X
 
 

Истинският преврат в Турция се случва сега

Още от автора

„Превратът бе дар от Бога“ – каза турският президент Реджеп Ердоган веднага след като бе осуетен опитът за преврат преди седмица. Той обяви, че ще прочисти „вируса“ от всички държавни институции.

Премиерът Биналъ Йълдъръм - заместващ подалия преди месеци оставка Ахмет Давутоглу - обяви, че участвалите в опита войници ще платят „тежка“ цена.

Още тогава нямаше съмнение, че турската власт се готви за отмъщение.

 

Истинският преврат започна след осуетения такъв

 

Очакваше се, че правителството може да се отнесе с репресии към съпричастните и набедените за съпричастни в организирането и осъществяването на неуспелия петъчен опит за военен преврат. Последваха хиляди арести, десетки хиляди уволнения на държавни служители (в това число съдии, учители, директори и ректорите на всички държавни и частни университети), обявяване на извънредно положение и отмяна на Конвенцията за правата на човека до неговото изтичане. 

Удивително е, че близо 10 000 души са били арестувани от полицията след проваления преврат. Всичките тези хора са били разследвани за по-малко от две денонощия - като за това наистина кратко време е установено, че всички те са били съпричастни към организирането на преврат. Прекомерно бързият процес на издирване на всеки от арестуваните буди доста съмнения за прецизността на следствието.

Отново въз основа на твърде експресни разследвания, близо 9 000 полицаи са били уволнени след неуспелия преврат, като същата участ сполетява и близо 3000 съдии. Уволнени са и около 15 000 директори, преподаватели и всичките ректори на държавни и частни университети.

Оставяйки встрани въпроса какво общо може да имат служителите на реда и на съдебната и образователната система с организирането на военен прелом (на практика нищо), това съвсем логично води до съмнението, че правителството вероятно е подготвило списъците с имената на арестуваните и уволнените още преди да се състои опитът за преврат в петък вечерта – което пък отваря още едно съмнение: че опитът за преврат може да е постановка на самата власт.

Допуска се, че ответният удар може да достигне дори и до бруталност, тъй като самият Ердоган заговори за връщане на смъртните присъди. Такова наказание в югоизточната ни съседка не е прилагано от 1984 г. и е формално отменено през 2004 г.

 

Насилието от страна на симпатизантите на Ердоган

 

Общият брой на жертвите на насилието, възникнало в резултат от преврата и контрапревата в Турция, само за изминалия уикенд е около 300 души.

В нощта на „преврата“ Ердоган призова неговите симпатизанти да излязат на улицата и да защитят властта от превратаджиите. На разпространени от световните агенции снимки се виждат кадри на насилие върху съвсем млади войници, 18-19-годишни деца, които биват третирани от страна на ердогановите поддръжници и които дори не са знаели за какво са били мобилизирани. Тези кадри особено силно възмутиха както представители на турското общество, така и граждани в цяла Европа.

В социалните мрежи и в каналите за споделяне на видео съдържание бяха публикувани десетки видеа, на които се виждат кадри на масови погроми, извършвани от симпатизанти на властта.

 

Опит за преврат или театър?

 

Опитът за преврат в Турция при всички положения се оказа в полза на стремежа за налагане на авторитарно управление от страна на президента Ердоган, тъй като по този начин – представяйки се като жертва на „обрат“ – той може хем да увеличи своето одобрение в обществото, хем да използва повода, за да се отърве от неудобните му служители в различни държавни институции.

Соченият от Анкара за организатор на опита за преврат миналата седмица ислямовед Фетхуллах Гюлен категорично отрече да е замесен, като той също допусна възможността Ердоган и обркъжението му сами да са организирали преломните събития, за да получат дивиденти от тях.

 

Международната реакция

 

В отговор на щението на Ердоган за връщане на смъртното наказание след преврата, германското правителство обяви, че повторното въвеждане на смъртни присъди в Турция категорично ще означава край на процесите по кандидатстване на страната в Европейския съюз.

И върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини предупреди, че ако Турция върне смъртното наказание, няма да може да продължи присъединителните преговори.

Властта в САЩ, която страна от десетилетия е верен съюзник на Турция в НАТО, също реагира негативно на нарастващата заплаха от увеличаване на авторитаризма в югоизточната ни съседка. „Турция би могла да загуби своето членство в НАТО, ако не успее да спази принципите на демокрацията след опита за преврат в страната миналата седмица“ - предупреди Джон Кери, държавният секретар на САЩ.

 

Кратка история на ердогановия автократизъм

 

В първите години на премиерството на Ердоган турското общество сякаш забелязва основно тогавашния икономическия възход, който покачи значително и стандарта на живот в страната. Това е и периодът, в който турските сериали стават особено популярни на Запад – като югоизточната ни съседка бива представяна като модерно, по нищо неразличаваща се от другите европейски държави.

Потъпкването на демокрацията от страна на Ердоган започва да се забелязва явно след 2010-2011 г. От 102-ро място през 2009 г. в Индекса на медийната свобода на „Репортери без граници“, през 2012 г. Турция вече се намира с 46 позиции надолу, чак на 148-мо място в света.

От 2010-2011 г. все повече се ограничава не само медийната демокрация, но и други свободи. Започва да се говори и да се налагат ограничения по отношение на използването на интернет (забранява се достъпът до някои сайтове), консумацията на алкохол в ресторантите, правото на аборт при нежелана бременност, съдържанието в телевизионните канали, правото на събиране на хора и по други поводи. Ислямът започва да се издига в култ, като по този начин Ердоган печели много симпатизанти извън големите турски градове като Истанбул, Анкара и Измир.

Авторитарните методи на Ердоган през последните 5-6 години бяха прилагани по отношение на неговите протовници - политици, бизнесмени, публични личности, медии и неправителствени организации. Холдинги на привърженици на опозицията бяха унищожавани. Журналисти бяха вкарвани в затвора, а опозиционни медии бяха ликвидирани.

Кулминацията на агресивната политика се забелязва през 2013 г. Тогава екологични протести прерастнаха в антиправителствени. Прекомерната употреба на насилие над демонстрантите, които желаеха да спасят парка Гези в Истанбул от превръщането му в площадка на луксозен търговски център в османски стил предизвикаха редица интелектуалци и популярни личности да се присъединят към най-масовите протести в Турция и да станат техни лидери и говорители. Такива например са актьорите Халит Ергенч (изиграл ролята на султан Сюлейман в сериала „Великолепния век“), съпругата му Бергюзар Корел (също актриса) и Джейда Дювенджи (актриса и телевизионна водеща). Седем души загиват по време на жандармеристките щурмове, а над 8100 са ранените.

 

Последната година

 

След свалянето на руски военен самолет, нарушил турското въздушно пространство през октомври миналата година, Русия налага икономически санкции на Турция. Санкциите биват отменени след извинението на Ердоган за инцидента, отправено през юни тази година, и след като премиерът Ахмет Давутоглу (близък до щатската администрация турски политик) подава оставка по инициатива на първия.


Кой щеше да се радва, ако Ердоган беше свален?

 

Понастоящем Турция все още и вероятно ще продължи да бъде стратегически партньор на САЩ в НАТО, притежавайки втората най-голяма армия във военния блок.

Не са малко тези, които вероятно щяха да отворят шампанско, ако Ердоган беше свален. Сред тях например са египетският президент Абдел Фатах Сиси (дошъл на власт чрез държавен преврат) и сирийският президент Башар Асад. Руският президент Владимир Путин също е сред тези лидери, за които бихме могли да допуснем, че биха се радвали да видят гърба на Ердоган.  Но предвид неотдавнашното стопляне на отношенията между двамата - което се случи след инициираната от Ердоган оставка на близкия до щатската администрация премиер Давутоглу и след извинението за сваления руския самолет - съществува и предположение, че Ердоган и Путин тепърва може да се проявят като приятели.   


Завръзването на ръцете на Брюксел

 

Присъствието на Ердоган в турската политика има не само локално отношение, а и регионално. Всяка дестабилизация на Турция, особено ако Ердоган се разсърди за нещо на Брюксел, би могла да се прояви като предпоставка за стартиране на дестабилизация на Европа.

Понастоящем Анкара прави компромис, приютявайки на своя територия милиони търсещи убежище чужденци. Това е компромис, тъй като страната е подписала Женвската конвенция с допълнително условие – да приема търсещи убежище, но само такива, които идват директно от територията на континентална Европа (тоест от България и Гърция). Затова България и нейните европейски партньори, съобразявайки се с тази актуална обстановка, изразиха подкрепа към правителство на Ердоган, веднага щом стана ясен резултатът от проваления преврат.

На практика се получава така, че за да осъди потъпкването на демокрацията в неговата съседка, Европейският съюз най-напред трябва да е готов да поеме отговорност съдбата на милиони търсещи убежище, които понастоящем се намират на територията на Турция в резултат от политически компромис.

Възможността от възникване на бежанска криза в Европа –каквато към момента липсва благодарение на споразуменията между Брюксел и Анкара – даде в ръцете на Ердоган безценен потенциал за изнудване, който той използва активно във външната политика на Турция.

Докога ще продължи това изнудване? Вероятно отговорът го знае само Ердоган.