X
 
 

Ердоган и Путин - цената на прошката

Още от автора

Прошката на Путин си имаше цена - оставката на Давутоглу

Неочакваното извинение, което турският президент Реджеп Ердоган поднесе на руския си колега Владимир Путин, дойде след 7-месечен период на гримаси и  икономически санкции. Причината за възникналото през ноември 2015 г. неразбирателство между двете държави бе сваленият от турските военновъздушни сили руски военен самолет, нарушил въздушното пространство на НАТО-вската страна.

Извинението на Ердоган предизвика много емоционални реакции и доведе до различни тълкувания.

Първо, защото се случи само ден след като Обединеното кралство реши на референдум, че трябва да напусне Европейския съюз, в което пък Ердоган намери удобен повод да заплаши Брюксел, че може да инициира подобен референдум и в Турция (на който, поне според социологическите агенции в югоизточната ни съседка, повечето турци биха гласували за преустановяване на действията по присъединяване на страната към ЕС).  A малко преди провеждането на референдума на Острова, британският премиер Дейвид Камерън (който вече е в оставка) предупреди, че Турция няма да стане пълноправен член на ЕС „преди 3000-ата година". Думи, които бяха приети много остро в турското политическо, медийно и обществено пространство - и които създадоха благоприятна почва за ново популистко говорене в Анкара.

И второ, защото само няколко дни след извинението в Истанбул се състоя поредният от серията терористични атентати в Турция, за който се предполага, че е дело на терористичната групировка „Ислямска държава“, като за извършването на самоубийствения атентат бяха уличени руски граждани от района на Кавказ.

 

Оставката на Давутоглу – истинската цена на прошката

Но това, което сякаш бе пропуснато в коментарите по темата, е фактът, че месец и половина преди Реджеп Ердоган да поднесе своите извинения на Владимир Путин, бившият вече премиер на Турция Ахмет Давутоглу – който открито се противопоставяше на стремежите на Ердоган за увеличаване на правомощията му, както и изобщо на желанието му за превръщане на Турция в президентска република - подаде оставка под партиен натиск и след разговори с президента.

След свалянето на руския военен самолет, Давутоглу бе категоричен, че Турция няма да се извини на Русия за сваления бомбардировач, който е нарушил въздушното пространство на страната.

Докато тонът на турския президент беше мек.

Още тогава Ердоган даваше ясни сигнали, че съжалява за инцидента, твърдейки, че ако Турция е знаела, че става въпрос за руски самолет, той е щял да бъде препречен по друг начин.

 

Аргументите на Давутоглу и Ердоган за инцидента със самолета

 

В извинителното писмо, пратено от Ердоган на Путин в края на юни тази година, турският президент твърди, че „Турция никога не е искала да развали отношенията си с Русия“, като Кремъл е определен като „стратегически партньор на Анкара“.

За разлика от кроткия тон на Ердоган към Путин, този на Давутоглу бе толкова изострен след свалянето на самолета, че той дори обвини Русия, че не бомбардира позиции на „Ислямска държава“ в Сирия, а цивилни граждани.  Давутоглу обвини Кремъл и в двоен аршин по отношение на икономическите санкции като политически инструмент. Той посочи, че руските санкции над Турция са в противоречие с позицията на Русия срещу използването на такава политика от ЕС заради анексирането на Кримския полуостров в Украйна.

Тоест привързаността на Ердоган към Русия беше видима още през ноември миналата година, непосредствено след свалянето на руския военен самолет. А големият завой от негова страна в посока Кремъл бе направен още преди месец и половина, със замяната на премиера Ахмет Давутоглу, който е считан за близък до администрацията на САЩ политик.

 

Как санкциите засегнаха Турция?

 

В резултат от търговските санкции, които Москва наложи на Анкара след свалянето на руския военен самолет, бяха сериозно засегнати ключови за турската икономика сектори, които сега следва да бъдат превъзмогнати. Особено силно това се почувства в сектора на туризма, на който се крепи близо 5 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Туризмът бе засегнат и допълнително от серията от терористични атаки върху цивилни, случващи от октомври 2015 г. насам. Другият най-силно засегнат сектор е този на строителството – както поради по-малкия брой имоти, които се купуваха от руски граждани, така и поради невъзможността на турските строителни холдинги да работят по мащабни обекти в Русия.

 

Бъдещите руско-турски проекти

 

Турция представлява също толкова значим търговски и геополитически субект за Русия, колкото е и за Европейския съюз. Тя е 17-ата най-голяма икономика в света и втората най-голяма военна сила в рамките на НАТО.

След като стана ясно, че отношенията между Турция и Русия се подобряват, руското дружество „Газпром“ вече заяви готовност в кратки срокове работата по проекта „Турски поток“ да бъде възобновена, макар и на този етап въпросът все още да не е поставен на дневен ред.

 

Изводът

 

Надали Реджеп Ердоган е взел решението да се извини на руския си колега за сваления руски самолет след дълбок личен 7-месечен катарзис. Предвид нетипичния за турския държавен главен въздържан тон, с който той се отнася към Путин непосредствено след повратния за отношенията между двете страни ноемврийски инцидент, твърде вероятно е топлите чувства на Ердоган към Путин никога да не са изстивали истински.

Твърде вероятно е не доста забавилото се извинение, а оставката на близкия до САЩ бивш премиер на Турция Ахмет Давутоглу (която беше поднесена по искане на Ердоган само месец и половина преди извинението) да се окаже истинската цена на сдобряването и на смъкването на наложените търговски бариери от страна на Кремъл.

По пътя на логиката следва изводът, че насетне Турция ще бъде много по-близка с Русия, отколкото със САЩ и Европейския съюз.