За справедливостта в бебешко синьо (Коментар)

От доста време си давам сметка за нещо, в което вече съм убеден. И този извод наистина много ме натъжава.

Страната ни по площ е по-голяма от повечето европейски държави. Намира се в най-проспериращия континент на Земята и е част от Европейския съюз и НАТО. Изпълнена е с невероятни атракции – исторически, културни, природни и други забележителности. Имаме десетки по-големи градове, където повечето хора живеят добре и където човек може да си намери забавление  по всяко време на денонощието. Живеем в мир. Но въпреки всичките тези възможности и привилегии; въпреки факта, че именно Балканите са люлката на съвременната цивилизация още от елинската епоха, нивото на обществото ни – предвид проблемите, които са на дневен ред – е провинциално, махленско.

7 милиона души сме, като сред нас е пълно с много кадърни и способни хора. Но вместо да мислим за научния и обществения прогрес, да преследваме общи мечти и изобщо да гледаме в перспектива като общество; вместо да се опитваме по всякакъв начин да стимулираме хората, които желаят да прогресират - това, което имаме като гражданство общество, предпочита да се задоволи с махленщината. Предпочита да се подиграва на ВИП-овете от Биг Брадър, на популярен в интернет младеж на име Джорджано, на Веско Маринов (защото се поти, когато пее), на Лили Иванова (защото била стара) или на българска дипломатка, която, поне според общите стереотипи за естетика, се е облякла в еди-какъв си костюм (макар и костюмът да отговаря напълно на протокола). Без да се замисля за чувствата на човека, когото може би наранява.

Лесно хейтим хора, от които не зависи нищо или пък зависи малко. Макар и на абсолютно всяко човешко същество да се е случвало да греши; макар и на всеки да му се е случвало да изглежда нелепо (според общите разбирания, които винаги са относителни) поне веднъж в живота си. Протоколното облекло на една дипломатка се превърна в топ тема на уикенда, макар и премиерът  ни – човекът с един от най-високите рейтинги в страната - неведнъж да се е явявал по спортно облекло на събития от всякакво естество, без да е предизвиквал особено възмущение. Но, да, той мъжкар, ходи тежко, гледа лошо и може да си го позволи.

Преценихме една дипломатка по въшния ѝ вид. Не по качествата ѝ (каквито тя може да има, може и да няма). Преценихме я по външния ѝ вид, обсъждането на който винаги е признак на лошо възпитание, и по облеклото ѝ, което бе по протокол. Как ги преценихме по една шапка и едно "бебешко-синьо" облекло – вероятно и ние самите не можем да си отговорим. Истеризирахме незначителното. И този случай далеч не е инцидентно проявление.

Това е ежедневието ни в социалните мрежи, където създаваме илюзията за наличие на гражданско общество.

Вече почти не остана човек, който да не е бил субект на подигравки поради някакви незначителни дейтали от „гражданското общество“. Докато никой не се сеща или пък не смее да подиграва други хора, които очевидно предначертават съдбите ни, заемайки постове, за които компетентността им е отчайващо бедна. Но тях никой не ги подиграва.

Напротив, някои от тях ги канят по сутрешни блокове редовно, въпреки че посредствеността им ни е толкова ясна, че просто знаем предварително какво ще кажат. Те говорят с езика на омразата за бежанците, ромите, пенсионерите. Ако имат изгода, ще говорят дори и срещу пингвините и златните рибки. Всяват страхове и произвеждат омраза. Сочат презрително всичко, от което не зависи нищо. Други пък биват определяни като "архитекти на етническия мир" или като "изключително остроумни стратези", макар и през живота си да са дали общо две интервюта, което е крайно недостатъчно, за да си направим за тях този положителен извод (още повече предвид факта, че в тези интервюта ни най-малко не може да се извлекат доказателства за предполагаемата им вселенска проницателност).

Неотдавна кандидатът на най-голямата парламентарна партия, който кандидат най-вероятно ще бъде и бъдещият български президент, също стана мишена на подигравки в социалните мрежи поради външния ѝ вид. Никой обаче не обърна внимание например на това колко и кои езици владее (или по-скоро не владее) тя. Или какви са позициите ѝ по важни теми като „Крим“ и „Хамас“ например.

Определено обществото ни има значителен проблем със своята ценностна система. Ни най-малко не говоря за християнските ценности (които може би също са важни за някои), а за хуманността и общочовешките ценности, които са свързани основно с възпитанието да уважаваме човека, най-напред поради факта, че е човешко същество. А щом си човешко същество, би следвало достойнството да ти принадлежи изконно. Поне до момента, в който преднамерено не навредиш на някого, поддавайки се на алчност, завист или на друг демон.