Нещата стоят така: Ислямска държава устройва всички

В много отношения, Ислямска държава е пред вътрешен колапс. Има проблеми в лидерството на групировката, намалява до минимум притокът на чуждестранни бойци и макар да са все още в състояние да нанасят самоубийствени атаки и отделни нападения върху селища, джихадистите са изправени пред сериозни проблеми. Сега е моментът да се нанесе финален военен удар и да се направи крачка към разрешаване на социалните и политически причини, които доведоха до възхода на Ислямска държава.

Главните играчи в Близкия изток обаче виждат други врагове като по-важни.

Основният противник на сирийския президент Башар Асад е политическата и въоръжената опозиция, която от есента на 2015 г. насам, е и цел номер едно на Русия, която подкрепа сирийското правителство. Асад би се радвал да няма нищо между него и Ислямска държава, защото това ще му позволи да се покаже като последен бастион срещу радикализма и по този начин да възстанови легитимността си пред Запада, която той загуби след като започна да репресира собствения си народ. 

Турското правителство е съвсем ясно: най-голяма грижа за Анкара е кюрдският сепаратизъм. Победа на кюрдските милиции в Сирия срещу Ислямска държава може да позволи на Кюрдската работническа партия (ПКК) да намери подслон по южните граници на Турция, откъдето да продължи въоръжената си борба.

Кюрдите в Ирак виждат като основна опасност за себе си не Ислямска държава, а централното правителство в Багдад. За тях не е така първостепенно да унищожат джихадистите, колкото да защитят своите нови граници. В последното си обръщение, лидерът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, заяви, че силите му ще останат на всяка територия, за която е пролята кръвта на кюрдските войници. Тази позиция предизвика още преди година реакции в Багдад – иракската държава вижда например градовете Киркук и Башика като територии, които са под нейна юрисдикция, докато кюрдите ги смятат за своя територия. Конфликти вече избухнаха няколко пъти по този въпрос и макар и малки като мащаб, те доведоха до смъртта на хора и от двете страни.

Кюрдите се надяват да видят арабския свят по-разделен. Ще задържат Синджар, защото е част от кюрдските територии, но няма да навлязат в Мосул, защото това ще е в полза на Багдад. Въпреки офанзивата в момента, кюрдските сили ясно показаха, че тяхното участие ще е ограничено. За кюрдите в Ирак главната опасност си остава наличието на силно централно правителство, което може да застраши независимостта на Иракски Кюрдистан. Ислямска държава седи точно където трябва – пречи на Ирак да се съвземе след години на война и вътрешни конфликти, което респективно означава и слабо правителство.

В Сирия, макар и офанзивата срещу Ар Ракка, кюрдските милиции насочват в момента силите си към сирийските бунтовници, които напредват към държания от Ислямска държава град Ал Баб, който седи на пътя към кюрдските кантони. Реално, в момента атаката върху Ар Ракка е спряна временно заради тези спречквания.

За шиитите в Ирак няма значение колко натиск ще има от страна на САЩ – те не са готови да жертват живота си, за да задържат контрола върху градовете в провинция Анбар. Макар да участваха в битките срещу Ислямска държава там, градове като Фалуджа и Рамади са им чужди и не се чувстват комфортно в тях. Шиитските милиции ще защитават негласните религиозни граници и няма да позволят Багдад да падне. Но дотам. Милициите няма да позволят на сунитите да участват във вземането на решения, защото ще трябва да делят властта си с тях.

За Саудитска Арабия, главният враг не е Ислямска държава, чиито поддръжници споделят радикална идеология, припокриваща се в много отношения с уахабизма. Наистина, джихадистите атакуваха често саудитските сили и градове. Ислямска държава извърши най-малко 25 атаки на саудитска територия, а в речта си от 3 ноември лидерът Абу Бакр ал Багдади отново призова за нападения върху саудитците. Но за Рияд главен враг е Иран.

Иранците, от своя страна, искат да задържат Ислямска държава, но не непременно да я унищожат: самото съществуване на групировката предотвратява връщането на съюзи от миналото като саудитската коалиция, която им причини главоболия в близкото минало, когато Техеран се сражаваше срещу режима на Саддам Хюсеин. С присъствието на радикалите Иран извинява и военното, политическо и икономическо влияние, което упражнява в Ливан, Ирак и Сирия.

За Израел пък, ситуацията е добре дошла – Тел Авив се радва да види, че Хизбулла предпочита да се бие в Сирия, вместо с израелската армия, Сирия да колабира, Иран да се чуди какво го чака в бъдеще и всеки да забрави за палестинската кауза, която от ден на ден се вижда, че арабските диктатори са използвали като политически инструмент.

Няма регионален играч, готов да заличи напълно Ислямска държава. За разлика от периода след 11 септември, ги няма и американците. САЩ предпочитат днес да участват с удари от небето. Администрацията на Обама ясно показа през последните 8 години, че няма намерение да остава в блатото на Близкия изток, а вместо това насочи поглед към Пасифика. Същият курс показва засега и новоизбраният президент Доналд Тръмп. САЩ нямат политическата воля за намеса, затова техните действия ще се ограничават до изпращане на военни съветници, логистична помощ и удари с дронове.

Мотото на Ислямска държава е „Остава и се разширява“. Не държава, а халифат, който постоянно мени границите си и е в експанзия, поглъщащ нови територии. За изпълнението на целта си, ръководството на групировката предприе инициатива за привличане на чуждестранни бойци и сплотяване на „ислямската нация“. Хиляди бяха привлечени не от идеята за завземане на части от Близкия изток, а за идеята за „световен джихад“.

Но днес Ислямска държава е ограничена. Въздушните атаки намалиха финансовите възможности на групировката и от средно 400 долара на човек, днес заплатите на бойците са два пъти по-ниски. Териториите, завзети през 2014 и 2015 г. са под атака в Либия, Сирия и Ирак. На север са кюрдите, на изток иракските шиити, на запад алауитите, защитени от руснаците и сирийските бунтовници. На юг, нито ливанците, нито йорданците бяха привлечени от посланията на Ислямска държава. Запалването на йорданския пилот сплоти Йордания и страната се включи с удари по лидерите на организацията. Палестинците също не се поддадоха. Намирайки границите си в Близкия изток, Ислямска държава се втурна през глава да глобализира действията си, установявайки малки групи от Нигерия до Филипините.

Нападенията срещу Хизбулла в Бейрут или руснаците в египетските курорти имат за цел разпространение на терор и нищо друго. Но действията в този смисъл имат обратния ефект – както Ал Кайда, така и Ислямска държава имат проблем с намирането на подкрепа сред мнозинството мюсюлмани. Джихадистите привлякоха доброволци от периферията на европейското общество сред хора, които се чувстват изоставени или са с криминално минало. 

Въпросът е, как ще се действа сега, когато са явни тези пробойни в Ислямска държава.

Офанзивите срещу територии на групировката са добър знак, но не е достатъчно. Липсва политическата воля да се разглеждат регионалните и социални проблеми, от които черпи сили Ислямска държава. Трябва да се припомни, че през 2009 година джихадистите оцеляха в Ирак с по-малко от 100 души. Тогава те се пръснаха в провинция Анбар, намирайки по-късно основа за възхода си сред маргинализираните от централното правителство сунити.

Пътят изглежда дълъг. Дори, когато паднат Мосул и Ар Ракка – двата най-важни за Ислямска държава градове – ситуацията може да предизвика нов колапс, който да е изгоден за радикалните групи. Нито една страна не желае да се замесва напълно, защото Ислямска държава седи като буфер и предотвратява регионален сблъсък.

От Ислямска държава не искат да се отърват и националистическите популистки движения. Напротив, именно заради заплахата от тероризъм, политици от Франция до София спечелиха избори и места в парламента. Наскоро със същите лозунги беше избран и новият президент на САЩ.

Днес имаме възможност да видим заличаването на една радикална групировка, което да послужи за урок. Но когато светът е разделен и вижда враговете в съседа си, посланието е друго. То казва ясно: вие сте лоши, вие сте убийци, но както на други убийци преди вас, и на вас ще ви се размине, защото е по-евтино да ви оставим да съществувате.