Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

За лустрацията от второ поколение...

30 Friday 2016, 10:00 часа • 2430 прочитания

"Промените в съдебната система, в конституцията не са отвлечени неща. Когато хората са обречени на унизително безправие, това е конкретен, а не отвлечен разговор. Имаме изключително подробна антикорупционна програма, която ще изложим писмено. Тя ще включва идеята за лустрация, при това лустрация от второ поколение, защото ние се намираме вече 30 години по-късно и много неща вече са се случили."

Това са думи на бившия правосъден министър Христо Иванов, произнесени вчера в “Перото”. Той се впусна в политиката, след като подаде оставка заради провалената от т.нар. “системни партии” съдебна реформа. На тях повече би им отивало определението “Партии на Модела КОЙ”, но това е отделна тема.

На този етап не мога да отговоря на въпроса какво точно има предвид лидерът на “Да, България”, говорейки за “лустрация от второ поколение”, а и самият той не го обяснява. Мога само да предложа мерки, които евентуално да бъдат предприети, след като “се намираме вече 30 години по-късно и много неща вече са се случили”.

Лустрация

Лустрационните мерки са необходими и днес, 27 години след 10 ноември 1989 г. Все още не е късно – лустрацията има смисъл.

Щатните служители и агентурният апарат на ДС в края на комунистическия режим, надвишава (значително) сто хиляди души. Към това число като минимум добавете и агентите на военното разузнаване (РУМНО) от времето на комунизма, както и лица, които са от висшия партиен ешелон на БКП, комсомолския елит на ДКМС и номенклатурата от ОФ. Тези групи потенциално подлежат на лустрация.

25-годишните на 10 ноември 1989 г., днес са на 52 г. Това е възраст, в която човек е в разцвета на силите си и дори на върха на своята бизнес или политическа кариера. През 1989 г. обаче тези хора може би вече няколко години са били агенти или по друг начин да са работили за РУМНО или ДС... Кариерата им в структурите на БКП, ДКМС, ОФ или другаде може да се дължи именно на доносите им срещу някое “неблагонадеждно лице” от квартала... Да не говорим, че ДС формално продължава да вербува хора дълго след 10 ноември 1989 г. Днес живеем именно в десетилетието, в което младите (тогава) кадри на структурите, подлежащи на лустрация, са на върха на своята житейска, бизнес или политическа кариера. Няма обаче никакви гаранции, че “успехите” им не се дължат именно на принадлежността или зависимостите им от някоя от структурите, подлежащи на лустрация.

Освен лустрацията, която все още можем да осъществим, са нужни допълнителни мерки. Вероятно тях Христо Иванов има предвид, говорейки за “лустрация от второ поколение”.

Постлустрация

Под “постлустрация” имам предвид всички законодателни мерки, които могат да бъдат приети, за да ограничат ефекта от мащабното проникване на мрежите на влияние на бившия комунистически елит и агентурния апарат на ДС и РУМНО в обществения, политическия и икономическия живот на страната. Постлустрационните действия най-общо казано може да са насочени към тези сфери на икономиката, които така или иначе са обект на стриктни държавни регулации. Примерно, в областта на обществените поръчки, еврофондовете, хазарта или банковото дело. Може да обхващат дори публичния сектор – медиите. Лустрационните и постлустрационните мерки може да засегнат и съдебната система по отношение на зависимостите на магистратите от минали или настоящи служби за сигурност.

Най-общо казано, постлустрационните мерки може да са свързани с ограничения за фирми – собственост на лица, подлежащи на лустрация, да кандидатстват за обществени поръчки, да получават обществени средства или финансиране по еврофондовете. Ограниченията може да са свързани и с фирми с номинални собственици или такива, скрити в офшорни зони. Постлустрационните мерки могат да ограничават или по друг начин да регулират отношенията на държавата с банки, собственост на хора с агентурно минало или подлежащи на лустрация.

Постлустрационните мерки в медиите могат да включат “законодателство за ограничаване на концентрацията в собствеността и разпространението на медии и гарантиращо разкриването на крайните собственици [и бенефициенти] на медии” (прочетено в 10-те точки за “Демонтиране на модела КОЙ”, предложени от Протестна мрежа)...

Разбира се, лустрационните и постлустрационните мерки могат да бъдат приети и като саморегулация от страна на партиите. Абсолютно необходима стъпка е Декларацията за непринадлежност към ДС (защо не и РУМНО и другите категории, подлежащи на лустрация?). Партиите биха могли да се саморегулират и по отношение на дарения от лица, потенциално подлежащи на лустрация. Могат и да се саморегулират в контаките си с медии, подлежащи на постлустрация. Могат да избягват банкови услуги от банки, собственост на лица, подлежащи на лустрация и постлустрация.

Разделението лустрация-постлустрация е само условно. Двата процеса са свързани и зависими един от друг и трябва да се извършват едновременно. В този смисъл, неологизмът “лустрация от второ поколение” е просто още едно наименование на лустрацията, която трябва да извършим като общество. А крайната цел на лустрацията е една.

Декомунизация

Веднага, след края на Втората световна война Германия е разделена на четири окупационни зони, контролирани от САЩ, СССР, Великобритания и Франция. През юли-август 1945 г. в Потсдам се провежда конференция, на която се приемат мерки, известни като “Петте Д”: денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация на страната. Аналогията с нуждата от лустрация и постлустрация в България е напълно уместна. Ако бъдат приети и проведени успешно лустрационни и постлустрационни мерки, те биха довели до българските “Пет Д” –  декомунизация, демафиотизация, декриминализация, демонополизация и декартелизация на политическото общество и икономиката у нас.

А това е незаобиколимо условие за успех в битката срещу корупцията в България.

Дали обаче “Да, България” и нейните идеолози разбират всичко това, говорейки за “лустрация от второ поколение”, както се казва, предстои да научим.

Асен Генов
Асен Генов Колумнист
Новините днес