X
 
 

Свободата

Още от автора

Някои хора прекаляват с ругателствата си към Свободата, именно защото си позволяват да се отъждествяват с нея – кой ли не се опита да я присвои, да я обясни на множеството, да й бъде Господар. А не могат най-напред да погледнат своите недостатъци – дотам стига свободата им.

Като заговорих за присвояване се сетих, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.  По Конституция. А някои хора се обявяват за целия народ, че даже се кълнат в Конституцията и върховенството на закона . Видяло се е – Свободата може да изтърпи всичко, особено ако се намира на българска територия.

Суверенът? Не, той не е свободен да е над всичко в тази държава. Той, именно той най-много трябва да се съобразява с правото, което всъщност създава, а не да съществува извън него, защото това би означавало хаос.  А българският хаос е доказал до момента, че не може да роди танцуваща звезда, ако ще и Ницше да възкръсне и да запее „Боят настана“ на площада.

Държавата? Тя е политическото единство на народа, тя е своеобразна квинтесенция на обществото и неговите нрави, тя е проекция на онези, които се наричат граждани. Така че – има такава държава, защото има такъв народ.  Свободата е отговорността да казваш истината, колкото и да боли. Другото е робство.

Свободата е желанието да култивираш у себе си чувство на персонална отговорност, следователно – да се почувстваш персонално виновен и да намериш своето спасение, което да е и полезно за обществото.

Свободата е дa осъзнаеш драмата на собственото си падение, да диагностицираш правилно статуквото. Защото грешната диагноза е апогеят на робството. А в момента ние живеем в него.

Свободата е да бъдеш неразбран сред множество разбрани.

Свободата е вледеняваща самота, тя е славата от страданието.

Свободата е веселата смърт на свободния.

Свободата е да останеш, въпреки всички, които заминаха.

Свободата са завещаните ни въпросителни от Апостола, на които днес нямаме какво да отговорим.

Свободата е болката, с която да кажеш малко преди смъртта си: „И аз съм дошъл народ да освобождавам!“ 

Свободата е да знаеш, че Ботев е бил прав.

Но да знаеш, че има и изключения – вчера, днес и утре.  И че тях си заслужава да се бориш.