X
 
 

Борисов иска мигрантите да бъдат върнати. Но къде?

Още от автора

"Трябва да решим основния проблем - къде да върнем мигрантите. И ние работим с Афганистан да върнем мигрантите. Над 80 млн. лв. България харчи за 110 войника в Афганистан и да не искат да подпишат реадмисия - да върнем афганистанците в Афганистан, не виждам смисъл - и от парите, и от контингента ни.“

Това коментара премиерът Бойко Борисов в неделя пред репортери по време на участието си в събор в с. Венец. Същите точки са представени и на проведената на 16 септември среща на европейските лидери в Братислава, като отново е настоял да се създадат зони за сигурност.

Политическите лидери – не само тук, но и в световен мащаб - често не взимат предвид доклади на експерти и анализатори по темите, които коментират в изявленията си. Това особено важи за изказвания и оценки по въпроси около миграцията и военните конфликти. Наши политици, например, постоянно повтарят мантрата, че в Афганистан няма война или бъркат факти, слагайки техни данни, чиито източник не могат да цитират. Това говорене помага за печелене на гласове, защото е популистко и звучи добре в ушите на избирателите, но решава ли проблемите? В изказването си относно нуждата от преговори с Турция, позицията на Борисов е правилна – да, трябва да разговаряме с Анкара относно бежанците и това не е „антибългарско“, както определи действията на премиера Радан Кънев. Но относно позицията за Афганистан има редица проблеми.

Всичко изглежда просто, но анализите показват друго.

На първо време, какво става с афганистанците, които са връщани от Европа? Част от тях (близо 20 000) се бият в Сирия като наемници на Иран в рамките на батальона Фатамайюн. Други се връщат или в Афганистан, или в Иран като жители без документи, което пък е предпоставка за експлоатация и криминализиране на общността им. Към момента, само в Иран са няколко милиона избягалите от Афганистан. Афганистанците, също така, не са включени в т.нар. сделка между ЕС и Турция, която обхваща единствено сирийците.

Това е един от отговорите на въпроса на премиера Борисов за връщането на афганистанци. Има и по-разширена версия като отговор: заради офанзивата на талибаните от тази пролет, огромни части от Афганистан са подложени на военни операции, а цивилните са прогонвани или избивани.

От Лашкар Гах до Кабул и Кандахар, талибаните са активизирани на пълна мощност и вече успяха да завладеят 80% от най-голямата провинция, Хелманд. Тези офанзиви, обединени в т.нар. „Операция Омари“, вече прогони десетки хиляди местни, които се страхуват от радикалите. Част от населението става вътрешноразселено – т.е. премества се към по-сигурни зони – а други преминават границите с Пакистан на изток или Иран на запад. Поради причините, че иранските власти виждат в афганистанците проблем, но и възможност за експлоатация, немалко афганистанци продължават пътя си към границата с Турция и оттам – поради липсата на договорки между Анкара и ЕС – нелегално към Европа. А в Европа, те често или са вкарвани в затвори, или са връщани към Турция, откъдето са връщани пък обратна в Иран, а в Иран имат възможността или да живеят нелегално, или да се бият в Сирия. И така, цикълът започва отначало. 

Борисов каза и друго:

„Хората, които бягат, трябва да останат там, докато се създаде политическа обстановка и след това да се върнат по родните си места. Това трябва да е целта."

В момента има ново разгаряне на конфликти от Афганистан до Мали. Политическа обстановка има и няма нужда да се създава, а да се подобри. Ще има бягащи, докато има военни действия и трябва да се търси там решение Очевидно е, че в родните места на тези хора не става за водене на нормален живот и това трябва да се вземе предвид най-накрая.

Създаването на сигурни зони е едно от решенията, но няма политическа воля за това – в Сирия, например, това предложение беше блокирано от Русия и Иран. За Афганистан имаше също подобен план, но Пакистан, който има интереси в Кабул и нерядко подкрепа дори талибаните, се противопостави на предложението. Нестабилност в Афганистан значи възможности за съседните държави – стар закон, който действа напълно и в 21 век.

Очевидно е, че простото връщане на хора незнайно къде, не е решение - напротив, задълбочава проблема. Най-доброто, което може да се направи е да се установят сигурни зони в конфликти като този в Сирия, да се спре с даване на пари за военни кораби в Средиземно море и да се пренасочат към инвестиции в провинциалните области на северноафриканското крайбрежие. В Афганистан част от решението е подобно - трябва да се подсигури централното правителство, да не се дават милиони на племенните лидери, които често подкрепят тайно талибаните и да се подкрепи местното младо население като бъдещи кадри за развитието на страната.

Европейските лидери трябва да спрат да изхранват местни диктатори и корумпирани режими, а вместо това да се създадат фондове за развитие за създаване на работни места и подпомагане на местното производство. Така или иначе, ЕС дава милиони евро, нека отиват не в някой джоб, а за нещо, което би накарало бежанците и икономическите имигранти да останат в държавите си, а не да рискуват живота си, а европейските сили да изпадат в истерия как да спрат потока.

Българският контингент е част от международна мисия. Добър или лош, поели сме този ангажимент и той трябва да се изпълни. В този ред на мисли, използването на контингента за разменна монета, не само не е правилно, но и няма да има тежест – България има сравнително малко участие. 110 български военни рискуват живота си отново в името не на ограбването на Афганистан, международната политика и т.н., а за да се погрижат за семействата си. Те не са разменна монета или инструмент. Всъщност, нашите военни правят именно това, което се изисква от тях – подкрепят централната власт в Афганистан и афганистанската армия, която се намира в меко казано плачевно състояние. Въпреки че чуждите сили трябва да се изтеглят от страната в името на установяване на местните институции и затвърждаване на суверенитета, в момента чуждите мисии са необходими.

Ако някой политик в Европа иска да връща хора в Афганистан, първо там трябва да има спокойствие и сигурност, каквито в момента няма. В противен случай, се въртим в кръг, който може да предизвика единствено повече напрежение и вероятно насилие.