X
 
 

Източната алтернатива на един западен свят

Още от автора

Неведоми са пътищата на историята. Повтаря се в продължение на десетилетия, докато определено поколение има късмета да преживее исторически прецедент. И прецедентът е налице. Американските избори „не са това, което бяха“ през последните 300 години. В Европа наблюдаваме вече ежеизборно крайнодясна реторика, която все повече приемаме за нормална. Но когато започнем да говорим за руска следа в изборите на може би най-утвърдената демокрация - нещата започват да стават сериозни.

Най-старата демокрация – английската - падна първа. И макар в патриотарския „Брекзит“ вот да не можем да говорим толкова за руска следа, то можем да проследим процесите на руската пропагандна машина, която много обича да създава „патриотарски лидери“, които всe по-успешно тровят европейските обществени дискусии. Всичко това води европейските демокрации до място, в което те не смятаха, че някога ще се намират отново – заклещени измежду пипалата на крайнодесните.

“Най-известната” демокрация е на път да падне втора жертва. Точно преди четири години по време на дебата Обама - Ромни републиканския кандидат обяви, че най-големият геополитически противник на Съединените щати е Русия. И ако по време на същия този дебат някой бе предположил, че 4 години по-късно кандидатът на същата тази партия ще говори за разпускане на НАТО, то то щеше да бъде прието със забавление. Но прецедентът е факт. Имаме човек от партията на Линкълн и Рейгън, който не само е готов да праща медийни интимни послания на Путин, а и е на път да сбъдне една от най- съкровените му мечти – да унищожи НАТО и да постави под въпрос всички устои на американския демократичен процес.

Идеологическата криза на Западният свят се наблюдава в последните няколко години точно под влиянието на определени медийни тенденции без които Тръмп, Льо Пен, Фарадж, дори и Орбан, биха били невъзможни. Медии като Фокс Нюз, които уж дават алтернатива на либералната доктрина в медиите са пример за точно тази тенденция. Сензационните медии, които не спират да бъдат фалшива алтернатива и в Европа обичат да правят точно това – да създават чудовища.

И тъй като „анализатори“ от същите тези крайнодесни, ултраконсервативни, „alt-right” кръгове продължават да предсказват края на неолибералния модел и на Западните либерални демокрации, най-важното е Западът да държи главата си изправена. Руската намеса в изборите им заслужава премерен и премислен отговор. Не емоционален. Западът може да преживее такива „активни провокации“. Русия дори не се преструва, че предлага привлекателна визия или идеология за света. Путиновата пропаганда просто цели да дискредитира и уронва универсалните либерални ценности като „отглежда“ идеята, че Западът е също толкова корумпиран, колкото и Русия и че западните изборни процеси са също толкова нагласени, колкото и руските. Тази тактика има за цел да създаде един разединен Запад, който е загубил вяра в своите способности да изгражда света, докато Путин храни огладнелите за битов национализъм руски граждани. В отговор на това Западът просто трябва да бъде единен. Иначе бихме се събудили в свят със затворени граници, Тръмп в Белия дом, с Путин в „Червения“ и една ирелевантна, затворена Европа, загубила себе си.

Едно е сигурно – има хора, които бленуват за един такъв свят. Хора, забравили ужаса на войната, забравили ужаса на границите - невероятните последователи на „ултраконсерватизма“. Които удобно забравят, че след 40-те години, трябваше да има либерализъм, за да може терорът на войната да бъде забравен.