X
 
 

За новите пионерски правила в училище

Още от автора

Бих искала да изразя одобрението и възхищението си от новите училищни правила, за които научих днес. 


1. "На учениците се забранява да ходят с боядисана коса на училище." Действително, синият цвят на косата е в разрез с устоите и морала на пионерската общност. Не установих как ще протича борбата с нарушителите. Предлагам остригване до кръв като при въшки, защото свободомислието, също като паразитите, е остро заразно.


2. "Забранява се освобождаването от учебни занятия по семейни причини." Иначе казано: Тихо там, Костадине, нас какво ни засяга погребението на дядо ти?!


3. "При закъснение за час да се пише цяло отсъствие на ученика." Една безспорно мотивираща и възпитателна мярка. Защо да влезеш в час по география след учителя, когато можеш изобщо да не влезеш? В духа на превантивната норма предлагам също въвеждането на смъртно наказание при дребно хулиганство. Ей така, за профилактика.


4. "При наличие на повече от 25% извинени отсъствия ученикът да повтаря годината по съответния предмет."  (Костадине, отново ли недоволстваш?? Какво като спечели националната олимпиада по български език и имаш само шестици? Сам си си виновен, че получи перитонит и лежа в болница след това! Хайде - наесен с песен!) 


 А сега, ако ме извините, отивам до мазето да си извадя знамето със сърп и чук и да се стягам за манифестация!

Шегата настрана, но каква е целесъобразността на въведените правила? Звучи ми  като да възпитаме поколение от наплашени аптекарски шишета без личен живот и собствено мнение. Деца, които спазват редица процесуални формалности в училище, след което се прибират у дома, за да сменят училищната чанта с пособията за индивидуален урок. С надеждата да се подготвят за следващото външно оценяване за сметка на отънелия домашен бюджет и на свободното си време, които наливат в сивия сектор на частните школи и учители. За пореден път, не съдържанието, а опаковката на образованието се превръща в предмет на козметични псевдо реформи. Не мислят ли авторите на много норми и малко книги, че онова, което трябва да върнем в клас, е всъщност образованието и възпитанието?