X
 
 

В чест на Халед ал Иса, чието престъпление беше, че е журналист в Сирия

Още от автора

На 16 юни вечерта журналистите Халед ал Иса и Хади Абдалла се връщат към мястото, където живеят в сирийския град Алепо. Денят е бил тежък – малко по-рано са отразявали поредните въздушни удари над жилищни райони в раздробения град. Точно в момента, когато влизат в сградата, където е и домът им, и офисът им, се задейства бомба. Взривът изхвърля Хади и Халед назад. Двамата са в безсъзнание, кракът на Хади е сериозно ранен, скулите му са хлътнали навътре от експлозията. Халед е в сериозно положение, кръв тече от главата му, ударена от шрапнели. Онзи, който е поставил бомбата е искал двамата журналисти да бъдат убити на място, но взривът не е изцяло успешен и приятелите им успяват на откарат в болница Халед и Хади. По-късно те бяха откарани в турския град Антакия.

Хади Абдалла е 29-годишен жител на град Хомс и местен журналист. Той оцеля след поредица от операции. Но 24-годишният Халед ал Иса от град Кафр Набул, почина на 25 юни след получен мозъчен оток заради шрапнел, засегнал мозъка му. Два дни по-рано имаше предложение той да бъде откаран в немска болница, но Германия отказа издаването на нужните документи.

За повечето хора извън Сирия, работата на тези двама журналисти е далечна и непозната. Иса е малко или много част от статистиката, още една жертва към останалите 500 000 сирийци, загинали за последните 5 години в гражданската война в страната. Големи международни издания нямаха статии, посветени на Хади Абдалла или Халед ал Иса.

Може би някой ще каже, че не може да се проследи всеки журналист, който е убит в тази война, но това не е оправдание. Още повече, когато работата на хора като Халед и Хади, е важна не само за отразяването на конфликта и чиито кадри се ползват от световни агенции, но има важност и за историята и документирането на ставащото в Сирия. Халед ал Иса беше един от най-добрите оператори и фотожурналисти в Сирия, а неговата работа – без да се знае публично – беше важна за новинарски агенции по цял свят поради факта, че в Сирия намиращите се на терен журналисти се броят на пръстите на едната ръка.

Може в световен мащаб да нямаше признание на работата на Халед, но онези, които ежедневно се сблъскват с войната и нейните последици, знаят какво означава кадрите, направени от него. След смъртта му, в няколко града в Сирия стотици излязоха по улиците, носейки снимки на журналиста в чест на работата му.

Халед ал Иса работеше също с Раед Фарес, активист и организатор на протести в Кафр Набул. От улично изкуство до ежеседмични демонстрации, радио, кино и обществени услуги, активистите от този малък сирийски град показваха на света сърцето на бунта в Сирия. Раед и неговите приятели направиха всичко възможно да кажат на всички извън Сирия, че те още са живи и продължават дейността си както в първите месеци на революцията, когато все още имаше само протести, а за радикални групи никой не беше и помислял. По-късно, през 2012, именно радикалите ще са първите освен режима на Башар Асад, които атакуваха активистките мрежи, публично екзекутирайки лидерите на протестите в Северна Сирия. Хора като Халед ал Иса, Хади Абдалла и Раед Фарес вярват в ненасилствената съпротива и гражданското участие и те съществуват все още, въпреки опитите да бъде забравено за тях.

Те не са глупаци. Съзнаваха, че са игнорирани. Но продължиха работата си не само защото са професионалисти, а и заради националното и общностно чувство, че ставащото в страната им трябва да бъде известно на всеки извън нея.

Халед, както и всеки работил с него, знае какво е да срещаш мълчание. Сирийският конфликт показа най-грозните, най-несправедливи и лицемерни страни на човечеството днес. Войната доказа факта, че международната общност не е готова да приеме човешките права на сериозно, но е винаги готова да поговори за тях. Конфликтът в Сирия изложи на показ Съвета за сигурност на ООН, който действа единствено въз основа на политическите интереси на избрани световни сили. Международната общност, която първоначално се направи на приятел на активистите в Сирия, но след това им обърна гръб, когато имаха най-голяма нужда. Войната показа и вътрешната корупция сред бунтовническите групи, които за лична облага бяха готови да предадат на властите неудобните журналисти и активисти.

Имах честта на познавам Халед ал Иса. Познавам работата и на Хади Абдалла също. Без тях едни от най-важните събития в Алепо и региона, нямаше да излязат наяве. Буквално и без пресилване. Ако не беше камерата на Халед и репортажите на Хади Абдалла, нямаше да разберем много от онова, което става последната година в този някогашен икономически център на Сирия.

Все още не се знае кой е поставил взрива пред дома им, нито кой седи за това нападение. Само седмица по-рано и двамата оцеляха след въздушен удар. Може да е режимът, може да са радикали или негативно настроение бунтовници. Те загинаха заради работата си. Заради това, че са журналисти и са избрали ненасилствената съпротива. А това, вярвайте ми, дразни и гневи най-много войнолюбците.

Работата им няма да остане без смисъл.