X
 
 

Следизборна Македония: Груевски или Заев ще е следващият премиер?

Още от автора

На 11 декември 2016 г. (неделя) в Македония се проведоха дългоочакваните предсрочни парламентарни избори. Те бяха част от споразуменията по инициатива на Европейския съюз (ЕС) за прекратяване на политическата криза в страната, поради което бяха тълкувани като изключително важни за европейската интеграция на югозападната ни съседка.

Преди да бъдат проведени миналата неделя, парламентарните избори бяха два пъти отменяни през пролетта – веднъж поради забавяне в тяхната подготовка и втори път с решение на Конституционния съд поради липсата на актуализация на избирателните списъци, което бе и едно от условията в споразуменията за прекратяване на кризата.

 

Резултатите от вота

 

Резултатът от вота е следният: консервативната партия с християндемократическа ориентация ВМРО-ДПМНЕ, която често е спрягана като националистическа, спечели изборите с крехка преднина пред социалдемократическата партия СМСМ, наследница на Македонската комунистическа партия. От 120 депутатски места в македонския парламент, ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ ще вземат общо 100, съответно 51 и 49. Останалите 20 депутатски мандата ще бъдат разпределени между другите малки партии, които разчитат на гласовете на албанския етнос, съставляващ около ¼ от населението на страната.

 

Как ВМРО-ДПМНЕ успя да победи СДСМ, макар и с малка преднина?

 

ВМРО-ДПМНЕ за пореден път спечели изборите, разчитайки на своя твърд електорат – националисти, земеделци, държавни служители и представители на други съсловия, включително и уязвими такива.

През всичките 10 години на управление ВМРО-ДПМНЕ официално работи за влизането на Република Македония в НАТО и в Европейския съюз, но на практика не полага необходимите усилия, за да бъдат изпълнени условията на Брюксел за присъединяване на страната към Съюза. Част от този проблем е и въпросът за името на Македония, като 25-годишният спор между Скопие и Атина по този въпрос е сред причините Гърция да не подкрепя присъединяването на югозападната ни съседка към ЕС.

От 2006 г. насам партията на Никола Груевски печели всички избори в Македония. През последните 10 години ВМРО-ДПМНЕ успява да изгради система от механизми за контрол върху институциите в страната, върху политическата и съдебната система, включително и върху бизнеса и медиите. Европейската комисия отбелязва тези проблеми, представяйки ги като сериозно предизвикателство пред европейската интеграция на страната.

От 2006 до 2015 г. председател на македонските спецслужби е разузнавачът Сашо Миялков, който е и син на първия македонски министър на вътрешните работи. Затова, за по-кратко, хората в Македония през тези близо 10 години наричат властта просто „Фамилията“. Миялков подава оставка три дни след излизането на скандални записи, разпространени през пролетта на 2015 г. от лидера на СДСМ Зоран Заев, станали повод и за възникването на сериозна политическа криза в страната, която продължава вече близо 2 години.

 

На какво се дължи извънредният успех на СДСМ?

 

За изборите миналата неделя – освен на разочарованите от авторитарния подход на Груевски граждани – СДСМ разчиташе и на подкрепа от страна на албанския етнос, събирайки неговия протестен вот, предизвикан от недоволството от малките „албански“ партии. Партията загуби с малко над процент от ВМРО-ДПМНЕ, но въпреки това пред нея също се оформя шанс да сформира правителство.

Чрез протестния вот т. нар. „албански“ партии претърпяха сериозно поражение, особено Демократическата уния за интеграция (ДУИ), която в новия парламент ще има едва 10 места – два пъти по-малко, отколкото в предишния. Тоест част от останалите 9 депутатски места в повече, които ДУИ имаше до този момент, в следващия парламент ще бъдат прехвърлени към СДСМ.

Другата „албанска“ партия с голямо влияние е политическото движението „Беса”, което съществува от едва 2 години, но в неделя успя да си осигури 5 места в македонския парламент.

 

Какъв може да е съставът на бъдещата управленска коалиция в Македония?

 

Нито една от двете големи партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ нямат необходимото мнозинство, за да създадат самостоятелно правителство. Затова е изключително любопитно коя от тях ще успее да състави кабинет с разчитащите на гласовете на албанския етнос партии.

Хипотетично ВМРО-ДПМНЕ и ДУИ биха могли да формират коалиционно правителство, формирайки заедно 61 от 120 мандата, тоест повече от половината мандати. Но това би представлявало доста нестабилно политическо обединение поради факта, че ВМРО-ДПМНЕ на практика е македонска националистическа партия, а ДУИ практически играе ролята на националистическа партия на македонските албанци.

Лидерът на ДУИ е бившият паравоенен лидер Али Ахмети, който от 15 години е на висока почит сред представителите на албанския етнос, тъй като през 2001 г. води въоръжен бунт, довел до подписването на Охридските споразумения, гарантиращи повече конституционни права на етническите албанци. Но на настоящите избори много етнически албанци решиха да гласуват за СДСМ – партия, подкрепяна предимно от представители на македонския етнос, която се явява основният опонент на ВМРО-ДПМНЕ. Подобна коалиция може да доведе до възбуждане на междуетническо неспокойствие.

Другата хипотетична възможност е формиране на коалиция между СДСМ и ДУИ, които заедно събират 59 мандата, което обаче е недостатъчно за формирането на коалиционен кабинет. При всички положения при една такава коалиция някоя от малките партии, събиращи вота на албанския етнос, също ще трябва да бъде включена към управляващата коалиция.

Формирането на подобна коалиция (например между СДСМ, ДУИ и „Беса“) може да разруши авторитарния подход, с който си служи ВМРО-ДПМНЕ през последните 10 години. От друга страна, разрушаването на установената порочна система в този ѝ вид може да предизвика много недоволство сред симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, значителна част от които са националисти.

 

***

 

Резултатите от парламентарните избори в Македония, проведени на 11 декември 2016 г., не доведоха до желаното политическо спокойствие. Вотът на практика доведе до още по-голямо изостряне на тамошната политическа обстановка.

Иначе казано, каквато и да бъде развръзката по формирането на коалиционно правителство в Македония, твърде вероятно е югозападната ни съседка да остане една от нестабилните точки на Балканите и в бъдеще.

Опасност от възбуждане на изкуствени етнически конфликти в Македония е налична и при двете посочени по-горе допустими версии за формиране на коалиционен кабинет, в случай че източниците на такова напрежение решат да активират подобна дейност за политически цели. Но при всички положения едно е сигурно – наложеният почти авторитарен режим в македонското общество от страна на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски по време на десетгодишното му управление бе в основата на настоящата близо 2-годишна политическа нестабилност. И вероятно по-разумният вариант би бил, ако се формира правителство начело с лидера на СДСМ Зоран Заев, което е по-вероятно да доведе до относително спокойствие и до някакво усещане за справедливост у македонското общество.