X
 
 

За какво да пожертваш студентския празник?

Още от автора

Като при всеки човек, на когото му е отнело 9 години да придобие бакалавърска степен, студентският празник е особено важен елемент от висшето ми образование. Изживявал съм Осми декември по почти всички възможни начини - в големи зимни курорти и в скътани планински бази; на черно джони и на ямболска; лазейки и напълно трезво; с наркотици и без; весело и тъпо; самотно и любовно; с хубави хора и с кофти хора...

Обобщаващият момент е, че принадлежах към преобладаващата и незаслужено обиждана част от българското студентство, за която Осми е една от няколкото "нови години" през декември - Никулден, първият почивен ден, Коледа, самият 31-ви... Разпускане посредством разврат.

В една конкретна година си спомням как харчех обилно и залитах из един хотелски бар в Пампорово. Вокалите на Драгана Миркович украсяваха безуспешните ми опити да накарам една първокурсничка по някаква педагогика в СУ да споделим изтичащите ни скъпи куверти в стаята ми.   

Нямаше как да знам, че в същия момент няколко други студенти, които още нямах честта да познавам, били решили тази година да жертват изконното си право на гуляй, за да измислят и разпишат някаква концепция за нещо си. Не отишли никъде. Еб*ти хората. Това може във всеки друг ден да се прави.

Така или иначе, отнело им още почти година да си реализират нещото. То се казва Радио "Реакция" и вече съществува от 6 години. Подбудата на тия пичове била, че вече нямало място, където студенти с малко по-независими журналистически и творчески пориви да създават радио продукция.  

Това, което не знаех, докато се мъчех да не повърна на стълбите към стаята ми в пампоровския хотел, беше, че стореното от тях някой ден ще ме дари с почти всичките ми настоящи посоки и ценности. Към онзи момент бях лишен от такива.

Какво представлява и какво му е ценното на основаното от тези клетници студентско радио няма да е тема на тези няколко реда за 8 декември. Те няма да съдържат и излишно морализаторстване как вместо да празнуваме и пием, трябва да седнем да правим радиа. Или да пишем книги, да основаваме политически движения и задължително да не слушаме чалга... Не.

Ето как разбирам хубавото студентство. Това е: свободата да задаваш трудни въпроси на преподавателите си; свободата да четеш, каквото ти се чете, а не каквото трябва; свободата все още да не зависиш от трудовия пазар (която вероятно е най-отнеманата на българския студент); свободата да пътуваш; свободата да се изправиш гол до кръста върху маса в скъп ресторант и да пееш нещо на Слави Трифонов; свободата да направиш радио предаване за смисъла на живота, в което ко-водещият ти е тълковен речник. Студентският празник би трябвало да е само малко по-ярък миг в този карнавал.

Какво правиш, когато нещо стои между теб и свободата ти, както и да я разбираш?  

Някои се конформират (понякога без да разберат), някои пият от безсилие, някои правят радиа. Наздравицата ми е за последните, чийто жертван осми декември продължава да дарява други хора със свобода и истинско студентство.

Иначе не са много основателните причини човек хич пък да не празнува. 

 

 

 

 

Тази киселина ще премахне всички хлебарки
Тази киселина ще премахне всички хлебарки

Хлебарките са изключително неприятна напаст, която обаче се среща доста често в повечето домове и най-вече жилищни кооперации. Те могат да пренасят...