Законът на джунглата е нещо много просто. Има едни над теб. Има едни под теб. Ядеш и стъпчеш тези под теб, за да угодиш и да си вкусен на тези над теб.
Това е външната политика на СССР. Това е съветската зона на влияние. Това е животът, който познава нашият министър-председател. Винаги сме го знаели. И няма как друг светоглед да те определя, когато миналото ти, свързано не само със силовите структури на прехода, а и „милицията“ на комунистите, са те обучавали на „политиката“. В това се изразява светогледът на диктаторите. И макар България /вече?/ да не е точно диктатура, структурата на вземане на решения много подозрително започва да наподобява такава.
Министър-председателят за един ден наруши поне няколко изконни за всяка една демократична държава принципи. И тъй като за никого не е изненада, че Борисов не си пада по „върховенството на закона“ и налага принципи на еднолично налагане на власт ала Тодор Живков, за огромна изненада на почти всички в България, успя да вземе решение, което не е обединявало толкова много различни иначе по мнение хора, вероятно от десетилетия. Потъпквайки не само българските граждани и българският съд /„по-нисшите“ от него/, а и поне две клаузи от хартата за правата на човека.
Екстрадирането на Бююк е точно такова – еднолично, противозаконно действие, което Борисов очакваше да покрие с традиционният си кризисен PR – появяване в студио, в което почти винаги му задават по-трудни въпроси, за да се опита да замаже огромния „f*ck up” с животинския си чар.
Проблемът на тази тактика е следният – когато започнеш да се представяш публично за снишен, изпълняващ покорно заповеди като губерния на когото и да е диктатор, веднага губиш един от най-големите си козове – мъжкия си чар. И губиш респекта си не само в Европа/от която Борисов е заинтересован все по-малко напоследък/, а и най-вече на диктаторите. Които ще те мачкат до последно. И ако случайно решиш пак да кажеш нещо против енергийните проекти – пак ще те свалят от власт. Като през 2013г. Надявам се Борисов да помни поне това. Поне от кого беше свален тогава.
Така че Борисович Методиев е пътник. Въпросът е кога българските граждани ще спрат да гласуват бивши бодигарди на комунистически диктатори и други чеда на силовите структури на БКП и ще започнат да мислят именно като граждани.
Сиреч, България може да е излязла с един крак от джунглата, но докато не промени начина, по който гласува – ще си остане храна за дребни и по-големи диктатори.
