X
 
 

По изборите в България

Още от автора

Политическата основа в обществото ни е тотално изчерпана, овехтяла, компрометирана, невиждаща по-далеч от носа си. В президентската кампания самите кандидати правят всичко възможно да обезличат съответната институция. И се справят чудесно, даже по-добре от последния й представител. Тук няма дискусия, отказва се дебатирането. А дори и да се дебатира, това е по-скоро някакво пиршество на  заучени, клиширани фрази. Следователно истината по всеки по-важен обществен казус не се открива в сблъсъка на пълнокръвни концепции и идеи, а на нас ни се представят някакви полуистини и лъжи, кюфтета и кебапчета.

Празнотата на политическото говорене е имплицирана в онези клиширани и заучени фрази, които вече споменах. Как да не се сетиш за станалите известни словоизлияния като „сигурност на държавата”, „национални интереси”, „независимост”, „гражданско общество” и прочие. Струва ни се, че политическите сектанти са пълни с празнота. Де да бяха хубави и празни, че да ви цитирам „Малкият принц”, а те на всичкото отгоре са и нелицеприятни.

В едно предаване  водещата бе решила да пита гостуващите кандидати заради кои точно правомощия на президента си заслужава да бъдеш такъв. Почти никой не даде подобаващ отговор. Толкова знаят и могат.

Ако същите тези политически сектанти имаха навика да отварят онези позабравени инструменти, създадени предимно от целулозна материя, наречени книги, щяха да знаят едно-две неща. Примерно щяха да са чували за концепцията за т.нар. „неутрална власт” на държавния глава, създадена от швейцарския мислител Бенжамен Констан. Тази концепция, спокойно може да се каже, е била възприета от България при създаването на действащата ни Конституция. Идеята тук е, че Президентът е неутрална власт по отношение на останалите власти в страната . Неговата цел е да спомага за комуникацията между отделните власти и по този начин да поддържа конституционното равновесие, на което той е върховен гарант и символ. Неутралността му не значи, че той няма съществени пълномощия. Има, но те заслужават друга статия. А иначе: какъв ти Констан? Дай да го играя на дребно и да мина между капките, ако мога.

Дребни хорица, ама искащи да изглеждат грамадни. Надуват се сами, надуват ги, голямо надуване пада. И преди съм писал, че няма по-ужасно нещо от това човек да сгреши в представата за самия себе си.

Защото балонът рано или късно се пука – сам или с иглата на избирателя.