X
 
 

Белите каски, Сирия и фалшивите новини

Още от автора

Докато силите на Башар Асад и подкрепящите ги руски самолети бомбардираха обсадената източна част на град Алепо за повече от три години, близо 3000 доброволци се трудеха за затрупаните и ранени цивилни. Местните ги наричат просто Гражданска защита, но за света станаха известни като „Белите каски“, заради цвета на шлемовете, които носят по време на спасителни операции.

Външните наблюдатели бяха и продължават да бъдат безсилни пред касапницата, случваща се в Сирия. За последните 4 години, когато гражданската война ескалира още повече, стотици хиляди загубиха живота си. Над 3000 деца бяха убити само за изминалата година. Инфраструктурата на места е изцяло разрушена, а цели градове се превърнаха в призрачни места, някога обитавани от милиони жители.

Въпреки пропадането на дипломацията, много западни правителства решиха да помогнат на „Белите каски“ с финансиране и оборудване. Знаменитости подкрепиха инициативите за събиране на средства, Netflix направиха документален филм, преди да бъде убита от крайно десен екстремист британска депутатка Джо Кокс поиска доброволците да бъдат отличени с Нобелова награда за мир, а актьорът Джордж Клуни съобщи, че планира игрален филм, свързан с „Белите каски“.

Източната част на Алепо вече е тиха. След евакуациите, наложени след дългогодишна обсада и бомбардировки, мнозина местни напуснаха домовете си към други сирийски провинции, държани от бунтовнически сили. Но много преди това, беше започнала кампания за уронване на името на единствената в момента група в Сирия, която се грижи за спасяването на жертви на въздушни удари и обстрел. Тази кампания беше проведена така успешно, че би трябвало да се изучава в учебниците по ПР и пропаганда след години, защото тя се превърна в една от основните причини общественото мнение да се обработи по темата за Сирия.

Месеци наред анализатори и „алтернативни“ новинарски сайтове, изобразяваха „Белите каски“ като слуги на западния империализъм и агенти на джихадисти. За последната половин година се появиха множество статии, включително и в България, в които „Белите каски“ са обвинявани, че не спасяват цивилни, а техните операции са всъщност театрална постановка и фалшифицират клиповете си.

Въпреки опроверженията и доказателствата от уважавани медии като snopes.com и Channel 4, тези митове за доброволческата организация са не само много влиятелни в обществото, но и лъжите се разпространяват между хиляди потребители.

Това не бива да учудва никого. Битката не се води само на бойното поле, но и онлайн, където все повече хора четат новини. И ако видимостта на съмнителни публикации е огромна, то най-големият проблем не са те. Зад пропагандата седят имена на активисти, журналисти, анализатори.

Едно от тези имена е Ева Бартлет – канадска писателска и защитничка на човешки права с опит в Ивицата Газа. Една от медиите, които редовно й дават поле за изява и публикува нейни материали, е спонсорираната от руското правителство мрежа от канали Russia Today, известна като RT. В средата на декември Бартлет стана особено известна с изказването си след визита в Алепо. Подобно на посещенията на български журналисти в Сирия, Бартлет също беше под закрилата на сирийската армия и Министерство на отбраната на Русия. На събитие, организирано от делегацията на Сирия в ООН, канадската авторка говори за „освобождение на Алепо“ от „терористични групи“, наричайки примирията безполезни и всичко казано в BBC, The New York Times и The Guardian за обратно на реалността.

Думите й бяха широко критикувани и оспорени. Дори най-бързото търсене в интернет прави тезите й незащитими. Тя не отговаря на запитвания след изказването си. Единствено пред сайта BuzzFeed Бартлет отговаря с мейл в защита на казаното от нея и отрича пътуванията й да са подкрепени от сирийското правителство.

Бартлет атакува директно „Белите каски“, наричайки измислица нападенията върху болници на руските и сирийските военновъздушни сили. В ролята на криворазбрана защитница на правдата срещу империалиазма, тя дори обвинява Гражданска защита в сътрудничество с Ал Кайда. Изказванията на Бартлет противоречат не само на данните, но и на разследванията на „Лекари без граници“, Амнести, HRW и дори на ООН и Червения кръст.

Междувременно, в края на 2016 все повече се появяваха истории, свързани с кибератаки, насочвани от Русия, с които Москва се намесва във вътрешните дела на няколко държави. Немалко бяха пък руските новинарски репортажи за убийството на посланика на Москва в Турция, които бяха изрязали сцената с вика на убиеца: „Не забравяйте Алепо“. Впрочем, The New York Times споменава в публикувана наскоро статия за руските хакерски атаки и България („How Russia Recruited Elite Hackers for Its Cyberwar“, 29 декември 2016). Страната ни е посочена като една от дестинациите, посетени от руската фирма „Ростек“, закупила софтуер, използван при атаките.

Манипулирането на новините не е новост, разбира се. Нито е патент на Русия. Макар и с много развит апарат за целта, руснаците използват методи, които се развиват в западните общества. Историята е пълна с достоверни и смели кореспонденти, които защитават принципите си в работата с информацията, но има също така и много примери за страхливи репортери, които са мамени, корумпирани или притискани от правителства, за да разпространяват лъжи като истински факти. Можем да споменем, например, Уолтър Дюранти от 1930-те, който печели „Пулицър“ за отразяването си на Съветския съюз. Днес тези статии са опровергани и са пример за прикриване на престъпления, извършени от Сталин. А какво да кажем за репортажите за „оръжията за масово унищожение“, които западни медии разпространяваха, за да оправдаят влизането на Джордж Буш в Ирак?

Днес спадът на доверието в традиционните източници на новини като телевизия, вестници и радио, променя ситуацията. Днес интернет променя правилата. Лъжите могат да бъдат представени много успешно като истини, стига да бъдат споделени от достатъчно на брой хора. Не е нужно дори някой да се замисля за някое твърдение дали е истинно или не – достатъчно е да се вписва в собствените му представи.

Изборите в САЩ през 2016 доведоха до създаването на фразата „политика след истината“. Това е вярно, но не достатъчно коректно. Десетилетия наред рекламни кампании и подобни, подготвяха сцената за появата на „фалшивата новина“, което днес генерира толкова видимост. Това е глобален проблем, развиващ се с помощта на интернет. Но дори без да съществува този феномен, разбирането на събитията и връзките между тях в съвременния свят, може да е трудно както за обикновените граждани, така и за политическия елит. „Белите каски“ са само един от примерите за това.

Днес имаме огромно количество данни, но малко разбиране на информацията в тях. Имаме, например, сателитни снимки на всеки хълм в Афганистан, но анализаторите се провалиха в предвиждането си за талибаните. Те трябваше да бъдат смачкани преди 10 години, но въпреки това днес са в офанзива и завладяват нови селища и градове, защото така и не се схванаха основните причини за тяхното съществуване.

Приложете същия проблем към Сирия, Либия, Йемен, Ирак. Навсякъде ще откриете следи от фалшиви новини, стереотипно отразяване на факти и скриване на информация. Историята с „Белите каски“ само показа до каква степен създаването на кампания с авторитетни имена и фалшифициране, може да повлияе на общественото мнение достатъчно дълго, че лъжата да се сметне за истина.