X
 
 

10-те най-изявени съвременни президенти на САЩ: от най-лошия до най-добрия

Още от автора

В дългогодишната история на САЩ, нейният президент винаги е бил възприеман за една от ключовите фигури в глобалната политика. Откакто тази страна заема позицията на хегемон, държавният ѝ глава без съмнение е най-влиятелният лидер в света. Действията му винаги касят целия свят, носейки му както позитиви, така и негативи.

Разбира се, не е възможно човек да обхване всичките нюанси на всеки различен американски държавен глава. Не е лесно и да им бъде дадена оценка. Но сайтът „InsideGov.com” се фокусира върху 6 фактора за всеки щатски президент, степенувайки ги от най-лошия към най-добрия.

В настоящата публикация са подбрани само съвременните 10 най-изявени сред тях. Подредбата в този списък вероятно може да бъда оспорена, но със сигурност може да даде базова представа за това кои днешни президенти са по-успешни от други в определени сфери по няколко фактора. Тези фактори са следните:

- среден рейтинг на одобрение по време на цялото президентство;

- процентна преднина пред другите кандидати на изборите;

- покачавания и спадове по отношение на безработицата в САЩ от началото до края на президентството на конкретния държавен глава;

- покачвания и спадове по отношение на дефицита като процент от БВП от началото до края на президентството на държавния глава;

- покачвания и спадове по отношение на федералния дълг като процент от БВП от началото до края на президентския мандат;

- места в конгреса, спечелени или изгубени от издигналата президента партия по време на управлението му.

 

 

10. Джими Картър (държавен глава на САЩ от 1977 до 1981 г.)

 

 

Роденият в щата Джорджия през 1924 г. Джими Картър е 39-ият президент на САЩ, издигнат от Демократическата партия.

Управлението на Картър бележи средни резултати по отношение на безработицата, външните дългове и бюджетния дефицит. Но не тези категории са същественият проблем в президентството на Картър, а изключително ниският му рейтинг на одобрение в обществото, като победата на изборите му е една от най-крехките в историята на САЩ.

От ниво от 72% през март 1977 г., рейтингът му се сгромолясва драстично до 40% процента през април 1978 г. и пада до едва 28% през юни 1979 г.

В своето управление Картър въвежда национална енергийна политика, включваща държавен контрол върху цените развиване на нови технологии в енергетиката. Той също така намалява регулациите върху въздушния и железопътния транспорт, върху превоза на стоки, комуникациите и  по отношение на финансовия сектор.

Що се отнася до външната политика, Картър бойкотира летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. в отговор на съветската военна инвазия в Афганистан през 1979 г. Картър ръководи и заложническата криза в Иран, започнала през 1979-а година, по време на която 66 американски граждани са държани за заложници в продължение на 444 дни, след като група ислямистки студенти и активисти окупират американското посолство в Техеран в подкрепа на Иранската революция. Тя приключва със смъртта на 8 американски военнослужещи, на един цивилен ирански гражданин и със свалянето на два американски военни самолета. Картър също така осигурява икономическа и военна помощ на Израел за около 7 милиарда щатски долара, а също така и на Египет за над 4 милиарда.

 

9. Джордж Буш – младши (2001-2009 г.)

 

Вторият най-малко успешен съвременен американски президент според „InsideGov.com“ е роденият в Тексас през 1946 г. и издигнат от Републиканската партия Джордж Уокър Буш, изкарал не един, а два президентски мандата.

На 11 септември 2001 г. - няколко месеца след като Буш става президент – в САЩ се случва най-трагичната серия от терористични атаки в историята на човечеството, като жертвите на атаките са близо 3000 души. Именно това събитие бележи цялото управление на Буш-младши.

Буш-младши встъпва в дължност като президент на САЩ със сравнително нисък рейтинг в общество – едва 46% от гражданите го одобряват през януари 2001 г. Но след атаките на 11 септемри Буш се радва на почти двоен скок в популярността си, като през октомври 2001 г. 86% от американците го подкрепят.

По време на инвазията на САЩ в Ирак през март 2003 г.  – която инвазия Буш-младши инициира под претекст, че е получил неоспорими доказателства, че режимът на Саддам Хюсеин притежава оръжие за масово порязаване, каквото оръжие в крайна сметка не бива открито – неговата популярност остава висока, като месец по-късно, през април, той получава одобрението на 68% от американските граждани.

В края на 2004 г. печели на косъм (с 50,7%) изборите срещу кандидата на демократите Джон Кери, като месец след тях рейтингът му на одобрение е 51%. Но по време на втория му мандат рейтингът на Буш-младши пада стремглаво и месеци преди да приключи мандатът му – през октомври 2008 г. – той получава одобрението на едва 24% от американците. 

По време на своето управление Буш-младши подкрепя образователна реформа, противопоставя се на абортите, спирайки държавното финансиране за тях – като по-късно неговият закон бива отхвърлен от съда. Буш също така инициира програма на САЩ за борба със заболяването СПИН, в която ангажира 15 милиарда щатски долара в продължение на 5 години. Намалява данъците на два етапа – веднъж през 2001 и веднъж през 2003 г.

След урагана Катрина през 2005-а година, разрушил напълно инфраструктурата и много населени места в южната част на страната, Буш-младши е широко критикуван, че не е направил достатъчно за възстановяването след бедствието. Буш е президент и по време на Голямата рецесия през 2008-ма година, като инициира няколко различни икономически инициативи, насочени към предотвратяване на банков колапс в САЩ.

Инвазиите в Афганситан и Ирак (през 2001 и 2003 г.) остават основните ключови моменти в управлението на Буш, както и подписването на така наречния „Патриотичен закон“, чиято официална цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света“.

 

8. Джералд Форд (1974-1977 г.)

 

Издигането на Форд за президент идва бързо и изненадващо след серия от събития в резултат от разгръщащия се скандал „Уотъргейт“ (виж #5). Той служи като президент на САЩ за кратък период – едва 2 години и 6 месеца. Нарежда се ниско в настоящата класация не чак толкова защото не е вършил нищо съществено в качеството си на държавен глава, а именно поради краткото му управление. Нещо повече - той е един от малкото президенти на САЩ, които встъпват в длъжност с по-нисък рейтинг на одобрение в обществото (47%), отколкото когато приключват своето управление (53%).

Форд става президент по време на най-тежката икономическа криза в САЩ след Голямата депресия, с прогресиращи инфлация и рецесия. Той помилва президента Никсън за ролята му в скандала „Уотъргейт“ (виж #5).

Форд подписва Хелзинските споразумения, така правейки стъпка назад в задълбочаването на Студената война между САЩ и СССР.  Той е и президентът, който официално приключва участието на САЩ във войната във Виетнам, след като Северен Виетнам побеждава и завладява Южен Виетнам. Форд също така осигурява икономичека и военна помощ на Израел за повече от 5 милиарда долара.

 

7. Барак Обама (2009 – днес)

 

Роденият в Илинойс първи цветнокож американски президент влиза в Белия дом непосредствено след икономическа и финансова криза, изправяйки се пред нарастваща безработица и дефицит. Но той се справя със ситуацията -  успешно намалява безработицата, която в началото на мандата му е над 10%, а днес е под 5%.

Рейтингът на одобрение на демократа Обама като цяло е висок, като от 63 процента в началото на мандата му, днес той е с едва 11% по-малък и се равнява на 52%.

По време на своя мандат Обама осигурява близо 11 милиарда щатски долара икономическа и военна помощ на Афганистан, като ключовите ходове във външната му политика са увеличаването на военните ескадрони на САЩ в Афганистан, където днес талибаните контролират около 1/3 от територията, и официалното приключване на военното участие на САЩ в Ирак.  През 2011 г. Обама издава заповед за военно участие на САЩ в Либия, след бунта срещу диктатора Муамар Кадафи.

Залавянето през 2011 г. на терорист номер едно в света, Осама бин Ладен, завършило с неговата кончина, e вероятно най-ключовият акцент в управлението на Барак Обама. Другият основен ключов момент е подписването на договор за разоръжаване с руския президент Владимир Путин.

 

6. Джордж Буш – старши (1989 – 1993 г.)

 

Роденият в Тексас Джордж Буш-старши (баща на Джордж Буш-младши)  влиза в Белия дом с висок рейтинг. Но решението му да вдигне данъците, въпреки обещанието му да не ги променя, намалява рейтинга му от 84%  в най-силния му период до 30% в най-слабия, водейки до провала му на изборите през 1992 г.

Освен вдигането на дънците, сред ключовите моменти във вътрешната политика по време на неговото управление са още подписването на закон против дискриминацията на хора с физически увреждания и отмяната на Закона за чистия въздух, изискващ употребата на по-безвредни горива.

Буш-старши има изключително силен фокус върху външната политика. Той извършва първата въздушна и сухоземна инвазия в Ирак, провокирана от нахлуването на Ирак в Кувейт. Той предприема и военни действия в Панама, за да пропъди лидера и наркотрафикант Мануел Нориега. Подписва и споразумение за парнтьорство със съветския главен секретар Михаил Горбачов. Отпуска повече от 5 милиарда долара за военна и икономическа помощ на Израел и поне 3 милиарда и половина на Египет. Буш-старши ръководи и преговорите за НАФТА (северноамериканският икономически, но не и политически еквивалент на Европейския съюз) с Канада и Мексико, който по-късно ще бъде подписън от президента Клинтън.

 

5. Ричард Никсън (1969 – 1974 г.)

 

Роденият през 1913 г. в Калифорния Ричард Никсън е 37-ия президент на САЩ, издигнат от Републиканската партия. Основният момент, който бележи неговото управление, е скандалът „Уотъргейт“. Обществено достояние става фактът, че представители на щаба на кандидата за президент и действащ към същия период президент на САЩ Ричард Никсън се опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „Уотъргейт“ във Вашингтон. През лятото на 1974 г. Конгресът открива процедура по импийчмънт на избрания за втори мандат президент Ричард Никсън във връзка с тази афера. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма общо с аферата, и подава оставка като президент, което е прецедент в американската история.

Никсън налага контрол върху размера на заплатите и цените, като започва и инициатива за борба с рака и наркотиците. Той дава тласък на десегрегацията в училищата в южните щати, опълчвайки се на деленето на децата по расов признак в тях. Никсън е основателят на Агенцията за защита на околната среда и подписва Закона за чист въздух, който по-късно ще бъде отменен от Джордж Буш – старши.

През 1973 г. Никсън усилва участието на САЩ във войната във Виетнам, но впоследствие го преустановява след подписването на мирно споразумение в Париж. Година по-рано отваря дипломатически връзки с Китай. По време на войната от Йом Кипур подкрепя Израел. Дама опора и на военния преврат в Чили срещу марксисткия президент Салвадор Алиенде.

 

4. Бил Клинтън  (1993 – 2001 г.)

 

Роденият в Арканзас през 1946 г. американски президент Бил Клинтън, представител на Демократическата партия, изкарва два мандата като държавен глава на най-влиятелната страна в света. Вероятната причина за това е изключително високият икономически възход по време на неговото управление. Той е един от малкото американски президенти, рейтингът на които е по-висок в края на мандата им, отколкото в началото му.

Клинтън урежда със закон смъкването на данъците за малкия бизнес с до 90 процента и повишаването на данъците на най-богатите 1,2% от данъкоплатците. Той освобождава напълно от данъци 15-те милиона семейства с най-нисък доход в страната.

По време на неговото управление се създава и държавна здравноосигурителна програма за децата. Клинтън подписва и Закон за защита на семейството. Той забранява разкриването на сексуалната ориентация на войниците в щатската армия по модела „не питай, не казвай“, като в същото време дава тласък на приемането на закони срещу престъпленията от омраза срещу ЛГБТ хора. Клинтън също така увеличава приложението на смъртното наказание за още 60 категории престъпления.

Клинтън подписва споразумението за свободна търговия (НАФТА) с Мексико и Канада през 1994 г. Той извършва и военната инвазия на САЩ в Сомалия, както и бомбардировките над Югославия през 1999 г.

Срещу Клинтън бива заведена неуспешна процедура по импийчмънт във връзка със скандала с Моника Лювински, но президентът бива оправдан от Сената.

 

3. Хари Труман (1945-1953)

 

Роденият в Мисури през 1884 г. представител на Демократическата партия става държавен глава на САЩ на 61-годишна възраст. Неговата политика е изключително важна за възстановяването на опустошената от Втората световна война Европа. Труман, заедно с тогавашния секретар на САЩ Джордж Маршал, осъществяват плана „Маршал“ за възстановяване на страните в Европа след войната. САЩ помага на всички западноевропейски страни, включително и на Турция и Гърция, освен на Испания, поради фашисткия режим на Франко. В плана е записано условието, че за да получи помощ някоя страна, в правителството ѝ не трябва да има комунисти. По тази причина Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война, за да получат помощи по плана „Маршал“. Трюман инициира и така наречената „Доктрина Труман“, целяща да възпре разпространението на комунизма в Турция и Гърция чрез оказване на икономическа и военна помощ.

Труман успява да изведе американската икономика от поствоенната рецесия. Той принуждава Япония да се предаде през 1945 г. чрез употреба на атомни бомби, пуснати над Хирошима и Нагазаки.

Хари Труман подпомага създаването на Организацията на обединените нации (ООН), целяща най-вече опазването на мира в света след опустошителната голяма война. Той подкрепя и признава Израел, когато се самопровъзгласява като държава.

Труман наблюдава пряко и създаването на НАТО през 1949 г. Извършва и изпращане на щатски военни в Корея, след като комунистическият Север навлиза в Юга.

 

2. Джон Ф. Кенеди (1961 – 1963 г.)

 

Роденият през 1917 г. в Масачузетс президент Джон Кенеди е издигнат от демократите.

Той предлага амбициозна програма, обещаваща федеративно спонсориране за образование, медицински грижи за възрастни хора, икономическа помощ в селските райони и правителствена намеса за справяне с рецесията. Кенеди напълно отхвърля федаративното смъртно наказание и подписва заповеди против расовата дискриминация, полагащи основата на Закона за гражданските права през 1964 г.  Кенеди инициира и проекта „Аполо“ за първата човешка експедиция на Луната.

Джон Ф. Кенеди подкрепя Западен Берлин след издигането на Берлинската стена от Съветския съюз, произнасяйки своята известна и прочувствена реч „Ich bin ein Berliner” през 1963 г. Кенеди управлява САЩ по време на войната във Виетнам, като е разтревожен от увеличаващото се влияние на комунизма в Югоизточна Азия. Моли конгреса да създаде Корпус на мира, чрез който американски граждани-доброволци да помагат на неразвитите страни в сфери като образованието, земеделието, здравеопазването и строителството.

През 1963 г. е прострелян в Далас в президентския автомобил и умира на 52-годишна възраст.

 

1. Роналд Рейгън (1981-1989)

 

Републиканецът Роналд Рейгън е роден в Калифорния през 1911 г. Той се радва на широко обществено одобрение и през двата си президентски мандата, като рейтингът му през 1989 г. е по- голям (63% одобрение), отколкото през 1981 г. (51%), когато встъпва в длъжност.

Рейгън намялава значително данъците, намалява регулациите по отношение на бизнеса, растежа на правителствените харчове и федеративния данък върху дохода значително, подписвайки Закон за икономическо възстановяване. Той повишава интензитета на кампанията за война с наркотиците. Увеличава разходите на национална сигурност. Интересен факт от неговата президентска история е този, че през 1981 г. уволнява 11 345 стачкуващи контрольори на въздушния трафик, тък като протестът им е незаконен.

Що се отнася до външната политика, по времето на Рейгън САЩ осигурява оръжия и друга поддръжка на антикомунистически групи като муджахидините и „контрите“ в Никарагуа, като продава оръжие на свои чужди съюзници като Тайван, Израел, Саудитска Арабия и Ирак. Рейгън извършва инвазия в Гренада след преврата от 1979 г., след който се стига до установяването на марксистко-ленинистко правителство. Той също така извършва серия от въздушни удари над Либия през 1986 г. поради бомбена експлозия в берлинска дискотека, при която загиват американски граждани. Рейгън преговаря със съветския генерален секретар Михаил Горбачов за намаляването на превъоръжаването в глобален план.

 

 

 

 

 

Кажете "сбогом" на вълчия глад
Кажете "сбогом" на вълчия глад

Това може да се случи след работа или в часове в университета, по време на домакински задължения или просто в самия край на деня. Появява се неочаквано...