X
 
 

Интервю с един часовникар

Още от автора

Разхождам се из центъра на Казанлък. По средата на една улица съзирам малко часовникарско ателие. Минавайки покрай него, надничам вътре и забелязвам как на стената са залепени снимки на Левски, Ботев и хан Аспарух. На един стол възрастен човек поправя часовник. Впечатлен от въпросните снимки и добродушния му вид, решавам да му се представя и да го помоля за кратко интервю.  Той се съгласява. Така се запознавам с Костадин Василев Кирев.

- Кажете ни кога и къде сте роден, откога се занимавате с поправяне на часовници, какво образование имате?

- Роден съм в село Шаново, Старозагорска област, 1937-а година. Професията ми е конструктор на взривни материали. Впоследствие почнах да работя часовникарство. Вече станаха двадесет години часовникарство работя. Имам средно техническо образование.

- Видях, че имате снимки на Ботев, Левски и хан Аспарух във Вашето малко ателие. Защо сте ги сложили?

- Аз имам слабост към всички български герои. Обаче не мога да ги намеря всичките, само Ботев и Левски съм намерил, и хан Аспарух. Искам и на Георги Сава Раковски, но не мога да я намеря снимката.

- Защо е толкова важно да ги помним?

- Ами това е историята на България – трябва да се знае. Една държава без история – тя не е държава. Трябва всички да обичаме родината си.

- Вие се занимавате с часовници. Какво е времето днес за обществото ни?

- А обществото, не е много добре обществото. Всичко е измами и корупция. Ей тука, вестник „Заводска трибуна“ (сочи вестника) пише как обменяли парите. И внасят два милиона пари в кой остров там беше, след това теглят два милиона пари и правили хотели на Слънчев бряг. И тея два милиона си остават лично за тях. Затова че вяра вече нямам на никого.

- А плашите ли се от старостта?

- Не, от старостта не се плаша. Тук ми идват много приятели – кой за часовник, кой за раздумка и времето минава. И въобще не мисля за болести, да Ви кажа. Ако си във вкъщи, само за болести ще мислиш, пък тука въобще забравяш всичко.

- Ако можете да кажете нещо на политиците, какво ще бъде то?

- По-малко корупция да има. Да уважават хората. И пенсионерите, да има повече за пенсионерите, да гледат повече за пенсионерите. Въобще за всичко да гледат, за България. Не само да крадат и да мамят хората, че дават нещо, а пък те нищо не дават.  Аз бях седесар навремето.

- Но се отказахте?

- Отказах се.

- Защо?

- Защо ли? Защото избрахме хора, които след това станаха милионери. Избрахме народни представители, те станаха милионери, затова. Всичко беше лъжа и измама. В завод съм работил, вдигнахме стачка 90-а година. Пратиха ни на Тулово на гарата, върнахме се – всичко беше ограбено от завода. Всичко! Всичко изнесено. И къде го изнесоха – Бог знай. Затуй се възмутих от всичко.

- Ако Левски, Ботев и хан Аспарух ни гледат сега, какво ще кажат за нас?

- Ще умрат още един път. Знаете какво казва Ботев: „И аз съм дошъл народ да освобождавам.“

 

Въпросите зададе Атанас Янев