X
 
 

Диктатът на омразата (Коментар)

Още от автора

Тъжно е да четеш коментарите по повод нападението на председателя на БХК, изпълнени с посредствена жлъч. Най-голямата грешка на съвременното ни общество е тази, че е допуснало хора, чиято единствена сила се състои във враждебността, да се почувстват по-силни от нормалността. Във време като днешното, когато българите никога преди в историята си не сме живели по-добре, политическите кръгове чрез медиите превърнаха омразата към човешките права в естествено душевно състояние за толкова много хора.

А за да бъде обществото ни не фасадно, а истински демократично, трябва да има не една, а поне 10 такива неправителствени организации като Българския хелзински комитет, които да защитават представители на онеправданите групи в обществото. А такива нуждаещи се групи са още пенсионерите (които често стават жертви на всякакъв вид измами), работниците и служителите (на които не им се изплащат заплатите), лекарите (които биват нападани от агресивни пациенти и техни близки), собствениците на малък и среден бизнес (които биват рекетирани от държавата и заплашвани от едрата конкуренция), тежко болните (които често биват подложени на лишаване от лечение, което им се полага), децата (които биват тормозени от семейството си, в училище или на улицата), животните (които прекарват целия си живот вързани на въже) и още десетки, ако не и стотици такива групи. 

В случая БХК защитава основно етнически, сексуални и религиозни малцинства, търсещи убежище и затворници, защото така са решили нейните частни донори. Но самата организация БХК не е виновна за това, че няма други такива организации, които да защитават правата и на други групи в обществото. Затова масовият хейт по нея е просто абсурден. 

Тъжно е, че масово обществото не разбира колко важно е наличието на такива организации. Другото би било диктатура. И, за съжаление, ако и в близките години продължим да мразим правата на хората, в това число и правата на самите нас, точно там ще стигнем.

Демокрацията ни е твърде крехка и млада. 27 години са нищо пред традицията на 200-300-годишните демокрации. За цялата си хилядолетна история, България е била демократична общо не повече от 30-40 години (27 години сега и по-малко от 20 по времето на първия български капитализъм). Твърде, твърде рано ни е да я отричаме. А вече я и губим... 

Чуйте как говорят политиците ни за нашите права, вижте ги и какво правят. Гледайте Турция - където вече за мнозина поддръжници на режима човешките права не са ценност - и си мислете за България. Опасността и нашето общество да поеме по пътя на деволюцията и регреса не е патетична илюзия. Напълно реална е. Затова никога не позволявайте да ви лъжат, че човешките права, тоест вашите права, са нещо лошо. Тяхното възвръщането е много по-мъчно от опазването им. А за да ги съхраним, просто трябва да ги уважаваме - както нашите собствени права, така и тези на "другите".