Новият свят на децата...електронните игри
1269
Още от автора
По-старите поколения с носталгия си спомнят как като деца са играли навън и колко забавно е било. Днес децата прекарват все повече време пред компютрите играейки на електронни игри.
Масово мнение сред родителите е, че това не е полезно за децата. Така ли е наистина и можем ли да извлечем положителен аспект от тази ситуация?
Факт е, че технологиите промениха света и на възрастните и на децата. Може би е време да спрем да отричаме това и да се опитаме да намерим положителен начин по който да използваме тази промяна. За да успеем е необходимо да се замислим защо тези игри толкова много привличат децата и какви техни потребности задоволяват.
Основното, което обединява виртуалните игри е, че:
Макар и малко преувеличена, това е реалността, в която се намират децата ни днес. При сравнението със света на електронните игри и на мен ми се приисква да се потопя във виртуалната реалност. Там поне правилата са ясни и аз ще съм главният герой. За щастие обаче съм възрастна и знам, че истинската реалност е по-доброто място стига ние сами да си го направим такова. Ако променим подхода си към децата и извлечем поуките от електронните игри, бихме могли да направим реалността мястото, където децата да искат да прекарват по-голяма част от времето си.
Факт е, че технологиите промениха света и на възрастните и на децата. Може би е време да спрем да отричаме това и да се опитаме да намерим положителен начин по който да използваме тази промяна. За да успеем е необходимо да се замислим защо тези игри толкова много привличат децата и какви техни потребности задоволяват.
Основното, което обединява виртуалните игри е, че:
- В играта детето е главният герой и обикновено е героят, който се справя с всички трудности и побеждава.
- Играта има ясни правила – ако правиш определени действия, ще успееш да постигнеш целта.
- Развитието на играта зависи от детето, то владее положението.
- Грешките се наказват, но винаги можеш да започнеш от начало.
- Винаги има цел и предизвикателство.
- Забавно е.
Макар и малко преувеличена, това е реалността, в която се намират децата ни днес. При сравнението със света на електронните игри и на мен ми се приисква да се потопя във виртуалната реалност. Там поне правилата са ясни и аз ще съм главният герой. За щастие обаче съм възрастна и знам, че истинската реалност е по-доброто място стига ние сами да си го направим такова. Ако променим подхода си към децата и извлечем поуките от електронните игри, бихме могли да направим реалността мястото, където децата да искат да прекарват по-голяма част от времето си.