 г. от парламента на Обединеното кралство без да се провежда референдум. Отсъствието на Гордън Браун при подписването на Лисабонския договор
През 2007 г. министър-председателят Гордън Браун не присъства на излъчваната по телевизията в цяла Европа церемония по подписване на Лисабонския договор от европейките лидери, който договор дава по-голяма власт на Брюксел. Преговорите по този договор продължават две години, докато накрая плановете за обща европейска конституция отпадат. Отсъствието на Браун тогава бива тълкувано негативно в европейското обществено пространство, макар и той да твърди, че не е присъствал поради друг служебен ангажимент. Заканите на Камерън към Брюксел
През 2011 г. Дейвид Камерън критикува Брюксел заради плановете за въвеждане на облагане върху банките. Защитавайки лондонския финансов сектор, премиерът се заканва да върне в ръцете на Лондон много от правомощията, отдадени на Брюксел. Референдумът за оставане или излизане от ЕС като предизборно обещание
Две години след като отправя тези закани, Камерън обещава референдум за оставането на Обединеното кралство в ЕС, ако спечели изборите през 2015 г. Той съответно ги печели и обещава провеждането на референдум преди началото на 2017 г. Преговорите за „нова сделка“
През февруари 2016 г. Камерън участва в преговори за „нова сделка“ между Лондон и Брюксел. Те продължават повече от 30 часа, а на Камерън му се налага да направи серия от отстъпки. Тогава той обявява, че референдумът за излизане или оставане в ЕС ще се проведе на 23 юни, като оставя решението за „новата сделка“ в ръцете на британското общество. Което oбщество вече каза „не“ на ЕС.
Съвместният път на Обединеното кралство и Европейския съюз е трънлив и осеян със спорове още от самото му начало. Затова изобщо не е изненадващо, че днес идеята за развод е на дневен ред. От караници за членски такси и разпределянето на субсидиите, до спорове по отношение на валутната политика. Забрани за внос и износ на месо и неразбирателство дори и относно съдържанието на шоколадите в ЕС. Първоначален отказ за присъединяване, а после постоянни заплахи за напускане на семейството от страна на Острова. Това са само някои от ключовите акценти, които бележат трудния брак между Обединеното кралство и Европейския съюз. Първоначален отказ за присъединяване
Когато през 1957 г. се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), която общност впоследствие се преобразува в Европейски съюз, страните-основателки (Франция, Белгия, Западна Германия, Нидерландия, Люксембург и Италия) канят Обединеното кралство да се присъедини към нея. Но Лондон отказва поканата. Така основателките на ЕС стават не 7 – както е планирано първоначално - а 6. Икономическите проблеми и ветото на Шарл дьо Гол
Поради своите икономически проблеми, няколко години по-късно Лондон сам заявява желанието си да се присъедини към общия европейски пазар. Но през 1963 г. френският президент Шарл дьо Гол налага вето на този опит за присъединяване на Кралството към ЕИО, тъй като според него Обединеното кралство изпитва „дълбока враждебност“ към европейската инициатива. След оттеглянето на Шарл дьо Гол от президентския пост във Франция, Обединеното кралство най-сетне може да се присъедини към ЕИО. Това се случва цяло десетилетие след първия опит за присъединяване, като се налага Лондон да извърши серия от реформи по отношение на своята земеделска и бюджетна политика. Първи референдум за оставане или излизане от ЕИО
През 1975 г. лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън прави национален референдум за излизане на Обединеното кралство от ЕИО. Но тогава 2/3 участвалите в референдума заявяват чрез гласовете си, че желаят да останат на общия европейски пазар. Спор по отношение на земеделските субсидии
През 1983 г. лидерът на лейбъристите Майкъл Фут обещава излизане на страната от ЕИО, в случай че той спечели изборите. Но Фут е победен от консервативната Маргарет Тачър, получила прозвището „Желязната лейди“. Година по-късно, заявявайки, че Кралството си иска парите от членските вноски обратно, Тачър успява да извоюва отстъпка от страна на Брюксел. Тя заплашва, че Лондон ще спре да изплаща своите членски вноски в общността, тъй като Кралството получава далеч по-малко селскостопански субсидии, отколкото някои други страни-членки на ЕИО. Присъединяване и оттегляне от обменния механизъм
Обединеното кралство се присъединява към „Валутно-курсовия обменен механизъм“ през 1990 г. – цели 11 години след неговото основаване. Този механизъм цели хармонизиране на европейските финансови системи преди образуването на обща европейска валута. Забавянето говори ясно, че Кралството не приветства идеята за обща парична единица в ЕИО, която така и не приема. Две години по-късно – през 1992 г. – Островът е изхвърлен от този механизъм, тъй като не успява или не полага необходимите усилия, за да спре постоянните валутни спекулации. Създаването на Европейския съюз и допълнителните клаузи за Обединеното кралство
През 1992 г. е подписан договорът в Маастрихт за създаване на Европейския съюз. Но той бива подписан от Обединеното кралство с допълнителни уговорки по отношение на социалната политика и паричния съюз, като британските политици се опасяват от отстъпването на някои от правомощията на британския парламент на Брюксел. Спорът с Франция заради болестта „луда крава“
През 1999 г. Франция налага забрана на вноса на говеждо месо от Острова по време на разпространението на болестта „луда крава“. Макар и Париж да получава ултиматум от Брюксел да оттегли забраната, тя остава още няколко години. Спор за съставките на шоколада
През 2000 г. – след 27-годишен спор по отношение на неговите съставки – продажбата на британски шоколад най-сетне бива разрешена в страните от Европейския съюз. Дотогава Франция и Белгия настояват шоколадът да съдържа само какаова маса и да не се използват растителни мазнини при неговото приготвяне. Спорове между Франция и Обединеното кралство по отношение на Европейската конституция
През 2004 г. лейбъристът Тони Белър – тогава министър-председател на Обединеното кралство – и френският президент Жак Ширак влизат в спор по време на преговорите за единна европейска конституция, като Ширак е обезпокоен, че oтстъпките към кралството водят до „Европа на две скорости“. През 2006 г. на Острова е планиран референдум за приемане на Европейската конституция. Но след като тя бива отхвърлена на проведени във Франция и Нидерландия през 2005 г. референдуми, вотът бива отложен за неопределено време. Въпросът за Европейската конституция бива заменен от подписания в края на декември 2007 г. договор от Лисабон, който бива ратифициран през 2008 г. от парламента на Обединеното кралство без да се провежда референдум. Отсъствието на Гордън Браун при подписването на Лисабонския договор
През 2007 г. министър-председателят Гордън Браун не присъства на излъчваната по телевизията в цяла Европа церемония по подписване на Лисабонския договор от европейките лидери, който договор дава по-голяма власт на Брюксел. Преговорите по този договор продължават две години, докато накрая плановете за обща европейска конституция отпадат. Отсъствието на Браун тогава бива тълкувано негативно в европейското обществено пространство, макар и той да твърди, че не е присъствал поради друг служебен ангажимент. Заканите на Камерън към Брюксел
През 2011 г. Дейвид Камерън критикува Брюксел заради плановете за въвеждане на облагане върху банките. Защитавайки лондонския финансов сектор, премиерът се заканва да върне в ръцете на Лондон много от правомощията, отдадени на Брюксел. Референдумът за оставане или излизане от ЕС като предизборно обещание
Две години след като отправя тези закани, Камерън обещава референдум за оставането на Обединеното кралство в ЕС, ако спечели изборите през 2015 г. Той съответно ги печели и обещава провеждането на референдум преди началото на 2017 г. Преговорите за „нова сделка“
През февруари 2016 г. Камерън участва в преговори за „нова сделка“ между Лондон и Брюксел. Те продължават повече от 30 часа, а на Камерън му се налага да направи серия от отстъпки. Тогава той обявява, че референдумът за излизане или оставане в ЕС ще се проведе на 23 юни, като оставя решението за „новата сделка“ в ръцете на британското общество. Което oбщество вече каза „не“ на ЕС.
коментара
