X
 
 

Шансът Италия да напусне Еврозоната е наистина минимален

Още от автора

През изминалия уикенд се проведоха два важни вота в Европейския съюз – референдум за конституционни промени в Италия, иницииран от министър-председателя Матео Ренци и поставен като залог за продължаването на неговия премиерски мандат, и президентски избори в Австрия, където за поста на държавен глава се състезаваха 72-годишният член на австрийската политическа партия „Зелените“ и 45-годишният крайнодесен политик Норберт Хофер.

Докато австрийските граждани пропуснаха да изберат първия крайно десен европейски президент след края на Втората световна война и отзивите в Европа за австрийския резултат са изцяло положителни, то отзвукът от Италия възбуди тревога, която поне на този етап изглежда значително преиграна.  

 

За какво гласуваха италианците на прякото допитване?

 

Инициираният от лявоцентристкия премиер Матео Ренци референдум целеше цялостна промяна на парламентаризма в Италия – идея, която не се хареса на около 60 процента от гласувалите италианци. Грешката на Ренци бе тази, че обвърза резултата от референдума със собственото си политическо бъдеще, като кампанията преди вота измести своя фокус от въпроса за конституционните промени върху този дали избирателите подкрепят управляващата власт. Това е синдром, който през настоящата 2016 г. се наблюдаваше и при провеждането на референдума за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз, резултатът от който доведе до оставката на премиера Дейвид Камерън. Изводът тук е, че при всички положения обвързването на личности и партии с провеждане на преки допитвания меко казано не е полезна за демократичните общества стратегия, защото гласуващият се разсейва от перспективата  на конкретния му зададен въпрос и го обвързва с злободневните теми.

След като резултатът от референдума стана ясен късно снощи, половин час след полунощ Ренци потвърди, че ще подаде своята оставка в понеделник. След депозирането на премиерската оставка президентът Серджо Матерела трябва да установи процедура по формиране на служебно правителство, като следващите парламентарни избори в Италия следва да се проведат догодина.

 

Защо референдумът бе важен не само за Италия, а и за целия Европейски съюз?

 

Чрез обвързването на своето политическо бъдеще с резултата от референдума Ренци на практика поднесе подарък на италианския актьор и политик Бепе Грило, който е основател на антиглобалисткото и евроскептично политическо движение „5 звезди“, членовете на което изповядват радикални идеи, предимно типични за крайнолявото крило на политическия спектър.

От 2009 г. насам – тоест непосредствено след световната финансова и икономическа криза, от която Италия бе сериозно засегната - движението привлича все повече привърженици в слънчевата средиземноморска страна. На „5 звезди“ симпатизират хора от целия политически спектър, като основният коз в ръцете на нейния лидер е агресивната реторика по отношение на корупцията по високите етажи на властта, която е наистина колосален проблем на Ботуша, и най-вече заменянето на еврото с италианската лира.

„5 звезди“ днес се явява най-важната опозиционна група в Италия. Лидерът на партията Бепе Грило усилено говори за провеждането на референдум за излизане на Италия от Еврозоната, тоест за заменяне на валутата евро с италианската лира. А напускането на Еврозоната дори и от една държава може да доведе до проблеми и сътрсения в целия Европейски съюз. Именно това е основният повод за тревога в перспектива.

Иначе непосредственият повод за тревожност е, че оставката на Ренци може да доведе до значителни затруднения за масово задлъжнелите италиански банки, от които се очаква да повишават своя капитал.

 

Все още е твърде рано да се поставя под въпрос проевропейската перспектива на Италия

 

Ако движението „5 звезди“ спечели парламентарните избори и успее да произведе в бъдеще време свой министър-председател, това няма да означава, че Италия незабавно ще излезе от Еврозоната.

Италианската конституция не позволява оттеглянето на страната от международни споразумения чрез референдуми, така че тя трябва да бъде променена преди провеждането на такова допитване. Тоест на практика са нужни два референдума – един за конституционни промени и един за членството в Еврозоната. И дори всичко това да успее, Конституционният съд има възможност да блокира едно такова решение.

Тоест резултатът от проведения на 4 декември референдум в Италия може да доведе до сериозни политически сътресения, както и до проблеми в банковата система и съответно до икономически колапс. Той може да доведе и до недоверие по отношение на обвързаността на Италия с останалите страни от Европейския съюз.

Но при всички положения идеята за излизане на Италия от Еврозоната все още е много стъпки назад от подобен на този в Обединеното кралство сценарий, който доведе до решението за излизане на Острова от Европейския съюз. И практически е много малко вероятно тя да бъде осъществена.