X
 
 

Европа под сянката на националистическата заплаха

Още от автора

10 страни осигуряват подслон на половината от 21-те милиона бежанци в глобален мащаб, съобщи преди дни в свой доклад правозащитната организация „Amnesty International”. И нито една от тези гостоприемни към изпадналите в беда чужденци страни не е европейска.

Йордания, Турция, Пакистан, Ливан, Иран, Етиопия, Кения, Уганда, Демократична република Конго и Чад - тoва са най-гостоприемните държави към нуждаещите се от дом извън страната си на произход хора, принудени да напуснат родината си поради преследване на политическа, национална, социална, расова и религиозна основа. Нито една от тези страни не е членка на Европейския съюз. Повечето от тях не са демократични, а ако все пак правителствата им твърдят, че са такива, то със сигурност демокрацията в тях е фасадна. Нито една от тях не е богата, нито пък може да осигури приличен стандарт на живот на по-голямата част от населението си. Икономиките на всичките тези най-гостоприемни към търсещите убежище държави взети заедно представляват едва 2,5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт.

Междувременно в Европейския съюз - който, ако беше федеративна държава, без съмнение щеше да представлява втората водеща икономическа сила в света след Китай, задминавайки дори икономическия гигант САЩ - думата „бежанец“ предизвиква все повече негативни асоциации, а национализмът като идеология привлича все повече симпатизанти.

 

Ще ви създадем нереалистичен страх, а после ще ви спасим от него

 

Макар и едва около 10 процента от търсещите убежище в глобален мащаб изобщо да достигат до Европа и САЩ, темата „бежанци“ бива експлоатирана в негативен контекст от европейски политици и от двете крила на политическия спектър – и от леви, и от десни. Бежанците бяха и една от водещите теми в политическото говорене по време кампанията, предхождаща референдума за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Преди дни бежанците бяха и субект на популистки референдум, проведен в Унгария, въпросът на който беше манипулативен. Но за разлика от бившия британски министър-председател Дейвид Камерън, унгарският премиер Виктор Орбан очевидно знае как да прецизира въпрос само с един единствен възможен отговор.

Въпросът, на който унгарците трябваше да отговорят в неделя, бе следният: „Искате ли Европейският съюз да може да нарежда задължителното разселване на неунгарски граждани в Унгария дори и без одобрението на парламента?“

98 процента от участвалите в допитването унгарци са отговорили с „не“, но на практика решението не може да влезе в сила, тъй като по-малко от 50 процента от имащите право да гласуват са го сторили.


Историята на един популистки референдум

 

На 24 февруари 2016 г. премиерът Виктор Орбан – представител на националистическата партия „Фидес“ - обявява, че унгарското правителство ще свика референдум дали страната да приеме предложените от Европейския съюз квоти за преместване на мигранти, твърдейки че квотната система може да засегне етническата, културната и религиозна идентичност на Унгария и Европа. Класически популизъм: ние ви създаваме нереалистичен страх и после ви спасяваме от този страх.

Самият референдум бе напълно безсмислен поради две основни причини. Първата е, че малко са желаещите да живеят в Унгария чужденци поради доста по-слабата тамошна иконономика в сравнение с по-добрите възможности в други европейски държави, например Германия и Швеция, които така или иначе заедно приемат повече от половината търсещи убежище в Европа чужденци. И втората, доста по-съществената причина, е тази, че така или иначе няма легален начин, по който Европейският съюз насила да може да изпраща търсещи в страни, където не са желани.

Само информационната кампания по този практически безсмислен правителствен популизъм струваше на унгарските граждани около 37 милиона евро (или около 11 милиарда форинта).

 

Източна Европа – новата люлка на национализма?

 

Макар и унгарският референдум от неделя да няма никакво фактическо значение, той разкри потенциалните заплахи пред актуалната система на Европейския съюз. Бившите социалистически страни Чехия, Унгария, Полша и Словакия (така наречената Вишеградска четворка) открито заявяват, че те желаят друг тип Европа, с повече суверенитет на отделните държави.

„Фидес“ – партията на унгарския премиер Виктор Орбан – от години води политика на отчуждаване на Унгария от Европейския съюз. Орбан трансформира либералната „Фидес“ в националистическа популистка партия, която печели голямо одобрение на изборите през 2010 г. и се връща обратно на власт през 2014 г. Докато популизмът през първия мандат на Орбан като премиер на Унгария касае основно проблемите от световната икономическа и финансова криза в края на миналото десетилетие, то бежанците са основният фокус на втория му мандат. Орбан непрекъснато критикува Брюксел и Меркел, призовавайки за усилване на граничния контрол и твърдейки, че европейската цивилизация е изправена пред заплаха.

След референдума в Унгария, пред Европейския съюз стои един основен въпрос: дали страните от Вишеградската четворка, чиито икономики са слаби и стандартът на живот в които е доста по-нисък от този в други европейски държави, наистина може да оказват натиск върху лидерите на по-влиятелните в международен план страни-членки. Историята разкрива, че страните от Източна Европа, макар и считани за не особено влиятелни на международната сцена, нерядко са формирали бъдещето на Стария континент. И то точно защото влиянието им е било подценявано. Когато в тези страни национализмът и популизмът с всеки изминал ден печелят все повече точки, това може да означава само едно: Европейският съюз се нуждае от силна либерална воля, която да запази досегашния ѝ път. В противен случай почти сбъднатата мечта за обединена Европа, без кавги и предразсъдъци между европейските народи, е твърде вероятно да се отложи във времето.