Когато един смешник забавлява народа, това е комедия. Когато същият този смешник води народа – трагедия

Всяка прилика с действителни министър-председатели е случайна.

Юли месец е. Наесен ще избираме президент, или както още аз го наричам  „Комик на Републиката“. Разбира се, всички знаем, че „Комик на Републиката“ е титла изпразнена от реална власт и всичките смешки някой друг ги разказва, но нека сме благосклонни. Кандидатите за президент на България продължават да са тайна, вероятно за да не ни смутят плажуването през ваканцията.  

Росен Плевнелиев побърза да се откаже от опит за sequel на мандата си, а всички други кандидати са пазени в дълбока тайна. За момента номинациите приличат повече на „Сделка или не“ и никой не знае дали накрая ще ни се паднат 50 стотинки или 100,000 лева в кутията. Всички кандидати са скрити зад неизвестната врата и ще си останат там поне до 15и септември и затова за тях знаем само, че „ще са разпознаваеми за народа“. Да, ще се наложи да са, заради целокупната несериозност на всички партии в България. Ще имаме по-малко от два месеца, за да решим кой от тях да бъде следващият ни държавен глава. Трудно ми е да преценя дали това протакане е целенасочено (заради бюджета) или е политическо безхаберие, но и в двата случая прецаканите винаги ще сме ние, които правим избора. А и кой знае колко още plot twists да очакваме в последният момент. Вече нищо не звучи невъзможно, след заканите на Георги Първанов за трети мандат и спекулациите с имената на Марешки и Николай Банев.

Може Цецка Цачева – жената скороговорка (опитайте се да й кажете името 3 пъти бързо!), да бъде номинирана в последният момент! А може и да видим почти изцяло женска избирателна листа тази година след като почти всички одумвани кандидат-кандидати на ГЕРБ и БСП са жени! Но казва ли ти някой? Не, разбира се! Защото всички са на море, а на пролет не намериха време. Хората се опитват да отгатнат кой ще е кандидатът според партийното поведение на Борисов – откажете се, това са усилия на вятъра.

И кой е най-сериозният претендент, със започната кампания, разпознаваем за обществото и действителна комедийна стойност? Не ме гледай тъпо, българино! Говоря ти за Жорж Ганчев! Ако не спечели, както му е вече традиция, мисля, че трябва да получи поне една награда за цялостен принос към българските избори, както и втора награда за най-много участия. 

Все пак ще е по-добре от Кузов, който също мина през медийните клюки за кандидат. Изявлението му, че „ще пипа с твърда ръка“ отчужди избиралите. Предпочитаме да не пипа изобщо, ако може. Мерси. Явно законът допуска човек с условна присъда за секс с непълнолетен да се кандидатира за президент, което ме кара да мисля, че трябва да си пренапишем законите.

Дали обаче Николай Банев ни е по-симпатичен? Действително, любовта на българина към криминалните новини и бизнесмени го прави разпознаваем за обществото, а след скандала с Панама може и да сме спокойни, че ще е президент, а не министър на финансите например. Е тогава няма и да разберем откъде е дупката в бюджета и на кой остров са отишли парите. Човек се учи от грешките си, нали така?

Явно президентските избори се превръщат в нещо средно между Биг Брадър и Last Comic Standing – постоянни превратности на съдбата и много (лоши) смешки, много неадекватни и скандални кандидати. И Жорж Ганчев. Нека повторя – човекът, на когото сме свикнали да гледаме като на виц, е най-сериозен относно изборите до момента. Да му мислим наесен.