X
 
 

Борисов — най-покорният приятел на Русия в НАТО

Още от автора

През есента на 2015 г. Борисов пропусна руски самолети над България, въпреки ангажиментите ни към партньорите от НАТО да пазим южната граница на Алианса. Премиерът направи това, обяснявайки действията си с думите, че се надява да се разбере със съюзниците. Усилията на премиерския пиар екип да измислят рационално и приемливо обяснение се провалиха – вероятната лъжа, че е говорил хипотетично няма значение. В двата случая премиерът Борисов демонстрира готовност да компрометира сигурността на НАТО, заемайки проруска позиция и най-вероятно надвишавайки своите правомощия. А самолет (поне един) все пак прелетя над България. Руски, военно транспортен, за който ни пробутаха лъжата, че превозвал дипломати.

Това е един епизод от дългата история на компромисите, които Борисов прави по отношение на националните интереси и сигурност в полза на Русия.

Наскоро се разиграха две симптоматични “драми” – с т.нар. Черноморска флотилия и с т.нар. глутница на Путин – Нощните вълци. Да разгледаме само една от тях – морската:

Черноморската флотилия се оказа разумна идея за сътрудничество по съвместно опазване на черноморските граници между Украйна, България и Румъния. Идеята за обща черноморска защита не е нова и не се е родила час, преди Борисов да заговори за “яхти, платноходи, мир и любов”. На среща през март т.г. между българския и румънския министър на отбраната, Михнеа Моток заявява:

Ние търсихме най-добрите възможности да представим своите идеи и интереси по отношение на практическото прилагане на тези идеи за разширено съюзно присъствие на източния фланг с акцент върху района от общ интерес за нас – черноморското пространство, имайки предвид развитието на всички оперативни нива – въздух, вода и земя.

Нещо повече! Румънският военен министър обявява, че с българския си колега Николай Ненчев са се съгласили да промотират тези “идеи и инициативи” в рамките на НАТО, пред другите съюзници. По време на срещата, състояла се на 21 март 2016 г., мин. Ненчев заявява:

Заедно с румънските ни партньори ние ще се стремим да допринесем за повишаване на сигурността в региона на Черно море.

Кратко и ясно. Казаното със сигурност не предполага, че Борисов съвсем скоро след това ще има коренно противоположна позиция по въпроса за сигурността в Черно море.

Близо месец по-късно, в края на април, украинският президент Порошенко призова за създаване на съвместна бригада между трите държави. По време на срещата му с румънския му колега Клаус Йоханис, той заяви:

Ние обсъдихме възможността за създаване на украинско-румънско-българска бригада по модела на Литовско-полско-украинската. Постигнахме положителни резултати по прилагането на това споразумение. Сигурен съм, че подобни стъпки ще подобрят сигурността и доверието в региона.

Това не попречи на премиера на България да обяви, че “страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия” и заяви, че подобни решения биха вкарали страната ни във военен конфликт с Москва. “Винаги съм казвал, че искам да виждам в Черно море платноходи, яхти, големи кораби с туристи, а не да се превръща в арена на военни действия” – това бяха думите, с които Борисов съвсем наскоро зачеркна дипломатическите усилия на президента и военния министър от последните няколко месеца.

Така стигаме до срещата на НАТО във Варшава, приключила вчера. В официално разпространеното Комюнике след срещата на върха се казва следното:

Дестабилизиращите действия и политики на Русия включват: продължаващата незаконна и нелегитимна анексия на Крим, която ние няма да признаем и която ние призоваваме Русия да отмени; нарушаване на суверенните граници чрез сила; съзнателна дестабилизация в източната част на Украйна; мащабни извънредни учения в противоречие на духа на Виенския документ [за укрепване на доверието и сигурността, 2011] и провокативни военни дейности в близост до границите на НАТО, включително в районите на Балтийско, Черно море и Източното Средиземноморие; нейната безотговорна и агресивна ядрена риторика, военна доктрина и повтарящите се нарушения на въздушното пространство на съюзниците от НАТО. В допълнение, военна интервенция и значително военно присъствие и подкрепа за режима в Сирия и употребата на военното присъствие в Черно море за демонстрация на сила в Източното Средиземноморие, поставят нови рискове пред сигурността на Съюзниците и други страни.

Само в няколко реда от Комюникето се опровергава цялата риторика на премиера, която е в противоречие с официалната международна политика на България, формирана от президента и военния министър. Впечатляващ е мотивът, с който Борисов обяснява задачата, която е поставил на външния си министър Даниел Митов:

Задачата, която съм му поставил, е да нормализира, ако е възможно, разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях, и превръщането ни в най-голям враг на Балканите за Русия.

Борисов внушава, че България влиза в ролята най-големият враг на Русия на Балканите — смехотворно твърдение, с което той мотивира по-скоро предателското си отношение към партньорите от НАТО. Въпреки единодушното мнение на Съюзниците за нарастващия риск на юго-изток, Борисов открито саботира преговорите и усилията за съвместни действия на НАТО, гарантиращи сигурността на страните от черноморския и средиземноморския регион. Нееднократно.

А Комюникето след срещата на върха на НАТО във Варшава е подписано единодушно от всички страни, членуващи във отбранителния военен съюз, който счита военно действие срещу коя да е страна от организацията като агресия срещу всички страни от Алианса.

Комюникето е подписано и от България, чийто премиер за известно време е Борисов.