X
 
 

Меркел – последният либерален борец

Още от автора

В неделя стана ясно решението на Ангела Меркел да се кандидатира за четвърти мандат като канцлер на Германия. Тази ѝ смела постъпка без съмнение ѝ отрежда ролята на последния силен либерален борец на фона на нарастващата вълна на популизма в Западна Европа и САЩ.

Заявката за четвърти мандат дойде само около седмица след като Меркел се прояви като единствения световен лидер, който загърби дипломатичния тон след изборите в САЩ, заявявайки, че спазването на либералните принципи и ценности от страна на новия президент Доналд Тръмп е условието Берлин да продължи да поддържа добри отношения с Вашингтон. Вероятно за да подчертае своя либерален уклон, Меркел допълни няколко дни по-късно, че Германия е готова да защитава „всяка човешка личност“, независимо от нейните индивидуални характеристики като „религия, произход, сексуална ориентация, пол или други“.

Така Меркел легитимира себе си като новия лидер на свободния свят, за какъвто поне до избирането на Доналд Тръмп за президент по традиция се считаше президентът на САЩ. При своето последно посещение в Европа преди дни настоящият президент Обама заяви, че по време и на двата му мандата като президент от 2008 до 2016 г. Меркел  е била негов най-близък външен партньор. Това му действие бе прието от анализатори като знак, че разчита на германския канцлер да продължи неговата мисия, замествайки го като лидер на свободния свят.

 

Коя е Меркел?

 

Ангела Меркел, канцлерът на Германия от 22 ноември 2005 г., е бивш научен изследовател. Притежава докторат по „Физична химия“. Тя влиза в политиката непосредствено след падането на Берлинската стена през 1989 г.

През 1977 г. Ангела Меркел (моминското ѝ име е Кеснер) се омъжва за студента по физика Улрих Меркел, чиято фамилия запазва и след развода си с него през 1982 г. Нейният втори и настоящ съпруг е професорът по квантова химия Йоаким Зауер, който изключително рядко присъства в публичното пространство. Двамата сключват граждански брак в края на 1998 г., след близо 18-годишна връзка. Меркел няма свои деца, но се радва на синовете на своя съпруг от предишен негов брак. Тя е върл футболен фен, като често посещава мачове на националния отбор.

Най-напред Меркел започва своята политическа кариера като заместник-говорител на първото избрано чрез демократичен вот правителство в Източна Германия. В периода 1991-1994 г. тя е министър на жените и младежта, а от 1994 до 1998 г. е министър на околната среда. През 1998 г. е издигната за главен секретар на Християндемократическия съюз, а от 2000 г. е негов лидер. Канцлер на Германия става след избори през 2005 г.

По време на своето управление Меркел често е сравнявана с бившия британски премиер Маргарет Тачър, като нерядко е наричана с типичните за Тачър прозвища като „желязната лейди“, „желязното момиче“ и дори „желязната фрау“ („фрау“ на немски означава „госпожа“).

Меркел е характерна със своя жест, при който образува триъгълник с пръстите на двете си ръце, поставяйки ги пред корема. Това е един от най-разпознаваемите жестове в света, който е нейната запазена марка. 

Любопитен факт е, че Меркел се страхува от кучета, тъй като през 1995 г. е била нападната. Владимир Путин довежда своя лабрадор по време на взаимна пресконференция с нея през 2007 г. Той твърди, че не е искал да я уплаши, но Меркел тълкува по друг начин това и коментира: „Аз разбирам защо той [Путин] го направи –за да докаже, че е мъж. Той се страхува от своята собствена слабост“.

 

Ключови теми

 

Меркел е изключително деен политик. Във вътрешнополитически план тя извършва няколко ключови реформи в традиционно чувствителни сектори, например в енергийния такъв и в здравеопазването. Но международният фокус върху нея, разбира се, се концентрира основно върху външната ѝ политика.

 

Първи мандат (2005-2009 г.)

 

През 2005 г. Ангела Меркел става първата жена, която заема поста на канцлер на Германия. Това се случва в широката коалиция на Християндемократическия съюз, Социалдемократическата германска партия и Баварския социалдемократически съюз.

По време на този свой мандат Меркел председателства Европейския съвет през 2007 г. (Европейският съвет представлява органът, който определя цялостната политическа насока и приоритети на ЕС, като решенията се вземат от лидерите на всяка една от държавите-членки). Именно тогава тя започва да бъде възприемана от политолози, анализатори и журналисти за фактическия лидер на Европейския съюз. През същата година е и председател на групата „Г8“ (днес вече „Г7“, тъй като Русия е изкарана от групата на основните индустриализирани страни след пезпрецедентната анексация на Кримския полуостров през 2014 г.) Отново през 2007 г. Меркел изиграва основна роля в преговорите за подписването на Лисабонския договор, уреждащ сливането на Европейския съюз и Европейската икономическа общност, влязъл в сила през 2009 г. Един от нейните водещи приоритети тогава е затягането на трансатлантическите икономически отношения.

През 2006 г. Меркел сключва декларация заедно с индийския премиер за Индо-германско стратегическо партньорство, в която се обръща специално внимание на сътрудничеството по отношение на енергийните източници, науката, технологиите и сигурността. През 2009 г. пък ѝ е връчена престижната награда „Джавахарал Неру“. 

През първия си мандат Меркел също така изиграва ключова роля в стабилизирането на икономиката след световната криза – както на европейско, така и на международно ниво.

 

Втори мандат (2009-2013 г.)

 

По време на своя втори мандат, започнал през 2009 и приключил през 2013 г., партията на Меркел формира коалиционно правителство с подкрепата на Свободната демократическа партия.

По време на втория си мандат Меркел се превръща в основният образ на врага в медиите в Гърция, тъй като тя е обвинявана в популистките политически дискусии за тежката икономическа ситуация, в която изпада южната ни съседка след световната криза през 2008 г. Тогава повечето гърци са на мнение, че Ангела Меркел е изчакала твърде дълго с подкрепата си за тяхната страна.

През 2010 г. Меркел полага усилия помощта за силно потърпевшата от икономическата криза Ирландия да бъде ускорена.

През 2012 г. тя приветства споразумението за асоциация между Украйна и Европейския съюз, но през декември 2012 г. заявява, че неговото приложение зависи от вътрешни реформи. Година по-късно проруският президент Виктор Янукович е отстранен от власт чрез масови протести за европейска интеграция на страната, провокирани от опита на Янукович да наруши едно от условията за присъединяване на страната към Съюза в името на по-близка интеграция с Русия.

Отново през 2012 г. Меркел отправя заявка, че е готова да подкрепи членството на Турция в Европейския съюз, когато Реджеп Ердоган (тогава премиер) прави посещение в Берлин.

През същата година Меркел твърдо пояснява, че Гърция трябва да продължи с програмата за реформи.

По време на втория си мандат германският канцлер се извинява публично на роднините на 9 имигранти от турски и гръцки произход, убити от неонацистка група в периода 2000-2006 г., останала незабелязана от германските власти повече от десет години.

 

Трети мандат (2013-2017 г.)

 

След изборите през 2013 г. Меркел печели 41,5% от вота и формира втора коалиция със Социалдемократическата германска партия, след като Свободната демократическа партия губи всичките си места в германския парламент.    

През февруари 2014 г. германският канцлер получава награда от Шимон Перес за заслуги против антисемитизма и расизма.

Най-характерната политика на Меркел, върху която пада медийният фокус по време на нейния трети мандат, е тази по отношение на търсещите убежище поради конфликтите в Близкия изток. В медиите в Европа позициите и действията на Меркел се тълкуват като „политика на приемственост“, макар и до днес практически да няма създаден легален път за търсещи убежище нито към Германия, нито към някоя друга страна от ЕС. Нещо повече – Меркел лично уговаря споразумение между нея и турският президент Ердоган за задържане на милиони потенциално търсещи убежище в ЕС на територията на Турция. Въпреки това обаче популярността на националистическата партия „Алтернатива за Германия“ се увеличава все повече.

През 2015 г., след атаката срещу редакцията на френското сатирично списание „Шарли Ебдо“, извършена от бойци на терористичната групировка „Алкайда“, Меркел повежда заедно с френския президент Франсоа Оланд шествие за единство срещу тероризма. 

В нощта на тържествата по повод посрещането на новата 2016 г. организирана група от чужденци извършва сексуални посегателства над жени в Кьолн, празнуващи на централния площад. Тогава временно одобрението спрямо Меркел пада значително, тъй като тя бива асоциирана в популисткото говорене с „политиката на приемственост“. Месец и половина по-късно Меркел моли тайните служби на Германия да проверят дали на територията на страната не се води хибридна война. Спад в нейното одобрение се наблюдава и непосредствено след терористичните атаки през лятото на същата година, но през есента рейтингът ѝ отново се повишава.  

Друг ключов момент от третия мандат на Меркел е в хода на политическата криза в Украйна и последвалото анексиране на Кримския полуостров в Черно море от страна на Русия. Меркел изразява неодобрение спрямо действията на Русия в Украйна, наричайки анексацията на Крим „престъпна“.  В резултат тя налага икономически санкции на Москва.

 

***

Според социологическо допитване, проведено през ноември 2016 г., 59% от германците биха върнали на власт Меркел. Но германската многопартийна система прави почти невъзможна ситуацията една партия да спечели мнозинство. Повечето експерти очакват Християндемократическият съюз да победи отново на изборите, като партията е категорична, че нямада сключи споразумение за коалиционно правителство с националистическата „Алтернатива за Германия“. Най-вероятно следващото правителство на Германия ще е под формата на коалиция между партията на Меркел и социалдемократите, прогнозират анализатори.

След провеждането на „Брекзит“ в Обединеното кралство и след избирането на популиста Доналд Тръмп за президент на най-влиятелната в глобално отношение страна, считана дори за хегемон, Меркел практически остава последният либерален борец не само в Европа, а и в глобален план. Ако бъде избрана за четвърти мандат, тя без съмнение ще бъде възприета за новия лидер на свободния свят.