X
 
 

Черните понеделници на непоисканите деца

Още от автора

На деветнадесет. И двамата. Току-що завършили училище. Поемащи в различни посоки. Сбогуващи се един с друг, с първата си любов и първите илюзии. Желаещи да се развиват, да пътуват, да срещат хора. Висше образование и първа работа. Искат да имат семейство. И двамата. Някой ден. С подкрепата на подходящия човек до себе си. Когато имат какво да осигурят на едно дете и имат на какво да го научат. Искат да се разделят с добро и всеки да тръгне по пътя си. Но не могат. Очакват нежелано дете.

На тридесет и две. Успешна кариера и завидна социална среда. Без партньор в живота към момента. С надежда да срещне такъв. И с един спомен в повече. Разпити и медицински прегледи. Досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Фоторобот. Иска само да забрави онази вечер, която е белязала живота ѝ завинаги. Но не може. Очаква нежелано дете.

На четиридесет и осем. Той. Тя – на четиридесет и седем. Достигнали мечтаните повишения и отгледали децата си. Очакват първото си внуче. Очакват да се порадват на спокойствието на златните си години. Но не могат. Очакват нежелано дете.

На осем. Прекарал дните си досега по различни приемни семейства и сиропиталища. Центрове за настаняване на деца, лишени от родителска грижа, както е актуално да ги наричат. Иска да го очакват с трепет, когато се прибира от училище. Иска да има колело, иска да го запишат на баскетбол, иска да има бъдеще. Иска да познава родителите си. Но не може. Той е нежелано дете.

На двадесет и шест. На финала на образованието и на старта в личния живот и кариерата. От своята лична гледна точка, която не налагам на никого, не подкрепям и не одобрявам абортите. Отново от своята лична гледна точка, която обаче бих разпространила сред всички, одобрявам и подкрепям свободата на избор. Намирам я за единствената кауза, за която си струва човек да дари живота си.

Радостна съм да науча, че здравият разум, който, както рядко се случва, съвпада с тенденциите в общественото мнение, надделява и проектозаконът, регламентиращ почти пълна забрана и съответно криминализация на абортите в Република Полша, е отхвърлен при гласуването му на второ четене. Макар и да остават в досегашните рамки, нормите относно извършването на аборт в страната така или иначе са твърде рестриктивни и ограничават основни човешки права. Всъщност към момента изключения от правилото, ограничаващо възможностите за изкуствено прекъсване на нежелана бременност, изключения могат да се прилагат в следните случаи – при опасност за живота на майката, при риск за необратими последици за плода, както и в случаите на установено чрез намесата на прокурор изнасилване.

Чии права защитават подобни норми? Законодателствата на отделните държави самостоятелно и по различен начин регламентират момента на юридическото начало на човешкия живот. Според традиционните виждания като такъв се възприема моментът на раждането. Дебати относно въпроса от коя седмица на бременността се признава на ембриона качеството на човешко същество и се урежда възможността при преждевременно раждане с летален изход да бъде квалифициран като мъртво родено дете, а не като плод на спонтанно помятане, вълнуват от години насам обществото от етична, морална, биологична и правна гледна точка. Но ако си позволим да приемем, че плодът има качеството на човешка личност, на отделен индивид, на правен субект още преди 12-тата седмица от бременността, докогато е легална лекарската намеса за нейното изксутвено прекъсване, то докъде още би могла да стигне една такава догматична полемика? Дали до криминализация на мастурбацията като умишлено унищожаване на генетичен жизнеспособен генетичен материал. Дали до нормативна регламентация на възрастта, до която гражданите да имат задължение да изпълнят фертилния си дълг към държавата. Дали до залагане на законоустановена възможност за детето да предяви иск за вреди срещу своя родител поради нездравословния му начин на живот през годините, докато то още не е съществувало дори в неговите планове. Звучи абсурдно, нали, но абсурдно ми звучеше и идеята за отхвърления проектозакон... докато не я видях на практика. Изобщо неморално ми се струва да бъдат приоритизирани правата на невъзникналата личност за сметка на изконните свободи на жената да разполага с тялото си и в крайна сметка със своето бъдеще, тъй като отговорността към едно дете ни най-малко не се изчерпва единствено и само до неговото раждане.

И още, какви резултати се очакват при една категорична забрана и криминализация на абортите? Често законодателят забравя, че действащото право отразява и регулира обществените отношения, а не ги създава, изменя или прекратява. Противното схващане би означавало, че то на практика не е действащо. Радикалните мерки срещу изкуственото прекъсване на бременността биха се отразили на практическото извършване на процедурата по същия начин, по който налагането на „сух режим“ влияе на нелегалната търговия с алкохол. Ако апокрифното абортиране на черно извън болнични заведения, или приемът на рискови медикаменти за прекъсване на бременността в домашни условия, се струват на който и да било политик по-хуманни и по-малко рискови за майката или плода, се чудя защо от всички романи, в които бихме могли да живеем, се намираме точно в „Триумфалната арка“ на Ремарк.

 А в крайна сметка, каква е потенциалната целеъобразност на стимулирането на раждаемостта по рестриктивен начин? Закрила на семейните ценности, закрила на християнските ценности. Или по-скоро религиозен фанатизъм, също като онзи, който така уверено отричаме и не обичаме. Нима именно умереността не е факторът, който отличава мирната религия от агресията на радикалните течения. И ако раждаемостта се стимулира по насилствен път, защото държавната намеса в свободното семейно планиране на гражданите ѝ не е нищо друго освен тежка форма на упражняване на насилие върху личността, то до какви положителни резултати биха довели подобни мерки. Процентно увеличение на естествения прираст на населението с цената на изоставени деца, на ограбено детство, на нещастни семейства, самотни родители и млади хора с ограничени възможности за своето бъдеще. Човешкото право на живот ли се закриля, когато човекът бива превърнат в статистика. И кому са нужни хора, чиито понеделници да бъдат винаги черни.                

За крепко здраве яжте тази лесна супа
За крепко здраве яжте тази лесна супа

Хората консумират супи, не само като храна, но и за добро здраве. Пилешкият бульон действително облекчава запушването на носа при настинка. Зеленчуковата...