X
 
 

Как да пресичаме в България for (crash-test) dummies

Още от автора

Предколедно ВКС ни зарадва с тълкувателно решение за отговорността на шофьора и пешеходеца при пресичане, ако е станал гаф. Естествено, то предизвика обичайните негативни обществени реакции. Дори в уж интелигентни медии се появиха коментари, подклаждащи този огън с невежество. Чудя се дали българинът хули съда по подразбиране или го хули от неразбиране. Надявам се, че е второто и че следващите редове ще разсеят юридическата мъгла в главите ни.

Ще започна с кратка терминологична бележка. „Абсолютно право“ е онова твое право, с което са длъжни да се съобразяват всички. Правото на собственост например е абсолютно – никой на планетата (пък и извън нея) не може да го нарушава. За сравнение „относително право“ е такова право, на което трябва да се подчиняват ограничен кръг от лица. Например, когато занесеш обувките си на обущаря Иван, единствено Иван е длъжен да ти залепи подметката. Никой друг обущар не носи отговорност за това, че твоята подметка не е залепена. „Съпричиняване на вредоносния резултат“ (съпричиняване за краткост) е налице, когато пострадалият с поведението си по някакъв начин е допринесъл за собственото си нещастие. Например, ако лекарят ти назначи някакво лечение и ти забрани да пиеш алкохол, а ти вечерта се накъдриш като обрулена върба и умреш, ще е налице съпричиняване и отговорността на доктора ще бъде по-малка или изключена.

Да видим сега какво са снесли мъдрите глави от ВКС. Краткият вариант за нетърпеливите е не пресичай като самоубиец и си прочети задълженията в Закона за движението по пътищата, защото иначе съдът ще намали наказанието на шофьора, който те е блъснал, тъй като има съпричиняване.

А сега конкретно. Ти имаш абсолютното право да пресичаш на следните места:

1) на специално очертана на пътя пешеходна пътека;
2) на неочертана на пътя пешеходна пътека, но сигнализирана с пътен знак;
3) на зелен пешеходен светофар;
4) по продължението на тротоарите и банкетите – това са всички кръстовища в града, където няма ни светофар, ни пешеходна пътека, ни знак, ни дявол. Навсякъде другаде нямаш абсолютно право да пресичаш. Това означава, че не можеш да очакваш от всички да се съобразяват с желанието ти да пресечеш, ако пресичаш магистралата, междуградския път или в която и да е друга точка от улицата (например, не е готино да изскочиш по средата на Цариградско шосе и да очакваш трафикът да спре, защото те мързи да повървиш до подлеза).

Абсолютното ти право на пресичане означава, че всички водачи са длъжни да се съобразят с него, но не и че можеш да го упражняваш, както ти падне. Наличието на пешеходна пътека не те освобождава от задължението да се огледаш и да прецениш дали Трабантчето ще успее да спре навреме. Откъде идва това задължение? От Закона за движението по пътищата и по-конкретно от чл. 113, ал. 1 - „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.“

Освен това има изрични забрани, с които всеки пешеходец е длъжен да се съобразя. Тези забрани са формулирани в чл. 114. Ти нямаш право да навлизаш внезапно на платното за движение, да пресичаш платното за движение при ограничена видимост и да извършваш търговия и услуги на платното за движение. Последното е писано за онези дружелюбни индивиди, които искат да ти почистят предното стъкло срещу някое друго левче.

Разбира се, не всички пешеходци могат еднакво добре да съобразяват пътната обстановка. Върховните съдии на особено мнение считат заради това, че е несправедливо да поставяме пресичането на пешеходна пътека под условие. Доколкото това важи с пълна сила за възрастните хора, не важи в никакъв случай за онези шемети, които не вдигат поглед от земята (или телефона си) и се впускат смело напред само защото имало пешеходна пътека. Поради това имаме нужда и от мислещи съдии, които да преценят всеки конкретен случай, за да приложат правилно общата законова норма към индивидуалното ПТП. Това едва ли ще е проблем. Според мен много по-проблемна е прокарваната от медиите и тотално откъснатата от реалността теза, че шофьорите не са длъжни да се съобразяват с нищо и че за всяка катастрофа е виновен пешеходецът.

Какво ще стане, ако все пак си виновен, защото не си се съобразил със задълженията си и се случи немислимото? При определяне на наказанието на шофьора това твое поведение ще бъде взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство поради факта на съпричиняване от твоя страна. В хипотезите на нарисувана или обозначена пешеходна пътека и при пресичане по продължението на тротоарите и банкетите съпричиняването е налице, когато шофьорът кара с по-висока скорост от ограничението и когато ти не си спазил задълженията си за пресичане. Ако пресичаш на светофар, съпричиняване има само когато си пресякъл на червено. В случаите, когато нямаш абсолютното право на пресичане, ще говорим за съпричиняване, ако си нарушил правилата за пресичане (съобразяване със скоростта, видимостта и т.н.) и ако не си отишъл до близката пешеходна пътека, ако е имало такава.

Това е. Върховният съд не е разрешил на шофьорите да ни газят, нито пък е направил пресичането невъзможна задача по квантова механика. Напротив, струва ми се изключително логично да се изисква някакъв базов инстинкт за самосъхранение от всеки, стъпил на пътното платно. Еднакво опасно за обществото е арогантното поведение както на шофьорите, така и на пешеходците. Нека покажем малко повече съобразителност на пътя, защото няма нищо по-нелепо от това да загинеш, докато се опитваш да стигнеш от едно място на друго.