X
 
 

За какво да пожертваш студентския празник?

Още от автора

Като при всеки човек, на когото му е отнело 9 години да придобие бакалавърска степен, студентският празник е особено важен елемент от висшето ми образование. Изживявал съм Осми декември по почти всички възможни начини - в големи зимни курорти и в скътани планински бази; на черно джони и на ямболска; лазейки и напълно трезво; с наркотици и без; весело и тъпо; самотно и любовно; с хубави хора и с кофти хора...

Обобщаващият момент е, че принадлежах към преобладаващата и незаслужено обиждана част от българското студентство, за която Осми е една от няколкото "нови години" през декември - Никулден, първият почивен ден, Коледа, самият 31-ви... Разпускане посредством разврат.

В една конкретна година си спомням как харчех обилно и залитах из един хотелски бар в Пампорово. Вокалите на Драгана Миркович украсяваха безуспешните ми опити да накарам една първокурсничка по някаква педагогика в СУ да споделим изтичащите ни скъпи куверти в стаята ми.   

Нямаше как да знам, че в същия момент няколко други студенти, които още нямах честта да познавам, били решили тази година да жертват изконното си право на гуляй, за да измислят и разпишат някаква концепция за нещо си. Не отишли никъде. Еб*ти хората. Това може във всеки друг ден да се прави.

Така или иначе, отнело им още почти година да си реализират нещото. То се казва Радио "Реакция" и вече съществува от 6 години. Подбудата на тия пичове била, че вече нямало място, където студенти с малко по-независими журналистически и творчески пориви да създават радио продукция.  

Това, което не знаех, докато се мъчех да не повърна на стълбите към стаята ми в пампоровския хотел, беше, че стореното от тях някой ден ще ме дари с почти всичките ми настоящи посоки и ценности. Към онзи момент бях лишен от такива.

Какво представлява и какво му е ценното на основаното от тези клетници студентско радио няма да е тема на тези няколко реда за 8 декември. Те няма да съдържат и излишно морализаторстване как вместо да празнуваме и пием, трябва да седнем да правим радиа. Или да пишем книги, да основаваме политически движения и задължително да не слушаме чалга... Не.

Ето как разбирам хубавото студентство. Това е: свободата да задаваш трудни въпроси на преподавателите си; свободата да четеш, каквото ти се чете, а не каквото трябва; свободата все още да не зависиш от трудовия пазар (която вероятно е най-отнеманата на българския студент); свободата да пътуваш; свободата да се изправиш гол до кръста върху маса в скъп ресторант и да пееш нещо на Слави Трифонов; свободата да направиш радио предаване за смисъла на живота, в което ко-водещият ти е тълковен речник. Студентският празник би трябвало да е само малко по-ярък миг в този карнавал.

Какво правиш, когато нещо стои между теб и свободата ти, както и да я разбираш?  

Някои се конформират (понякога без да разберат), някои пият от безсилие, някои правят радиа. Наздравицата ми е за последните, чийто жертван осми декември продължава да дарява други хора със свобода и истинско студентство.

Иначе не са много основателните причини човек хич пък да не празнува.