Европа под сянката на националистическата заплаха
1582
Още от автора
10 страни осигуряват подслон на половината от 21-те милиона бежанци в глобален мащаб, съобщи преди дни в свой доклад правозащитната организация „Amnesty International”. И нито една от тези гостоприемни към изпадналите в беда чужденци страни не е европейска.
Йордания, Турция, Пакистан, Ливан, Иран, Етиопия, Кения, Уганда, Демократична република Конго и Чад - тoва са най-гостоприемните държави към нуждаещите се от дом извън страната си на произход хора, принудени да напуснат родината си поради преследване на политическа, национална, социална, расова и религиозна основа. Нито една от тези страни не е членка на Европейския съюз. Повечето от тях не са демократични, а ако все пак правителствата им твърдят, че са такива, то със сигурност демокрацията в тях е фасадна. Нито една от тях не е богата, нито пък може да осигури приличен стандарт на живот на по-голямата част от населението си. Икономиките на всичките тези най-гостоприемни към търсещите убежище държави взети заедно представляват едва 2,5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт.
Междувременно в Европейския съюз - който, ако беше федеративна държава, без съмнение щеше да представлява втората водеща икономическа сила в света след Китай, задминавайки дори икономическия гигант САЩ - думата „бежанец“ предизвиква все повече негативни асоциации, а национализмът като идеология привлича все повече симпатизанти.
Ще ви създадем нереалистичен страх, а после ще ви спасим от него
Макар и едва около 10 процента от търсещите убежище в глобален мащаб изобщо да достигат до Европа и САЩ, темата „бежанци“ бива експлоатирана в негативен контекст от европейски политици и от двете крила на политическия спектър – и от леви, и от десни. Бежанците бяха и една от водещите теми в политическото говорене по време кампанията, предхождаща референдума за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Преди дни бежанците бяха и субект на популистки референдум, проведен в Унгария, въпросът на който беше манипулативен. Но за разлика от бившия британски министър-председател Дейвид Камерън, унгарският премиер Виктор Орбан очевидно знае как да прецизира въпрос само с един единствен възможен отговор.
Въпросът, на който унгарците трябваше да отговорят в неделя, бе следният: „Искате ли Европейският съюз да може да нарежда задължителното разселване на неунгарски граждани в Унгария дори и без одобрението на парламента?“
98 процента от участвалите в допитването унгарци са отговорили с „не“, но на практика решението не може да влезе в сила, тъй като по-малко от 50 процента от имащите право да гласуват са го сторили.
Историята на един популистки референдум
Само информационната кампания по този практически безсмислен правителствен популизъм струваше на унгарските граждани около 37 милиона евро (или около 11 милиарда форинта). Източна Европа – новата люлка на национализма? Макар и унгарският референдум от неделя да няма никакво фактическо значение, той разкри потенциалните заплахи пред актуалната система на Европейския съюз. Бившите социалистически страни Чехия, Унгария, Полша и Словакия (така наречената Вишеградска четворка) открито заявяват, че те желаят друг тип Европа, с повече суверенитет на отделните държави. „Фидес“ – партията на унгарския премиер Виктор Орбан – от години води политика на отчуждаване на Унгария от Европейския съюз. Орбан трансформира либералната „Фидес“ в националистическа популистка партия, която печели голямо одобрение на изборите през 2010 г. и се връща обратно на власт през 2014 г. Докато популизмът през първия мандат на Орбан като премиер на Унгария касае основно проблемите от световната икономическа и финансова криза в края на миналото десетилетие, то бежанците са основният фокус на втория му мандат. Орбан непрекъснато критикува Брюксел и Меркел, призовавайки за усилване на граничния контрол и твърдейки, че европейската цивилизация е изправена пред заплаха. След референдума в Унгария, пред Европейския съюз стои един основен въпрос: дали страните от Вишеградската четворка, чиито икономики са слаби и стандартът на живот в които е доста по-нисък от този в други европейски държави, наистина може да оказват натиск върху лидерите на по-влиятелните в международен план страни-членки. Историята разкрива, че страните от Източна Европа, макар и считани за не особено влиятелни на международната сцена, нерядко са формирали бъдещето на Стария континент. И то точно защото влиянието им е било подценявано. Когато в тези страни национализмът и популизмът с всеки изминал ден печелят все повече точки, това може да означава само едно: Европейският съюз се нуждае от силна либерална воля, която да запази досегашния ѝ път. В противен случай почти сбъднатата мечта за обединена Европа, без кавги и предразсъдъци между европейските народи, е твърде вероятно да се отложи във времето.
Историята на един популистки референдум
На 24 февруари 2016 г. премиерът Виктор Орбан – представител на националистическата партия „Фидес“ - обявява, че унгарското правителство ще свика референдум дали страната да приеме предложените от Европейския съюз квоти за преместване на мигранти, твърдейки че квотната система може да засегне етническата, културната и религиозна идентичност на Унгария и Европа. Класически популизъм: ние ви създаваме нереалистичен страх и после ви спасяваме от този страх. Самият референдум бе напълно безсмислен поради две основни причини. Първата е, че малко са желаещите да живеят в Унгария чужденци поради доста по-слабата тамошна иконономика в сравнение с по-добрите възможности в други европейски държави, например Германия и Швеция, които така или иначе заедно приемат повече от половината търсещи убежище в Европа чужденци. И втората, доста по-съществената причина, е тази, че така или иначе няма легален начин, по който Европейският съюз насила да може да изпраща търсещи в страни, където не са желани.
Само информационната кампания по този практически безсмислен правителствен популизъм струваше на унгарските граждани около 37 милиона евро (или около 11 милиарда форинта). Източна Европа – новата люлка на национализма? Макар и унгарският референдум от неделя да няма никакво фактическо значение, той разкри потенциалните заплахи пред актуалната система на Европейския съюз. Бившите социалистически страни Чехия, Унгария, Полша и Словакия (така наречената Вишеградска четворка) открито заявяват, че те желаят друг тип Европа, с повече суверенитет на отделните държави. „Фидес“ – партията на унгарския премиер Виктор Орбан – от години води политика на отчуждаване на Унгария от Европейския съюз. Орбан трансформира либералната „Фидес“ в националистическа популистка партия, която печели голямо одобрение на изборите през 2010 г. и се връща обратно на власт през 2014 г. Докато популизмът през първия мандат на Орбан като премиер на Унгария касае основно проблемите от световната икономическа и финансова криза в края на миналото десетилетие, то бежанците са основният фокус на втория му мандат. Орбан непрекъснато критикува Брюксел и Меркел, призовавайки за усилване на граничния контрол и твърдейки, че европейската цивилизация е изправена пред заплаха. След референдума в Унгария, пред Европейския съюз стои един основен въпрос: дали страните от Вишеградската четворка, чиито икономики са слаби и стандартът на живот в които е доста по-нисък от този в други европейски държави, наистина може да оказват натиск върху лидерите на по-влиятелните в международен план страни-членки. Историята разкрива, че страните от Източна Европа, макар и считани за не особено влиятелни на международната сцена, нерядко са формирали бъдещето на Стария континент. И то точно защото влиянието им е било подценявано. Когато в тези страни национализмът и популизмът с всеки изминал ден печелят все повече точки, това може да означава само едно: Европейският съюз се нуждае от силна либерална воля, която да запази досегашния ѝ път. В противен случай почти сбъднатата мечта за обединена Европа, без кавги и предразсъдъци между европейските народи, е твърде вероятно да се отложи във времето.