Детайлите около Ахмед Чатаев, заподозреният за атаките в Истанбул, са важни

Все още никой не е поел отговорност за кървавата атака на летище „Ататюрк“ в Истанбул на 28 срещу 29 юни. Групировката „Ислямска държава“ все още мълчи, макар да беше обвинена от официалните власти в Турция в организирането й. Въпреки, че няколко дни по-късно все още няма поемане на отговорност, то се появи възможен организатор. Според турската полиция, „мозъкът“ зад нападенията е чеченецът Ахмед Чатаев.

В светлината на сегашните медийни спекулации около тези слухове, е нужно да се предостави малко повече контекст около неговото име и дейността му. Някои от данните не са категорично доказани, а дебатите по-често са плод на спекулации. Дори чеченецът да не стои зад атентатите, то неговото име отново излезе на преден план, а историята му предизвиква множество въпроси.

Според бойци на ИД, които твърдят, че са се сражавали рамо до рамо с Чатаев в Сирия, той е пристигнал в страната или в края на 2013 или в началото на 2014. Малко по-късно той е обявен за лидер (емир) на един от първите чеченски катиби или батальони. Във видео, качено онлайн, Чатаев е заедно с рускоговорящия ръководител на пропагандата на ИД, Абу Джихад (Ислам Умарович Атабиев). На записа той е определен като ръководител на Катибат Ярмук, „Батальон Ярмук“. Други сведения го свързват с ръководенето на Катиба Бадр – друга бойна формация, съставена предимно от чеченци, която все още съществува. По време на сраженията в северния сирийски град Кобане между „Ислямска държава“ и кюрдските милиции, Чатаев ръководи бойци, но губи мнозина.

След загубите в Кобане, името му изчезва от официалните и неофициалните канали на джихадистите.

Една от версиите е, че заради неуспехите му в Кобане, той е преместен на друг пост. Друга версия твърди, че Чатаев не е в Сирия. Едно е сигурно – неговите бойци от батальона Бадр не знаят местонахождението на бившия си лидер.

Не се знае къде е сега Чатаев, но нека да върнем лентата до 2012 година.

В ранния септември същата година Чатаев е арестуван в Лопота, Грузия, във връзка с участие в сблъсъци с грузинските специални части. Серията от сблъсъци се случва между август и октомври 2012, като загиват 3 души от грузинските сили и 11 бойци от паравоенна организация, сред които бившият бодигард на Ахмед Закаев, премиер на непризнатата Чеченска република Ичкерия, ликвидирана от руската армия през 2000 година.

Според данни на грузинското вътрешно министерство, бойците са навлезли в страната през Дагестан. Според друга версия, която е широко споделяна от чеченци, живеещи в Грузия, бойците са влезли в сражения с полицията, още докато са били в Дагестан. Най-вероятно командирите на паравоенната организация е трябвало да участват в среща, организирана от бившия кавказки джихадистки лидер Доку Умаров. Запознати с историята от Лопота твърдят, че грузинските власти са обещали коридор на джихадисти към Русия, но до промяна на сделката се стига след като става ясно, че ще има смяна на властта в Грузия, която няма да признае постигнатите договорки.

До момента на сблъсъците в Лопота, Ахмед Едноръкия (както бил известен сред приближените си, след като загубил ръката си), живеел напълно легално в столицата на Грузия, Тбилиси. Дори нещо повече – когато властите разбират, че в планините около Лопота са се настанили членове на паравоенна организация, грузинското вътрешно министерство се обръща към Чатаев за помощ при преговорите с „горските“ – термин, който грузинските власти ползват, за да обозначат криещите се в горите бойци от Северен Кавказ. В крайна сметка, Чатаев се присъединява към групата, но е оневинен в съда в Тбилиси през януари 2013. По данни на грузинското антитерористично звено, Чатаев дълги години е бил информатор и често е използван за преговори с радикални групи в Северен Кавказ.

Да върнем лентата още малко назад.

От 2003 година, Ахмед Чатаев е издирван от руските власти – най-вероятно заради участие във войните в Чечня. По това време горе-долу, 2003, той заминава за Австрия, където получава статут на бежанец заедно с жена си и единият от синовете си. Трябва да се уточни, че заради участието си на страната на чеченските сепаратисти, Чатаев попада в ръцете на руските служби през 2000 година, където е измъчван по особено жесток начин и вероятно тогава губи едната си ръка преди да реши да замине за Виена. През март 2008 заедно с няколко други чеченци, той е арестуван в шведския град Трелеборг. В кола, регистрирана на името на Чатаев, са открити автомати „Калашников“, експлозиви и муниции. Едноръкия твърди, че товарът е подхвърлен.

Чатаев прекарва една година в затвор в Швеция. След това заминава за Украйна, където отново е арестуван, но този път по искане на руските власти, които го подозират, че набира бойци за Северен Кавказ. Чатаев все пак не е екстрадиран, тъй като е получил статут в Австрия. По същата причина той не е екстрадиран и когато е арестуван отново през 2011 година при преминаване на контролен пункт на българско-турската граница.

И все пак, грузинските власти твърдят, че не са получавали искане от Русия по отношение на Чатаев, което е най-малкото странно предвид историята на чеченеца.

И така, нека превъртим лентата отново – този път малко по-напред, до 2015 година.

На 20 февруари 2015 излиза видео, на което се вижда Ахмед Чатаев в Сирия. Текстът, който придружава кадрите пояснява, че Чатаев е командир на Батальон Ярмук, чеченска формация в редиците на „Ислямска държава“. Не се знае колко точно време е бил Чатаев в Сирия, но не се е появявал в кадри на групировката преди февруари 2015. Както споменах по-горе, на това видео Чатаев е в компанията на Абу Джихад, един от пропагандаторите на ИД и близък приятел на командващия силите на джихадистите в Сирия, Омар ал Шишани (който, впрочем, е грузински гражданин – беше убит преди няколко месеца). В три-минутното видео, което носи логото на про-джихадисткия руски сайт „ФиСирия“, Чатаев приветства бойците в Дагестан, които са се заклели във вярност на ИД през декември 2014.

Междувременно, тактиката на руските служби се е променила, от което се възползва и издирванията в Русия Ахмед Чатаев.

В средата на май тази година, Ройтерс публикува разследване, според което става ясно, че руските служби – ФСБ – са предприели нова тактика за „прочистване“ на руската територия от радикали, заподозрени в радикализъм и издирвани от властите. Днес, вместо да издирват и да вкарват в затворите, ФСБ използват практика на „еднопосочния билет“. Идеята е проста – заподозреният е посещаван от властите, заявява му се, че не е желан в страната, неговото семейство ще бъде в безопасност, а той трябва да напусне територията на Руската федерация с еднопосочен билет и да не се връща. Най-честата дестинация за напускане е в посока Истанбул, където има голяма кавказка общност.

Такъв е примерът със Сааду Шарапудинов, който напуска по този начин Русия през 2012 година. ФСБ му предлагат да не го арестуват, но за сметка на това той не трябва да се връща в Русия. Скоро след това Шарапудинов заминава за Истанбул, оттам към границата със Сирия и се включва в редиците на рускоговорящите джихадисти под командването на „Ислямска държава“ и Омар ал Шишани. Практиката на „еднопосочния билет“ се засилва в навечерието на олимпийските игри в Сочи през 2014 година, когато руските властите са се притеснявали от нападения. До края на 2014 още 6 души заминават по пътя на Шарапудинов. Те са само малка част от всички руски граждани, които напускат Руската федерация. До края на 2015 техният брой е 2900 души по данни на Александър Бортников, директор на ФСБ.

Официално, съществуването на програмата на „еднопосочния билет“ е отричано. Но реално тази практика е добре дошла и за двете страни.

Позволявайки на радикали да напуснат Русия, властите решават проблема си с наличието на екстремисти на своя територия, появили се след бруталността на Чеченските войни през 1990-те и смазването на чеченските сили от руската армия. За ислямистите е също добре дошло – след години на преследване и провалени опити за изтласкване на руснаците от Чечня, сега имат шанса не само да не бъдат арестувани, но и да се сражават в Сирия и Ирак, където могат да формират свои части. Те намират надежда за националното си движение отново там, където го откриват две десетилетия по-рано – в радикалния ислям.

Ахмед Чатаев се възползва също от тази неочаквана промяна в политиката на Русия към руските ислямисти, които са едни от най-ценните бойци за джихадистките организации по света. В момента има три батальона, действащи в Сирия, съставени изцяло от руски граждани.

Къде е днес Чатаев, дали е жив или мъртъв, не се знае засега. Дали е замесен в атаките на летище „Ататюрк“, отнели живота на близо 50 души, също не е сигурно – единствено турските власти заявиха това, но пък никой не ги оспори. Практиката да бъдат пускани хора като Чатаев е опасна - може би една или друга държава се освобождава от бремето да решава проблемите си, но по този начин се създава прецедент хиляди кандидат бойци да се покрият буквално из целия свят и да не могат да бъдат открити, докато не е станало твърде късно.