X
 
 

Кюрдите – основното, което трябва да знаем за тях

Още от автора

Стотици са народите по света, които нямат собствена страна. Обикновено те живеят в държави, където представляват малцинство, или пък са разпилени по целия свят.

Най-големият народ на Земята, който няма собствена държава, е кюрдският.

Днес около 35 милиона кюрди живеят в Турция, Сирия, Иран, Ирак и Армения. Най-много от тях, 48%, живеят в Турция. 24% от кюрдите са в Иран, 18% са в Ирак и 4% са в Сирия.

Около милион и половина кюрди живеят в Европа, като половината от тях в Германия.

Историята на кюрдите

Кюрдите са индоевропейски народ. Днес те споделят една култура и един език с различни диалектни форми. Но речта им – въпреки географското разположение - не прилича нито на турската, нито на арабската. Изповядват различни религии и вярвания, но мнозинството от тях са мюсюлмани-сунити.

Териториите им винаги са били част от някоя чужда империя. Първоначално са част от Абасидския халифат, наричан още Багдадски халифат. После по земите им се простира Османската империя, а след това, в началото на 20. век, се създават съвременните държави.

Идея за независим Кюрдистан

В началото на 20. век у много кюрди се поражда идеята за независима държава, често наричана „Кюрдистан“. След Първата световна война и сломяването на Османската империя, западните победители подписват калуза за кюрдска държава в Севърския мирен договор от 1920 г. Но макар и на кюрдите да е обещана независима държава от победителите, с появата на Република Турция – наследницата на Османската империя – тази идея не се осъществява.

Надеждите за независимост и териториална цялост биват зачеркнати три години след Севърския мирен договор чрез подписването на Лозанския мирен договор, установяващ границите на съвременна Турция. Този договор оставя кюрдите като малцинство в страните, в които се намират. През следващите 80 години всички опити от кюрдска страна за създаване на независима държава биват помитани, често и с кръв.

Кюрдите като субект в региона на Близкия изток

През последните десетилетия кюрдските политически партии имат силно регионално въздействие в Близкия изток. От десетилетия например Кюрдската комунистическа партия – обявена за терористична организация в Турция - се бори за автономия в югоизточната ни съседка. Кюрдите днес са актьори във военните конфликти още в Ирак и Сирия, където опонират на екстремистката групировка ИДИЛ, контролираща територии в пъти по-големи от площта на България и отговорна за много от терористичните атаки срещу цивилни граждани в Европейския съюз през последните години.

Докато някои политически кюрдски актьори предпрочитат автономия или пълна независимост на Кюрдистан, други пледират просто за парламентарно представителство и повече права в рамките на различната страна, в която са активни.  

Кюрдите в Турция

През 20-те и 30-те години на миналия век, в отговор на няколко кюрдски въстания, много от турските кюрди биват разселени другаде. Имената и обичаите им биват забранени. Ограничена е употребата на кюрдския език. Даже съществуването на кюрдска етническа индентичност бива отхвърлено, като хората в този регион на югоизточната ни съседка биват наричани просто „планински турци“.

През 1978 г. е създадена Кюрдската работническа партия, действаща за независима държава на територията на Турция. 6 години по-късно – през 1984 г. - военното крило на партията започва въоръжена съпротива. От този момент до днес над 40 000 души са загинали в резултат от насилието, а хиляди кюрди са преместени другаде.

През 90-те години на 20 век Кюрдската работническа партия отрича своето желание за независима държава, като вместо това отправя заявка за по-голяма културна и политическа автономия, продължавайки своята борба. През 2012 г. правителството на Турция и Кюрдската работническа партия започват преговори, като през следващата година се стига до споразумение за прекратяване на огъня. Въпреки това обаче сблъсъците продължават.  

Официалното прекратяване на краткия формален мир приключва през юли 2015 г. – дни след като 33 активисти на Кюрдската работническа партия в турския град Суруч, намиращ се в близост до сирийската граница, загиват при извършен от ИДИЛ атентат. Военното крило на партията отвръща с атаки срещу турски войници и полицията, а правителството в Анкара започва „синхронизирана война срещу терора“, насочена срещу Кюрдската работническа партия и ИДИЛ. От лятото на 2015 г. до днес стотици са жертвите на сблъсъците в югоизточната част на Турция.

Кюрдите в Сирия

Kюрдите представляват между 7 и 10 процента от населението на Сирия. Преди бунта срещу президента Башар Асад през 2011 г.  – състоял се като част от глобалното явление „Арабска пролет“ и породило дългогодишен военен конлфикт, който продължава и до днес - повечето от кюрдите живеят в Дамаск и в Алепо, както и около Кобане, Африн и Камишли.

Сирийските кюрди дълго време биват подложени на системно нарушване на човешките им права. На над 300 000 е отказано гражданство от 60-те години на 20. век насам, като в страната е налична и политика на арабизиране на кюрдските територии.

Днес кюрдите в Сирия са сред основните опоненти срещу групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ). От юли 2015 г. Турция активно опонира на експанзията на кюрдските сепаратисти покрай граница със Сирия.

Кюрдите в Ирак

Между 15 и 20 процента от населението на Ирак е кюрдско. Иракските кюрди се радват на значително повече права, отколкото кюрдите в Турция и Сирия, но са налични и моменти, когато те също са били подлагани на репресии.

Кюрдите в Ирак опонират на британското управление в началото на 20. век, но бунтът им бива пометен.

Демократичната партия на Кюрдистан започва да се бори за автономия в Ирак през 1946 г. През 1958 г. нова конституция признава наличието на кюрдска нация, но самоуправлението бива отхвърлено от иракското правителство и започват военни действия през 1961 г.

През 1970 г. правителството предлага на кюрдите автономия, но въпреки това борбата започва отново през 1974 г. Tогава започва и политика на арабизиране на районите с кюрдско мнозинство, включващо и насилствено преместване на някои кюрди. Тази политика се ускорява през 80-те години, когато във войната между Иран и Ирак кюрдите се обявяват против режима на Садам Хюсеин. През 1988 г. режимът дори употребява отровен газ в атака.

След като Ирак губи войната в Персийски залив през 1991 г., отново започва кюрдско бунтовничество oт страна на двете кюрдски партии в Ирак. През 2003 г. тези кюрдски партии подкрепят инвазията на САЩ в Ирак и участват във всички национални правителства насам.

Кюрдите в Иран

Потисничеството спрямо кюрдите в Иран никога не е било с мащабите на това в Турция. Но правителството винаги е опонирало на идеята за независимостта им.

Малко след Втората световна война северната част на Иран е окупирана от Съветския съюз, а южната част от Обединеното кралство. Тогава в рамките на на едва 1 година кюрдите основават единствената си държава - кюрдската република Махабад.

Кюрдите в Армения

До края на 20. век Армения е част от Съветския съюз, в рамките на който кюрдите, в качеството им на различна етническа група, притежават статут на защитено малцинство. Арменските кюрди тогава имат собствен вестник, издаван със средства на държавата, а също така кюрдско радио и културни събития.

Въпреки това кюрдите се сблъскват с много репресиращи ги мерки, включително депортации  от страна на правителството на Съветския съюз. След 1988 г. над 150 000 кюрди биват депортирани от арменските сепаратистки сили.

 

 

 

 

Защо трябва да отглеждаме цветя у дома
Защо трябва да отглеждаме цветя у дома

Отпускането в лоното на природата е много популярен начин да се отпуснете и да избягате от ежедневието. Малко хора обаче знаят, че в апартамента...