X
 
 

Поезия в движение (Poetry in motion)

Още от автора

 

Има неща, пред които думите силно и непоколебимо бледнеят, но все пак се опитват да изпълнят своята мисия.

Едно от тези неща е да бъдеш фен на футболен клуб „Ливърпул“. Това е поезия в движение.

Един път станал такъв ти осъзнаваш, че никога повече няма да вървиш сам. Независимо накъде отиваш и дали ще стигнеш до крайната цел – самият факт, че вече крачиш редом с някого към нея е победа. При това с убедителна игра и то срещу сериозен противник, а именно животът.

Оттук, с малките крачки, започва и сложността – с течение на времето разбираш, че футболът не е въпрос на живот и смърт, той е нещо много повече. Отвъд пределите на обозримото. Отвъд точките, титлите, песните на феновете и легендарните играчи.

Това чувство е като поезията – навлизаш в едно блато, защото най-отгоре има красиви водни лилии. Мислиш си, че тук ще има само радост и прекрасни мигове, само красота. Но постепенно започваш да затъваш и не можеш да се  отскубнеш от пипалата, които сграбчват краката ти. В теб започват да живеят много личности и гласове, обвързваш се с много съдби, чувстваш надеждите, болката и щастието на много хора. 

И тогава идва прозрението – истинската радост се постига само, ако преминеш през много болка. Така е и в поезията. Но ти си готов да платиш цената на страданието, защото вече си затънал, нямаш избор. А и дори да имаше не би избрал нищо друго. Вече не. Защото разбираш колко прекрасно е истински изстраданото щастие…

Защото е нормално да се страхуваш. Но само онзи, познал страха, ще разбере какво е смелост. Спомнете си Милан и Истанбул.

Защото всеки намира нещо от себе си в каузата „Ливърпул“ – традиции, семейственост, история, надежда, вяра, приятел.

Защото „Ливърпул“ – това си ти.

Защото „Ливърпул“ остава с теб винаги, когато всички останали си заминават.

Защото „Ливърпул“ опростява сложността.

Защото „Ливърпул“ се усмихва, дори когато му се плаче.

Защото „Ливърпул“ печели, дори когато губи.

Защото „Ливърпул“ се надява, дори когато надеждата е изгубена.

Защото „Ливърпул“ осветява пътища там, където има само тъмнина.

Защото „Ливърпул“ не се предава, дори когато изглежда, че ще го направи.

Защото „Ливърпул“ не мълчи пред подлостта.

Защото „Ливърпул“ говори, когато всички мълчат.

Защото „Ливърпул“ е достоен – създава без да руши.

Защото „Ливърпул“ печели, когато загубата е неизбежна.

Защото „Ливърпул“ играе, когато другите само се опитват.

Защото „Ливърпул“ обича, въпреки омразата.

Защото „Ливърпул“ е това, което е.

Защото ние сме това, което сме.

Или просто защото ти никога няма да вървиш сам, където и да си. Запомни го.

Това е поезия в движение.