Турция: 5 военни преврата само за 55 години
4302
Още от автора
От гледище на историята, военните преврати не са нищо ново в Република Турция.
Модерната Република Турция е основана от Мустафа Кемал Ататюрк – бивш военен офицер – създателят на светската линия в турското общество, която днес се нарича „кемализъм“. А турските военни възприемат себе си като пазители на кемализма – тоест на светското в турското общество.
В името на светското, опазването на демократичните принципи и възпирането на ислямисткото влияние, военните свалят общо 4 турски правителства от 1960 г. насам. След повечето преврати следват много тежки и кръвоприлитни години.
#1). Превратът от 1960 г.
Първият военен преврат в Турция се състои на 27 май 1960 г. Извършен е от 38 млади турски офицери и е насочен срещу демократично избраното правителство.
Превратът се състои във време на обществено-политически вълнения и икономически затруднения в резултат от привършването на паричните помощи от Съединените щати, които се изпращат в Турция по плана „Маршал“ (програма на САЩ за възстановяване на Европа след края на Втората световна война) и по доктрина „Труман“ (целяща да спре разпространението на комунизма в Гърция и Турция).
Извършването Tогавашният министър-председател Аднан Мендерес планира посещение в Москва, надявайки се да осигури от Съветския съюз алтернативни на американски траншове, които да спасят затъващата турска икономика. Точно в този момент генерал Алпаслан Тюркеш (по-късно основател на Партията на националното движение, от която възниква и крайнодясното младежкото движение „Сивите вълци“) организира плана за военен преврат. Надали е случайно, че именно Тюркеш застава начело на преврата. Той е сред първите 16 офицери, обучени от Съединените щати през 1948 г. да формират антикомунистическа паравоенна организация от типа „контрагирела“ (каквито съществуват по това време в някои европейски държави, например Италия). На 27 май Тюркеш информира за извършения преврат по националното радио, анонсирайки, че е дошъл краят на един период в турската история и е възникнал нов.
Последиците
В резултат от преврата някои министри от сваления кабинет се самоубиват или изчезват. Други пък биват екзекутирани след решение на сформирания военен трибунал, който решава съдбата на премиера Аднан Мендерес, на министъра на външните работи Фатин Зорлу и на министъра на финансите Хасан Полаткан. Тримата биват екзекутирани на остров Имралъ на 16 септември 1961 г. Месец по-късно административната власт бива отстъпена на гражданите, макар и армията да продължава да доминира на политическата сцена до октовмри 1965 г. Първите демократични избори след преврата се състоят през 1965 г., когато Сюлейман Демирел е избран за премиер и управлява кабинета до 1971 г. – когато е свален от друг преврат. #2). Превратът през 1971 г. През 1971 г. се състои вторият военен преврат в съвременната турска история, обявен на 12 март. Той се извършва едва 11 години след предишния и едва 6 години след провеждането на първите демократични избори след преврата на Тюркеш. Предпоставки Превратът от 1971 г. възниква в резултат на 11 години насилие и нестабилност в югоизточната ни съседка, в които страната затъва след първия преврат. Ескалира насилието между крайнолеви и крайнодесни привърженици. Биват извършвани бомбени атентати, грабежи и отвличания. Икономическата рецесия се задълбочава и предизвиква вълна от социално недоволство, улични демонстрации, работнически стачки и политически убийства. Що се отнася до политиката, министър-председателят Сюлейман Демирел и неговото правителство на дясноцентристка Партия на справедливостта - преизбрана на демократични избори през 1969 г. - също изпадат в затруднение. Партията започва да се разпокъсва и много групи се отцепват от нея, като така постепенно се намалява мнозинството на управлението. В резултат от общественото и политическо напрежение, през януари 1971 г. Турция вече се намира в ситуация на хаос. Правителството – поради всичките тези обществени и политически проблеми – бива парализирано и не е в състояние да се справи с уличното насилие, нито пък да извърши обещаните социални и финансови реформи. Извършване на преврата В тази атмосфера на 12 март началникът на генералния щаб Мемдух Тагмач връчва на премиера меморандум, в който се съобщава, че ако правителствената власт не успее да се справи със ситуацията, армията ще приложи конституционното право да сложи край на хаоса, вземайки властта в собствените си ръце. В резултат премиерът Демирел доброволно подава оставка. Последствията Превратът не е изненада за никого. Но командирите, които вземат властта след втория в историята на Република Турция преврат, не са склонни да я упражняват директно поради негативния пример, на който турското общество става свидетел след установяването на военната хунта в Гърция. Затова след преврата военните управляват чрез доминирана от консервативни политици група, от която се очаква да изпълни необходимите реформи за справяне с проблемите. Така новият режим в Турция се крепи на нестабилен баланс на силите между гражданите (по-точно на тяхното представителство в лицето на политиците) и армията. Той не е нито военна диктатура, отхвърляща парламентарната опозиция, нито е демократично избрано правителство. Сюлейман Демирел (лидерът на консервативната Партия на справедливостта) макар и да подава оставка през 1971-ва, два пъти бива преизбиран за министър председател след преврата срещу него, и то много скоро след това - през 1975 и през 1979 г. Нахлуване в Кипър До лятото на 1973 г. гражданско-военният режим изпълнява повечето от своите политически задачи. През октомври същата година се провеждат избори, като се сформира коалиция между Републиканската народна партия и Партията на националното спасение. Това правителство остава на власт едва 10 месеца, но предприема едно от най-важните решения в съвременната турска история – инвазията в Кипър. Нова ескалация на напрежението През април 1971 г. започва нова вълна на терор. През следващите две години насилието и репресиите продължават, като военното положение се подновява средно на всеки два месеца. Вместо положението да се подобри след преврата, хаосът се задълбочава, като се изострят въоръжените конфликти между крайнолевите и крайнодесните обществени фракции. Това се случва успоредно с изострянето на хибридната война между Съединените щати и Съветския съюз. В резултат от насилието през 70-те години, около 5 000 души загиват – повечето от които членове на крайните леви и десни политически организации - като всеки ден стават средно по 10 убийства. Така се стига до нов преврат. #3). Превратът от 1980 г. Третият успешен преврат в югоизточната ни съседка се състои през късното лято на 1980 г. Предполага се, че той е подкрепен от тайните служби на Съединените щати, но няма явни доказателства за това. 50 души биват екзекутирани, половин милион биват арестувани и хиляди умират в затвора. През следващите три години турските военни управляват страната, след което демокрацията се възстановява. И това е последният кървав опит за военен преврат в Турция до 2016 г. Осъществяването На 7 септември 1980 г. генерал Кенан Еврен и четирима командири решават да заменят действащото правителство, като впоследствие заемат властта в продължение на три години. На 12 септември Еврен обявява преврата по националния телевизионен канал. Обявено е военно положение в цялата страна. Военните призовават за спазване на светската традиция на Кемал Ататюрк. Предпоставките През 1979 г. – след революцията в Иран – Съединените щати губят своя водещ съюзник в региона. Турция се превръща в новия верен съюзник на САЩ и получава големи суми както за икономическа, така и за военна помощ. Последствията След преврата от 1980 г. - генерал Еврен вкарва в затвора хиляди политически активисти. Една от националните цели е издигане на турската икономика на световно ниво. Oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие отпуска на Турция 4 милиарда долара помощ за развитието на икономиката. Референдум за нова конституция След преврата от 1980 г. е изготвена нова конституция, която е одобрена на референдум с 92% от вота участвалите в допитването граждани. Референдумът обаче е проведен в ситуация на липса на демокрация. В новата конституция присъства член, забраняващ на някои партийни лидери преди преврата да присъстват във властта през следващите 10 години. Политическа обстановка След проведените на 1983 г. парламентарни избори се установява еднопартийно правителство с премиер Тургут Йозел от Отечествената партия, комбинираща неолиберана икономическа програма с консервативни социални ценности. През 1987 г. се състои референдум за отмяна на точката от конституцията, забраняваща на политически лидери от времето преди преврата да присъстват във властта, като предложението бива одобрено от 50,2 процента от гласувалите. Така Сюлейман Демирел се връща в активната политика като председател на Партията на верния път. Така се оказва, че от 1965 до 1993 г. Демирел е министър-председател в 7 различни правителства за период от общо 12 години. През 1993 г. същият е избран за президент на Република Турция и е такъв до 2000 г.
#4). Постмодерният преврат от 1997 г. През 1997 г. е издаден военен меморандум в Турция, наричан още „постмодерен преврат“ – тъй като той не води до установяване на военна диктатура, нито до промяна на конституцията. В резултат от меморандума е свален ислямисткият министър-председател Неджметин Ербакан и е положен край на неговото правителство. #5). "Превратът" срещу Ердоган
На 15 юли 2016 г. турски военни правят опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган и правителството на партията, на която той е лидер. Все още е рано да се каже дали превратът е успешен. Но в случай че не е, опитът за преврат може да се окаже в полза на опитите за налагане на авторитарно управление от страна на Ердоган. Някои анализатори твърдят, че Ердоган сам е инициирал преврата срещу себе си, за да се създаде формален повод за ускоряване на процеса по установяване на авторитарен режим в страната. Ако той бъде разпознат от обществото като защитник на гражданското представителство в управлението, неговата популярност може да се увеличи значително. И той може да употреби тази своя популярност за налагане на конституционни промени, осигуряващи му повече власт в качеството му на президент. Ако това се случи (и, разбира се, ако отхвърлим конспиративната теория), тогава ще се окаже, че лидерите на преврата са допуснали двоен провал - че не са успели да окажат контрол върху правителството и не са защитили кемализма от неговия най-голям враг през последните 20 години.
Извършването Tогавашният министър-председател Аднан Мендерес планира посещение в Москва, надявайки се да осигури от Съветския съюз алтернативни на американски траншове, които да спасят затъващата турска икономика. Точно в този момент генерал Алпаслан Тюркеш (по-късно основател на Партията на националното движение, от която възниква и крайнодясното младежкото движение „Сивите вълци“) организира плана за военен преврат. Надали е случайно, че именно Тюркеш застава начело на преврата. Той е сред първите 16 офицери, обучени от Съединените щати през 1948 г. да формират антикомунистическа паравоенна организация от типа „контрагирела“ (каквито съществуват по това време в някои европейски държави, например Италия). На 27 май Тюркеш информира за извършения преврат по националното радио, анонсирайки, че е дошъл краят на един период в турската история и е възникнал нов.
Последиците
В резултат от преврата някои министри от сваления кабинет се самоубиват или изчезват. Други пък биват екзекутирани след решение на сформирания военен трибунал, който решава съдбата на премиера Аднан Мендерес, на министъра на външните работи Фатин Зорлу и на министъра на финансите Хасан Полаткан. Тримата биват екзекутирани на остров Имралъ на 16 септември 1961 г. Месец по-късно административната власт бива отстъпена на гражданите, макар и армията да продължава да доминира на политическата сцена до октовмри 1965 г. Първите демократични избори след преврата се състоят през 1965 г., когато Сюлейман Демирел е избран за премиер и управлява кабинета до 1971 г. – когато е свален от друг преврат. #2). Превратът през 1971 г. През 1971 г. се състои вторият военен преврат в съвременната турска история, обявен на 12 март. Той се извършва едва 11 години след предишния и едва 6 години след провеждането на първите демократични избори след преврата на Тюркеш. Предпоставки Превратът от 1971 г. възниква в резултат на 11 години насилие и нестабилност в югоизточната ни съседка, в които страната затъва след първия преврат. Ескалира насилието между крайнолеви и крайнодесни привърженици. Биват извършвани бомбени атентати, грабежи и отвличания. Икономическата рецесия се задълбочава и предизвиква вълна от социално недоволство, улични демонстрации, работнически стачки и политически убийства. Що се отнася до политиката, министър-председателят Сюлейман Демирел и неговото правителство на дясноцентристка Партия на справедливостта - преизбрана на демократични избори през 1969 г. - също изпадат в затруднение. Партията започва да се разпокъсва и много групи се отцепват от нея, като така постепенно се намалява мнозинството на управлението. В резултат от общественото и политическо напрежение, през януари 1971 г. Турция вече се намира в ситуация на хаос. Правителството – поради всичките тези обществени и политически проблеми – бива парализирано и не е в състояние да се справи с уличното насилие, нито пък да извърши обещаните социални и финансови реформи. Извършване на преврата В тази атмосфера на 12 март началникът на генералния щаб Мемдух Тагмач връчва на премиера меморандум, в който се съобщава, че ако правителствената власт не успее да се справи със ситуацията, армията ще приложи конституционното право да сложи край на хаоса, вземайки властта в собствените си ръце. В резултат премиерът Демирел доброволно подава оставка. Последствията Превратът не е изненада за никого. Но командирите, които вземат властта след втория в историята на Република Турция преврат, не са склонни да я упражняват директно поради негативния пример, на който турското общество става свидетел след установяването на военната хунта в Гърция. Затова след преврата военните управляват чрез доминирана от консервативни политици група, от която се очаква да изпълни необходимите реформи за справяне с проблемите. Така новият режим в Турция се крепи на нестабилен баланс на силите между гражданите (по-точно на тяхното представителство в лицето на политиците) и армията. Той не е нито военна диктатура, отхвърляща парламентарната опозиция, нито е демократично избрано правителство. Сюлейман Демирел (лидерът на консервативната Партия на справедливостта) макар и да подава оставка през 1971-ва, два пъти бива преизбиран за министър председател след преврата срещу него, и то много скоро след това - през 1975 и през 1979 г. Нахлуване в Кипър До лятото на 1973 г. гражданско-военният режим изпълнява повечето от своите политически задачи. През октомври същата година се провеждат избори, като се сформира коалиция между Републиканската народна партия и Партията на националното спасение. Това правителство остава на власт едва 10 месеца, но предприема едно от най-важните решения в съвременната турска история – инвазията в Кипър. Нова ескалация на напрежението През април 1971 г. започва нова вълна на терор. През следващите две години насилието и репресиите продължават, като военното положение се подновява средно на всеки два месеца. Вместо положението да се подобри след преврата, хаосът се задълбочава, като се изострят въоръжените конфликти между крайнолевите и крайнодесните обществени фракции. Това се случва успоредно с изострянето на хибридната война между Съединените щати и Съветския съюз. В резултат от насилието през 70-те години, около 5 000 души загиват – повечето от които членове на крайните леви и десни политически организации - като всеки ден стават средно по 10 убийства. Така се стига до нов преврат. #3). Превратът от 1980 г. Третият успешен преврат в югоизточната ни съседка се състои през късното лято на 1980 г. Предполага се, че той е подкрепен от тайните служби на Съединените щати, но няма явни доказателства за това. 50 души биват екзекутирани, половин милион биват арестувани и хиляди умират в затвора. През следващите три години турските военни управляват страната, след което демокрацията се възстановява. И това е последният кървав опит за военен преврат в Турция до 2016 г. Осъществяването На 7 септември 1980 г. генерал Кенан Еврен и четирима командири решават да заменят действащото правителство, като впоследствие заемат властта в продължение на три години. На 12 септември Еврен обявява преврата по националния телевизионен канал. Обявено е военно положение в цялата страна. Военните призовават за спазване на светската традиция на Кемал Ататюрк. Предпоставките През 1979 г. – след революцията в Иран – Съединените щати губят своя водещ съюзник в региона. Турция се превръща в новия верен съюзник на САЩ и получава големи суми както за икономическа, така и за военна помощ. Последствията След преврата от 1980 г. - генерал Еврен вкарва в затвора хиляди политически активисти. Една от националните цели е издигане на турската икономика на световно ниво. Oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие отпуска на Турция 4 милиарда долара помощ за развитието на икономиката. Референдум за нова конституция След преврата от 1980 г. е изготвена нова конституция, която е одобрена на референдум с 92% от вота участвалите в допитването граждани. Референдумът обаче е проведен в ситуация на липса на демокрация. В новата конституция присъства член, забраняващ на някои партийни лидери преди преврата да присъстват във властта през следващите 10 години. Политическа обстановка След проведените на 1983 г. парламентарни избори се установява еднопартийно правителство с премиер Тургут Йозел от Отечествената партия, комбинираща неолиберана икономическа програма с консервативни социални ценности. През 1987 г. се състои референдум за отмяна на точката от конституцията, забраняваща на политически лидери от времето преди преврата да присъстват във властта, като предложението бива одобрено от 50,2 процента от гласувалите. Така Сюлейман Демирел се връща в активната политика като председател на Партията на верния път. Така се оказва, че от 1965 до 1993 г. Демирел е министър-председател в 7 различни правителства за период от общо 12 години. През 1993 г. същият е избран за президент на Република Турция и е такъв до 2000 г.
#4). Постмодерният преврат от 1997 г. През 1997 г. е издаден военен меморандум в Турция, наричан още „постмодерен преврат“ – тъй като той не води до установяване на военна диктатура, нито до промяна на конституцията. В резултат от меморандума е свален ислямисткият министър-председател Неджметин Ербакан и е положен край на неговото правителство. #5). "Превратът" срещу Ердоган
На 15 юли 2016 г. турски военни правят опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган и правителството на партията, на която той е лидер. Все още е рано да се каже дали превратът е успешен. Но в случай че не е, опитът за преврат може да се окаже в полза на опитите за налагане на авторитарно управление от страна на Ердоган. Някои анализатори твърдят, че Ердоган сам е инициирал преврата срещу себе си, за да се създаде формален повод за ускоряване на процеса по установяване на авторитарен режим в страната. Ако той бъде разпознат от обществото като защитник на гражданското представителство в управлението, неговата популярност може да се увеличи значително. И той може да употреби тази своя популярност за налагане на конституционни промени, осигуряващи му повече власт в качеството му на президент. Ако това се случи (и, разбира се, ако отхвърлим конспиративната теория), тогава ще се окаже, че лидерите на преврата са допуснали двоен провал - че не са успели да окажат контрол върху правителството и не са защитили кемализма от неговия най-голям враг през последните 20 години.
коментара
