Икономическата цена на войната

Освен човешката цена, която без съмнение е най-чудовищният грях на войната, военните конфликти в региона на Близкия изток и Северна Африка имат и своята икономическа стойност, която пряко касае начина на живот както на хората в засегнатите от конфликтите държави, така и в съседните страни.

 

Войната води до икономически спад

 

Международният валутен фонд (МВФ) разкрива в свое ново проучване, разпространено преди дни, че икономическите спадове в размирните Сирия, Либия и Йемен през последните години са превишили средните световни нива.

След 5 години война нивото на брутния вътрешен продукт на Сирия вече е повече от два пъти по-ниско в сравнение с 2010-а – годината преди да започне конфликтът.

Либия, чиято икономика е изключително силно зависима от петролния сектор, през 2014 г. отбелязва спад от 1/4 в нивото на брутния си вътрешен продукт. Йемен пък губи близо 1/3 от своя брутен вътрешен продукт само през 2015 г.

 

Съседните на размирните страни също страдат

 

Проучването на МВФ заключва още, че мирните страни, които граничат със зони на висока военна интензивност, също са засегнати от значително по-голям икономически спад в сравнение със страни, които се намират в зони на сигурност.

Щетите по инфраструктурата, която е изключително важен фактор за икономиката, възлизат на близо 140 милиарда щатски долара в Сирия и на повече от 20 милиарда в Йемен. Инфраструктурните щети касаят и пряко икономиките на съседните страни, според същото проучване на МВФ.

 

„Недостигът на мозъци“

 

В дългогодишния сирийски конфликт над 6,6 милиона души са били принудени да се преместят да живеят в друго населено място в Сирия, а над 5 милиона са принудените да напуснат страната си. Това означава, че над половината сирийци са променили своето местонахождение през последните 6 години, което без съмнение е и стрес за бизнеса, довел до значителни икономически загуби.

Проучването на МВФ е категорично, че мигрирането на големи групи от хора е и една от водещите причини за ескалирането на нивото на глада и безработицата в региона. Много от търсещите убежище в чужбина са добре квалифицирани служители и тяхното напускане води до значителен „недостиг на мозъци“ в размирните страни.

 

Мигрантските потоци – позитивни за европейските икономики, негативни за Близкия изток

 

За разлика от Европа, където получилите бежански статут хора от Близкия изток и Северна Африка оказват дори позитивни ефекти върху икономиките на страните, то в приемащите търсещи убежище държави от региона на Близкия изток и Северна Африка те се явяват бреме за икономиките.

В Ливан например търсещите убежище и бежанците често биват принуждавани от обстоятелствата и от работодателите да полагат нелегален труд в страната, което пряко касае нивото на заплатите в малката близкоизточна държава и подбива заплащането дори и в секторите, където са заети висококвалифицирани специалисти. 

 

Препоръките на МВФ

 

Авторите на проучването на Международния валутен фонд, констатиращо изключително сериозните икономически поражения в резултат от настоящите конфликти в региона на Близкия изток и Северна Африка, съветват правителствата и политиците в отделните страни да приоритизират бюджетите си така, че на първо място да е позиционирано опазването на човешкия живот и осигуряването на основните обществени услуги.

Сред препоръките на МВФ за намаляване на пораженията от войните в Близкия изток и Северна Африка върху икономиките на отдените страни е и поддържането на добре функциониращи институции, особено на централните банки.

МВФ посочва и нуждата от увеличаване на хуманитарната помощ в конфликтните зони, включително и в съседните на размирните страни, където търсят убежище бягащи от войната и от нейните последици хора.