X
 
 

Tя също иска да отиде на плаж

Още от автора

Напоследък - след зачестилите страхове, породени от нападението с камион в Ница в Деня на Бастилията, при което бяха убити 86 души - в няколко френски града беше забранено носенето на буркини (вид плувен костюм, който носят някои мюсюлманки).

Мотивите за забраната

Основните мотиви за забраната в няколкото френски общини са различни: че буркините не са хигиенични, че не отговарят на секуларизма и дори, че са в противоречие с обществения морал. Стига се дори толкова далеч, че буркините биват определени като „символ на ислямския екстремизъм“ – както ги нарече кметът на Кан.

През 2010 г. във Франция бе забранено носенето на бурки с мотива, че под тази дреха престъпник би могъл да скрие своето лице и да не може да бъде идентифициран. Но този мотив не може да се отнася към забраната на буркините, тъй като при тях лицето е изведено на показ.

Вероятно единственият по-разумен мотив в случая би бил, че под широката дреха – която изкарва на показ само лицето, стъпалата и ръцете - човек с терористични подбуди може да скрие оръжие или бомба. Но те биха могли да бъдат скрити и под палто, и в раница, и в дамска чанта. Тоест дори и този аргумент не е достатъчна причина, за да бъде забранено носенето на буркини на плажа.

Секуларизмът като задължение

Налагането на глоба за облекло, което не отговаря на "нравствените ценности и секуларизма" - какъвто мотив е описан във фиша, наложен на дама във френския град Кан преди няколко дни - звучи по същия начин като глоба за облекло, което не отговаря на салафизма (салафизмът е консервативно течение в сунитския ислям – официална политика в Саудитска Арабия и Катар – изискващо жените да се обличат по определен начин и да спазват определени забрани, които са чужди за европейската култура).

Както на една европейка не ѝ би станало приятно, ако бъде принудена да се облече според повелите на салафизма, докато е на плаж, така и на една чужденка, възпитана в тези повели, не ѝ би станало никак приятно да бъде принудена да се съблече.

Нещо повече. От чисто морална гледна точка за потърпевшата жена - предвид културната ѝ идентичност – свалянето само на част от дрехата ѝ, инициирано от френските полицаи, които са ѝ издали и фиша, е също толкова обидно, колкото би било за една европейка да бъде съблечена гола.

Водолазните костюми обаче остават разрешени

Любопитен факт е, че буркините оставят на показ само стъпалата, лицето и ръцете, също както и водолазното облекло. Но този костюм, който много жени също носят, не е забранен на френските плажове. Също така не е забранено и на монахини-християнки да ходят на плаж, въпреки че облеклото им също не се различава особено от буркините.

Тоест явно проблемът на френските общинари не е дори и в сигурността. А проблемът е именно в липсата на разбиране към чуждата култура.

Забраната на буркините по-скоро би имала ограничаващ, отколкото освобождаващ ефект

В дискусиите, съпровождащи забраната на буркините, се чуха и аргументи, според които тези плувни костюми са символ на потисничеството, на което са подложени някои жени, възпитани в различна от европейската култура.

Но забраната на буркини на плажа всъщност далеч не би еманципирала тези жени. Тя дори би допринесла за налагане на ограничения по отношение на тяхната социализация.

Мъж, който позволява на съпругата си да плува само с буркини, надали ще ѝ позволи да ходи на плаж с европейско облекло. Той най-вероятно би ѝ забранил изобщо да ходи на плаж и да плува. Така вместо позитивен ефект по отношение на интеграцията, забраната всъщност може да затвори в домовете им много изповядващи исляма жени, които иначе биха искали да плуват и да създават социални контакти на плажа. 

Как страхът руши демокрацията

Един от четирите основни стълба на демокрацията е свободата на вероизповеданието (останалите са свобода на личността, неприкосновеност на собствеността и свобода на словото и медиите).

Невъзможността една дама да посещава плажа поради религиозните ѝ разбирания само по себе си е потъпкване на демократичната база, на която се крепи и светският път на европейските общества.

Заради страховете си, малко по малко Европа започва да губи тъкмо това, което уж ревностно брани. Страховете ни превръщат в това, от което се страхуваме.  

И докато сме склонни да генерализираме цели култури и стотици милиони души по целия свят – така погубвайки собствения си човешки облик - някои жени няма да могат да отидат на плаж. Ще се чувстват неразбрани и диксриминирани. И така все повече ще се затварят у себе си. А това със сигурност няма да ги доближи до секуларизма.

Много жалко, че истерията е по-забележима от разума. А тъкмо липсата на толерантност и дискриминационните практики са сред основните предпоставки за радикализация в едно общество.

***

От 26.08.2015 г. френските кметове вече нямат право да забраняват буркините, по постановление на Френския държавен съвет.