X
 
 

Москва трябва да прочете ситния шрифт, ако използва иранска база за самолетите си

Още от автора

В нов епизод от дипломатическата сага около войната в Сирия, Русия започна да разполага бомбардировачи на територията на иранска военновъздушна база. Целта е ясна – удари върху Сирия. Защо Москва би искала да използва иранска база също е ясно – времето за полет от Иран е много по-кратко, отколкото от Южна Русия. Това позволява на руските бомбардировачи да използват по-малко гориво и повече бомби, а с това е да се постигнат по-ефективно целите на въздушната кампания – смазване на въоръжената сирийска опозиция и ограничение на радикални групи. Кремъл също така изпрати кратко предизвестие до Белия дом, че руските самолети имат нов маршрут от Иран през Ирак за Сирия, като по този начин предупреждава американските изтребители в района да стоят встрани. По един или друг начин Владимир Путин прави още една стъпка в заемане на традиционно американското място в този район.

По-малко ясно е защо Техеран позволява на руски бомбардировачи да използват негова база за военни мисии. Член 146 от Конституцията на Ислямската република изрично посочва, че „Създаването на всякакъв вид външна военна база в Иран, дори за мирни цели, е забранено.“ Председателят на парламента на Иран Али Лариджани подчерта, че Русия няма постоянна военна база, а се позволява да се използва иранска такава.

В родни медии се публикуваха пояснения, че Русия за първи път разполага войници в Иран от Втората световна война насам. По-правилно е да се каже, че през Втората световна война СССР не разполага, а анексира с войници части от Иран. Недоразуменията между двете страни не спират дотам - има няколко руски интервенции, а по време на войната с Ирак през 1980-1988 година, Москва подкрепя Саддам Хюсеин и си затваря очите, както САЩ (които тогава също са на страната на Саддам), за използването на химически оръжия от иракската армия срещу ирански позиции. Ето защо не трябва да се учудваме, че в иранското общество се зародиха несъгласни и негативни реакции относно новините, че Русия е получила зелена светлина да разположи свои бомбардировачи. Тогава, защо Техеран прави това?

Една от очевидните причини е, че Иран, както и Русия, има опасения от силата на сирийските бунтовнически сили в Алепо, които се противопоставят успешно на сирийските правителствени части. И Техеран, и Москва виждат бомбардировачите като част от засиленото сътрудничество между двете страни и усилията им, насочени срещу опозицията на Асад. Дали руските самолети, излитащи от Иран, ще наклонят везните, е несигурно, но Москва и Техеран смятат, че си струва да се опита.

Но, може и да има друга причина иранските власти да изразят готовност да позволят на руски бомбардировачи да излитат на мисии от тяхна база. Решението идва в момента, когато лидерите на няколко държави, с които Иран е в противоречие, активно ухажват Владимир Путин.

Преминалият в последно време на анти-западна вълна турски президент Реджеп Ердоган на практика поднесе почитанията си на Путин. Двамата лидери размениха няколко разговора, включително относно Сирия, докато и сирийската опозиция, и сирийското правителство наблюдават изненадани последните събития. От една страна Дамаск размишлява дали е редно техният поддръжник Путин да подобрява отношенията си с Ердоган, а от друга бунтовниците се чудят какво точно прави Ердоган, който твърдеше, че иска да смаже Асад.

Малко по на юг, в Тел Авив, израелският премиер Бенямин Нетаняху е в лоши отношения с Барак Обама, докато позициите с Русия се сближават. Според местни издания, разговорите между Путин и Нетаняху са се „превърнали в рутина.“

Не остава встрани и Саудитска Арабия – вечният враг на Иран. Саудитският външен министър Адел ал Джубайр няколко пъти даде сигнали, че се стреми да приближи позициите на кралството с тези на Русия относно политиката в Сирия. Рияд предложи на Москва увеличаване на инвестиции и търговия, включително с оръжия – нещо, което директно удря американските интереси в района.

Дори САЩ омекнаха в изказа си спрямо Русия, като държавният секретар Джон Кери няколко пъти разговаря с колегата си Сергей Лавров относно усилията за намиране на политическо решение в Сирия.

Турция, Саудитска Арабия и САЩ, разбира се, искат да видят Асад извън управлението на Сирия. Израел не подкрепя нито сирийското правителство, нито иранското присъствие. Разговорите на Москва с държави, враждебни към интересите и влиянието на Иран, едва ли събуждат доверието на Техеран.

Техеран позволява на руските бомбардировачи да използват негова база за нанасяне на удари по Сирия и това е отправяне на съобщение към всички опоненти на Иран по отношение на Сирия, че Русия може да разговаря с опоненти, но работи с аятоласите. Ако руско-иранското военно сътрудничество причинява съмнения в американците, турците, саудитците и израелците относно стойността на комуникацията им с Путин и Лавров, Техеран ще е повече от доволен.

Даването на „зелена светлина“ за използване на база е добър ход за ограничаване на руското сътрудничество с противници на Иран. Или, ако не друго, поставя допълнителни условия в играта.