Имало едно време... в МОН

Тази история започва в не така далечното минало, когато нашето мило правителство (партията и политическата насоченост са без значение) решава, че е редно тромавата ни образователна система да поеме по нов път. И откъде да вземе по-добър пример, ако не от Нейно Величество кралицата на културната експанзия – Америка?

След дълги и обстойни преговори и размишления, великите реформаторски умове на България решили, че най-ценното средство, с което могат да осъвременят училищата, е не друго, а свещеният акт на тестването. Че на кого му е от полза да пише по 5-6 листа теми, да хаби хартия, мастило и да се увлича в излишни размишления? Новият бърз начин на живот очевидно изисква и експресно образование: А, Б, В или Г, останалото не е от значение...

Ясно е, че това значително улеснява подготовката на учениците, както и процеса на тяхното оценяване. Тестовете са благодат за всеки, който не желае да прекарва часове над учебниците си. Животът обаче не е лесен, трябва ли подготовката ни за него – образованието, да бъде? Не ме разбирайте погрешно, според мен има неща, за които тестът е най-адекватният формат, но въпреки това има няколко въпроса, които си струва да бъдат зададени.

От какво ни ограбиха тестовете?

Да се върнем към т. нар. „теми”. Да, трудни са за писане, особено ако не си роден красноречив. Да, досадно е, че трябва да се четат чужди анализи (междувпрочем в моя речник преразказването на чуждото критическо мнение не е определението на съчинение, значи трябва да има и друг начин, който да включва елементи като, знам ли, оригиналност?). Освен това не е задължително човек да се насилва да включва в изказа си думи, които не може или не иска да използва. Най-важното качество на темите е това, че те учат как да напишеш цялостен, свързан текст по даден въпрос. Често ми се е случвало, и съм убедена, че не съм единствена, мои приятели и познати да искат от мен помощ в писането на молби и писма, просто защото не знаят как става. Но пък са много добри в решаването на тестове!

Нямаше ли идея интерпретативното съчинение в матурата по БЕЛ да се замени с есе по тема, свързана с учебния материал?
Бях чела някъде пример за такава тема „Какво Ви е дал Вазов?”. Не си спомням кой точно министър на образованието ги предлагаше тези работи, но изглеждаше добър замисъл. Ако ученикът е фен на Вазов – чудесно, ще си излее душата. Ако пък не, може да се опита да го обърне на „Защо не трябва да учим отживелици”. Има много такива подходи, за които човек да се сети. В такава тема всеки би могъл да изрази мнението си. Нещо повече, този тип задача би принудил хората, които нямат мнение, да развият някакво. Резултатът от това е мисловен процес. Не е ли това целта на образованието поначало?

Разбира се, ако ги нямаше тестовете, глупави хора, родени в правилните семейства, биха срещали определени трудности в академичното си представяне. Трудно можеш да наизустиш или препишеш съчинение, в което те питат за личното ти мнение по непознат въпрос например. Тестът – най-добрият приятел на връзкарщината. А продаването на отговори е процъфтяващ бизнес – надежда за анорексичната ни икономика.

Но тъй като, както знаем, българските деца се раждат научени, нека не затрудняваме образованието и хората от МОН! Да заменим всичко с тестове и да оставим всеки да се спасява, както може. Само един последен въпрос: нима ние сме овце? Глупав народ се управлява по-лесно. Днес решаваме тестове, за да се предпазим от опасната болест, наречена свободно мислене (внимание! може да доведе до Възраждане!). И образованието ни вместо да бъде интересно и обогатяващо, е тромава поредица от еднакви, мижави задължения, свеждащи се до ограждане на буквички с химикал.
...
И така, драги деца, нашето образование стана художествена измислица.