Животът ми е много по-скъп от живота ти

25,000 лева (или по-малко от стотинка на данъкоплатец) струва издирването на Тодор Владимиров, който прекара няколко дена в снега в Стара планина. Необяснимо за мен тази сума се превърна във водещата новина. Всъщност, колко струва един човешки живот?

По българското законодателство всеки има право да търси обезщетение за претърпените от него болки и страдания вследствие на действията на друг. Това обезщетение се определя по справедливост от съда (чл. 52 ЗЗД). Разрових се из съдебната практика за 2016 – присъдените обезщетения варират между 100,000 и 200,000 лева. Според съдилищата болката, която изпитват близките на починалия, се равнява на един дву-или тристаен апартамент в гаден квартал на София.

Но човек струва много повече, докато е жив. БВП на глава от населението в България е 31,000 лева за 2015. Средната продължителност на живота в България е 72 години. Напълно игнорирайки инфлацията и тенденцията за годишно покачване на БВП, това означава, че за целия си живот българинът произвежда към 2,232,000 лева.

Приблизително толкова струва тялото ни, ако го разфасоваме и продадем органите си на черния пазар. Цената на един бъбрек например варира между хиляда и сто и петдесет хиляди долара. Като се има предвид какви атлети сме в пиенето и пушенето, средностатистическият българин би могъл да изкара към два милиона- два милион и двеста хиляди лева, продавайки органите си.

Точно тук е моментът да ви запозная с една от любимите ми етични дилеми – проблемът с вагонетката (the trolley problem). Излязла от контрол вагонетка се движи с бясна скорост по релсите. На тях стои група от пет човека, които не могат да помръднат и ще бъдат убити от вагонетката. Ти имаш достъп до ръчка, която контролира железопътната стрелка, и можеш да отклониш вагонетката в друг коловоз. Проблемът е, че на него стои един човек, който не може да избяга и ще бъде убит. Въпросът е дали да дръпнеш ръчката и да спасиш пет човека, убивайки един, или да не се намесваш в естествения ход на събитията, което означава, че вагонетката ще отнесе петимата?

Убеден съм, че първата реакция на всички е да дръпнат ръчката. Един утилитарист би го направил, без да се замисли, защото е по-добре да спасиш пет човека, отколкото един. „По-добре“ обаче е някаква стойностна оценка, която като всички други е относителна. Шест лева за бира в софийско заведение може и да е скъпо, но за Прага е нормално. Така че „по-добре пет от един“ зависи изцяло от гледната точка на оценяващия. Философът Джон Турек в есето „Числата имат ли значение?“ пита дали пак би дръпнал ръчката, ако единият е най-близкият ти човек или любовта на живота ти. Ами ако ти кажа, че единият е на път да открие универсално лекарство против рака? Ами ако не бяха пет, а пет милиона човека срещу един и този един беше ти? Числата нямат значение, когато говорим за нещо толкова уникално като човешкия живот.

Точно затова няма как да го уравним в пари. Още в първи клас ни учат, че за да сравним две неща, те трябва да са от един и същи вид. Няма две човешки същества, които да действат и мислят по един и същи начин, следователно невъзможно е да кажем, че един човек струва повече от друг. Ако се върнем на съдебната практика, целта на обезщетението е да притъпи болката от загубата, а не да даде парична стойност на живота. Конституцията в чл. 28, изр. 2 казва, че посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежкото престъпление. Над Конституцията пък седи Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която с чл. 2 задължава законът да защитава правото на живот на всеки.

Казано по друг начин, философски, морално и юридически животът е безценен. Ще завърша с цитат от последната страница на „Марсианеца“ на Анди Уеър: „Оцеляването ми сигурно е струвало стотици милиони долари. И всичко това, за да бъде спасен един смотан ботаник. Защо изобщо са си направили този труд? Направили са го, защото дълбоко в нас е закодиран основният инстинкт да си помагаме в нужда. Понякога може и да не изглежда точно така, но е вярно. Да, има разни тъпанари, на които просто не им пука, но те са малцинство и броят им клони към нулата, когато ги сравним с другите, с онези, на които им пука.“ Не бъдете тъпанари.