X
 
 

Бобът, който е по-важен от политиката

Автор: Константин Мравов
1895 2

Още от автора

Политиката е ненужна. Може би не навсякъде, но поне тук, където сме ние. В София.

Отминаха времената на общи разсъждения за правилния път. Той вече е открит и достъпен за всички, в най-лошия случай срещу дългосрочен кредит. Бачкай, яж, пий, носи си новите дрехи, обновявай битовата си електроника колкото се може по-често. Ако ти отнемат фундаменталното право на всичко това, тогава може и да се върнем към нуждата от политически разсъждения. Засега такава опасност няма.

Да, все още имаме проблеми, но с всяка малка победа, с всеки ваучер за храна към заплатата, политиката става все по-излишна.

Истината е проста. Политиката е ненужно тъп сериал, който можеш да замениш с някой по-добре заснет. Предстоящите президентски избори и национален референдум доказаха това. Този цирк може и без теб.

Светът е друг и е време да прекратим една излишна борба. Нужно е да оценим нещата, каквито са, и напълно да насочим фокуса към вече добре познат хоризонт - собственият ни начин на живот.

Ето вижданията ми за направата на класически боб-чорба, с възможност за прерастване в боб на фурна.

Много хора подценяват този най-популярен начин за направа на бобец, употребяват обидни фрази като „по-прост си от фасул” и свеждат един свещен ритуал до небрежно хвърляне на морков, една-две мерудии и изчакване на сваряването. Това са от тоя тип хора, които се карат за наследство с братята и сестрите си, не ходят на мач или на планина, пазаруват от телешоп, никога не са пяли на висок глас, децата им ги мразят и в общи линии – т’ва тяхното не е живот.

Лично аз вникнах в смисъла на класическия боб като устойчив културен белег, по време на петмесечното ми пребиваване в Полша. В равнините на региона Виелкополска и неговата столица Познан, някъде в средата на октомври, настъпва един ужасен момент, в който небето се превръща в неподвижен нискосхлупен бял капак за 5 месеца напред. Някъде в края на ноември пък вече започва да се стъмва в 3 следобед. Или вали, или е студено, или и двете. Предвид всичко това, в този период от годината, поляците и техните гости имат крещяща нужда от домашен уют, или от пет-шест шота водка, наричана абсурдно от тях - вудка. Или и двете.

Второто е предпочитано, но не перманентно решение. Поне не е хубаво да става. Всъщност, кой съм аз да твърдя такова нещо.

Така или иначе, уютът се създава и усеща по-трудно от пиянството, особено за българи в Полша. Ние не можем да им крадем странния рус, синеок, смрачен, пискливоговорещ, студен полски уют, в който гарнитурата на всяка манджа е варен картоф. Трябва си ни нашия. А нашия нищо не го създава по-добре от звука от къкрещия в гювеча или тенджерата стар фасул и миризмата, която се вдига щом се добави джоджена.      

И така, в Полша поисках да навляза в тайнството на хубаво сготвения боб, като средство за кулирнарна наслада и психологическо опование. Според мен направих една от стъпките да съм не момче, а мъж, когато започнах сам да си правя боба. Оттогава досега съм попивал знания от много майстори на това изкуство, за да мога да готвя не боб, а Боб, от който на всяко кусане да ми идва да запея.

По същество. Готино е, ама няма как всичко да ви е от градината – бобът, зеленчуците, подправките ... Няма как и всеки път бобеца да едър смилянски. Ако има откъде да се снабдявате – хубаво, ама спрете да забатачвате разговора само в това колко ви е хубаво и как не можете да ядете от магазина. Някои трябва да се оправяме от рафтовете, и дори така правя по-добър боб от вашия.

Снабдете се с един пакет боб, два домата (Ако вече са станали скъпи, защото природата не е предвидила да се ядат целогодишно, вземете си една консерва. Все тая дали са белени - което е на промоция), един по-голям морков,  една по-голяма глава лук, една по-голяма червена, зелена или жълта чушка, две малки люти чушлета. За подправяне – сол, черен пипер, джоджен (ако имате пресен, хубаво, ама без да се правите на важни, и сух става), хубава ароматна чубрица и лют червен пипер, особено ако нямате люти чушки. Ще ви трябва и малко олио, както и една лъжица брашно за запръжката. ДА, ТРЯБВА ДА ИМА ЗАПРЪЖКА!

Кисненето трябва да го има. Като цяло в тоя живот трябва да се кисне достатъчно, само не в оня смисъл на ченгетата и шефа. В случая с боба, двайнайсе часа е добре, във вода, която го покрива.

Забравих да спомена – готви се целия пакет боб (4-500г.), ако не два. Тия истории една чаша, две чаши, са за самотни баби. Бобът Е, за да е достатъчно и да се споделя, не за да си сипеш два пъти. 

Бобът е бил накиснат за 12 часа в тенджерата. Хвърляме му водата и излишни изплували люспи, а заедно с това можете да обелите сбръчканите зърна, дотолкова доколкото не ви мързи. Заливаме го отново, ама така, да има вода, и го слагаме на котлона. Пускайте го смело на по-силно. Като кипне водата, махаме и я хвърляме и слагаме нова. Пак на котлона. Лека-полека ще започне да ври и в някои случаи, особено когато не сте случили на най-хубавия боб в магазина, на повърхността на водата ще се появят перести образувания бяла пяна. Махнете тези токсични облаци с решетъчна лъжица. Или с нормална лъжица, не всички сме чак толкова снабдени. Има по-важни неща.

Махането на пяната, както кисненето и хвърлянето на поне една вода имат за цел да не ни боли толкова корема, след консумацията на готовия боб. Естествено, ако преядете спасение няма да има и ще имате престои в тоалетната. Правото на преяждане обаче е фундаментално и не искам по никакъв начин да бъде набеждаван в оспоравнето му. Това е аполитичен текст.

След и по време на споменатата детоксикация бобчето е увеличило обема си и сладко-сладко е започнало да се сварява. В никакъв случай не слагайте сол във водата още отсега - варенето на боб не е варене на яйца. Незачитането на тази проста житейска истина ще доведе до 5-часова продължителност на варенето. Не ме питайте защо, не знам..

Ако не сте нарушили това базово правило, най-много до час варене вашият боб ще поомекне значително. Това е сигнал да се започне със слагането на зеленчуците. Най-напред са лукът, морковът, чушката и лютите й братчета, ако ще слагате такива. По желание може да добавите и чесън. Относно нарязването - както ви е кеф. Например, аз стържа морковите, но не задължавам никого така да прави. Живеем в света на свободния избор. 

Какво забелязвате? Точно така, доматите все още ги няма в кюпа. Те се слагат, когато е минал още половин-един час и другите зеленчуци са омекнали, а бобеца се е приближил още към идеалната си фаза на сваряване. Споменахме свободния избор - свободни сте да сложите доматите с всичко останало, но не е правилно. Не че ви пука. Иначе, отново - режете ги както искате. В идеалния случай те трябва почти да изчезнат.

Заедно с доматите можете една след друга да хвърлите и подправките. Най-важен разбира се е джоджена. Той кара боба да мирише на любов. Важно е обаче да на предобрите джоджена, защото любовта изведнъж ще ви вкисне живота. Никой не е застрахован. Ако пръстите ви са нормални, сложете 2-3 щипвания сух джоджен. Ако не са - оправяйте се някак. Солидарността е в миналото. Същото е и за другите подправки. Чубрицата също е важна.

И така - отново оставяме естествения процес на варене да си свърши работата, също като естествения процес на историята. Докато кротко си правите нещо в другата стая и вече мечтаете за готовия боб, е възможно да чуете адския звук на изкипяване.  За да не възпроизведете едно от онези излишни исторически събития, след които има много да се чисти, внимавайте със силата на котлона и функцията на капака на тенджерата. От друга страна, наблюдавайте и ако трябва добавяйте още вода, ако наличната се е изпарила излишно. Възможното загаряне на боба също е ненужна историческа грешка, от която ще пострадат и вкуса, и тенджерата.

Иначе, както вече сте забелязали, сваряването на боба може да включва големи периоди на чакане. Това зависи от комбинация от обстоятелства. Идеята е той да достигне до идеалното си състояние и зърната нито да хрупкат, нито да са станали на каша. Ще го уцелите.

Въпросът е какво да правим в цялото това свободно време? Ами, наслаждавайте му се или пък свършете нещо полезно и подпомагащо общия растеж - например, отворете си работния имейл, дори да е почивен ден. Ако не сте разбрали, концепцията за "почивен ден" все повече ще отива в историята.

Тъй като хубавия боб е времеотнемащо изкуство, надяваме се  и той да не остане в историята. Именно големите периоди на изчакване обаче могат да го спасят. Затова не бързайте да ползвате тенджери под налягане и тямподобни съвременни улеснения. Останете верни на традицията. Затова накрая.

В един прекрасен момент доматите и останалите зеленчуци, ще са се сварили и сляли в прекрасна хармония с боба и неговата чорба. Ще познаете този момент. Време е за запръжката.

На съседния котлон сложете един тиган и в него загрейте достатъчно олио или масло. Кой което предпочита (или за което има пари) и кой както разбира достатъчно. Това не е диетичен наръчник. Когато избраната мазнина се загрее, в нея сложете една супена лъжица (с голям връх) брашно. Започнете да бъркате. Когато брашното се превърне в топяща се течност в тигана сложете един или два черпака от чорбата на боба. Пак започнете да бъркате. Топящата се течност ще се превърне в нещо като гранулиран сос. Запръжката е готова. Изсипете съдържанието на тигана в тенджерата и разбърквайте докато и то се стопи и стане част от бобената хармония.

Оттук до края на варенето има 20 минути или докато бобът придобие гореспоменатото си перфектно агрегатно състояние. Вече можете да сложите сол. 

Тук следва кулминационната ви дилема. Вероятно, вече от няколко часа правите боб. Може би ви е омръзнало и сте гладни. Разполагате напълно готова и вкусна боб-чорба, която е на разположение за свития ви стомах. Както се казва - инджой.

 Съвършенството обаче изисква още. Именно - изсипвате готовия боб и чорбата му в омазнена тава. Още по-добре и традиционно, в хубавия смисъл, е да имате голям глинен гювеч или няколко малки гювечета.  Избраният съд/съдове влизат в загрята фурна, за времето, нужно на чорбата да се поизпари и сгъсти около боба. Този краен резултат е божествена конструкция, доказателство за гения на всевиждащия висш ум. 

По важното, крайният резултат е традиционна българска наслада за всичките ви сетива. Ще ви пренесе в общата стая на някоя възрожденска къща; на масата пред някоя хижа в Централния Балкан; в кухнята/трапезарията на вашето детство. Ще забравите, че сте в Полша, а ако сте в България - ще забравите за излишните аспекти на политическото съзнание. 

Освен един. Познахте - патриотизма. И с това трябва да завършим. Ние трябва да сме политизирани дотолкова, че лидерите все пак да не забравят и да пазят най-важното - химна, трибагреника и боба.  Когато политиката се изчерпа с националната кауза, всичко е дошло на мястото си.

 

 

 

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
3 ефикасни метода срещу главоболие
3 ефикасни метода срещу главоболие

Имате главоболие? Ето три бързи и ефикасни метода за справяне с него: Хапнете чили. Ако пък лютото не ви понася, може да изпиете един коняк.Ако не...