"Микро" на Мартин Колев - кратка и разбиваща проза

Като почитател на най-късите разкази следя активно какво излиза в България. Обичам Хармс, Етгар Керет (който има и съвсем кратки разкази), Джорджо Манганели, Давид Албахари и други подобни автори.

Сега с радост добавям към тази колекция "Микро" на Мартин Колев.

Досега не съм срещал друг български автор, който до такава степен да ме грабне в този труден жанр, в който всичко трябва да се сгъсти до няколко абзаца. Понякога и до по-малко.

В разказите фантастичното и реалистичното са смесени в един завладяващ коктейл, който те кара да поглъщаш страница след страница. В същото време успява да те държи в напрежение, защото авторът често преобръща ситуацията с последното изречение. В това отношение в книгата намирам отлични примери от жанра "разказ с неочакван край".

В "Микро" всичко е изпипано и точно, което също прави много добро впечатление. Няма нищо излишно. Нищо не дотежава. И за момент не може да те отегчи. Книгата е много четивна и може да се погълне буквално за час-два.

Сега всичко, което ми остава, е да чакам излизането на следващата книга на Мартин Колев.

 

Представям ви един от най-кратките разкази в книгата.

Пръв поглед

 

- Вярваш ли в любовта от пръв поглед? – попита го тя vis-à-vis.

Той преглътна и кимна бавно.

- Мисля, че почвам да вярвам.

- А в призраци? – извика през смях тя и се стопи във въздуха.