X
 
 

Срещата между Путин и Ердоган бе абсолютно ненужна (Коментар)

Още от автора

Тя не даде никакви решения по най-важния геополитически въпрос – темата „Сирия".

Предполагаше се, че на санктпетербургската среща – проведена във вторник, 9 август - лидерите на Руската Федерация и Република Турция ще обявят не само възстановяването на работата по важния и за двете страни енергиен проект „Турски поток“, възстановяването на чартърните руски полети към Турция и отпадането на наложените на югоизточната ни съседка руски икономически санкции, касаещи най-вече секторите на туризма, строителството и земеделието.

Надеждите, че Путин и Ердоган ще обявят нужните взаимни отстъпки, необходими за преодоляването на поротиворечията им по отношение на конфликта в Сирия, не бяха оправдани.

На практика единствената новост от срещата между двамата държавни лидери е тази, че взаимоотношенията между Анкара и Москва се връщат на същото положение, каквото бе преди свалянето от турска страна на руския военен самолет, нарушил въздушното пространство на НАТО през есента на миналата година. Турция и Русия ще продължат да бъдат добри търговски партньори, както и преди инцидента със самолета, макар и геополитическите им интереси да се разминават, включително и по отношение на конфликта в Сирия.

 

Противоречията между Турция и Русия относно Сирия

 

В настоящият конфликт в Сирия, който подължава вече почти 5 години, са ангажирани както местни, така и външни субекти.

Основните местни субекти са режимът на Асад, групировка „Ислямска държава“ и т. нар. умерени бунтовници. Всички те са взаимни опоненти, като международната общност непрекъснато сигнализира за потъпкването на човешки права от страна и на трите основни актьори в гражданската война. А Русия и Турция са сред ангажираните в сирийската гражданска война външни субекти.

Русия подкрепя режима на президента Башар Асад. В същото време Москва е в опозиция на паравоенната групировка „Ислямска държава“, както и на бунтовниците срещу Асад, наричани „умерена опозиция“.

Турция пък е единствената страна, която се включва в конфликта и като глобален (като част от НАТО), и като регионален актьор. Опозиция е на режима на Башар Асад (опонирайки му като част от международната коалицията срещу него, докато Москва го подкрепя), на паравоенната групировка „Ислямска държава“ (извършила серия от терористични нападения на турска територия през изминалите месеци) и на кюрдските сепаратисти в Сирия, които си съюзничат с Работническата партия на Кюрдистан (ПКК).

ПКК цели обявяването на независима кюрдска държава на териториите на Южна Турция, Северна Сирия и Северозападен Ирак. Именно в това са състои конкретният за Анкара интерес от участието в него и в разрешаването на конфликта. Макар и тихомълком, смята се, че Турция оказва подкрепа и на някои от бунтовническите групи в Сирия.

На 30 септември 2015 г. Русия обяви началото на своите въздушните удари в Сирия. Военните действия на Москва бяха критикувани от Съединените щати (САЩ) и от техните съюзници в региона на Близкия изток. Според САЩ ударите в Сирия далеч не са насочени изключително срещу терористичната групировка „Ислямска държава“, а сред атакуваните са основно умерените и светските бунтовници срещу режима на Асад, като често жертви са представители на цивилното население.

През ноември 2015 г. руски военен самолет бе свален в района на границата между Турция и Сирия поради нарушаване на въздушното пространство на НАТО. Инцидентът доведе до смъртта на пилота. В отговор Владимир Путин наложи икономически санкции на Турция, от които пострадаха ключови за турската икономика сектори като туризма, строителството и земеделието.

Предполага се, че аеропланът е бил свален именно по заповед на Ахмет Давутоглу – бившият вече турски министър-председател. След оставката на близкия до щатската администрация Давутоглу преди няколко месеца, инициирана лично от турския президент, Ердоган изпрати на Путин писмено извинение за инцидента със самолета.

Срещата между двамата държавни лидери в Санкт Петербург потвърди това, което вече беше пределно ясно - затоплянето на отношенията между Анкара и Москва се върнаха до същото положение, в което бяха и преди инцидента със сваления руски самолет през ноември 2015 г. Насетне отношенията между Турция и Русия ще бъдат такива, сякаш инцидентът не се е състоял.

Но е твърде рано да се говори за изстудяване на отношенията между Турция и САЩ, още по-малко за геополитическа преориентация на югоизточната ни съседка. Турско-американските отношения са особено силни от десетилетия. Не за първи път те биват подложени на изпитания и е твърде вероятно да останат стабилни и след настоящата „буря“, както е било винаги досега през последните 60 години.

 

Разрешаването на конфликта в Сирия е обща цел

 

И Москва, и Анкара имат обща цел – разрешаването на конфликта в Сирия. За постигането ѝ са нужни не само намерения, а предприемане на взаимни компромиси и от страна на Русия, и от страна на Турция.

Макар и на думи Ердоган и Путин да заявиха намеренията си за бъдещи компромиси по отношение на темата „Сирия“ във вторник, не бяха представени никакви конкретни стъпки в тази посока от страна на двамата лидери. Само намерения.

А преодоляването на конфликта в Сирия би било изгодно не само за Москва и Анкара, но и за Брюксел, тъй като неговото разрешаване би намалило значително възможността от възникване на бежанска криза в Европейския съюз. И тук възниква въпросът защо никоя страна не предприема реални действия по полагането на взаимни компромиси. Вече 5 години се излагат само намерения за такива. И логичният отговор е, че ако наистина искаха да предприемат компромисите, досега да са го сторили.

Вероятно всяка страна, явяваща се като външен субект в конфликта в Сирия, се надява да използва този конфликт за своите цели. И вероятно всяка от тях – когато става дума за компромиси - преценява, че моментът за разрешаването му все още не е дошъл...