X
 
 

Тръмп и войната

Още от автора

В петък (27 януари) Тръмп подписа указ "За защита на страната от влизане на чуждестранни терористи". Според него се забранява влизането в САЩ за срок от 90 дни на всички граждани от 7 държави (Иран, Ирак, Йемен, Либия, Сирия, Сомалия и Судан), спира се приемането на бежанци за срок от 120 дни и се забранява за неопределен период приемането на бежанци от Сирия.

Последваха масови протести срещу американския президент и подписания от него указ. На церемонията по връчването на „Оскарите“ отново бе акумулирано говорене срещу Тръмп и онова, което той прави, откакто пое държавното кормило. Всичко това за пореден път показва няколко неща, които, разбира се, няма да чуете/прочетете от повечето български медии – особено онези от тях, които минават за мейнстрийм и които имат основополагащо влияние върху манипулирането на общественото мнение.

Няма да чуете/прочетете, че Тръмп фиксира няколко победи, за да достигне до президентския пост. На първо място, той победи първоначалното неодобрение на собствената си партия и останалите й кандидати за евентуален президент, т.е – справи се с вътрешните конфликти. На второ място, той победи две от най-големите фамилии в историята на САЩ, а именно Клинтън и Буш. На трето място, той победи болшинството от американски медии, които са обикновени чираци на статуквото и искаха, например, да го скарат с разузнавателните служби. А да си в лоши отношения с тях не е признак на добро здраве. Затова и едно от първите действия на Тръмп бе да засвидетелства уважението и вярата си към службите.

Няма да чуете /прочетете, казано по друг начин, че с по-малко средства, ексцентрично поведение и цветущ език, директно назоваване на проблемите, а и доза краен национализъм и популизъм, Тръмп победи американския истаблишмънт. Той спечели само битката, войната вероятно ще загуби, защото някои неща са по-силни от теб. Ще видим. В момента, казано метафорично, Тръмп трябва да си назначи охрана и после втора охрана, за да може втората охрана да го пази от охраната му. Затова е важно с какви хора ще се обгради. А относно истаблишмънта – той съвсем закономерно сега се опитва да възстанови позициите си – дори „Холивуд“ „случайно“ каза и някоя друга дума против държавния глава.

Няма да чуете/прочетете например няколко логични въпроса: къде бяха всички тези будни и протестиращи американски граждани, когато Буш абсолютно незаконно, без да има резолюция на Съвета за сигурност на ООН, нападна Ирак? Как те решиха, че свободното движение на мюсюлмани и бежанци в тяхната страна е по-важно от незаконното убийство на сума ти хора във война, която може би никога не е свършвала? Къде бяха тогава „либералните кинаджии“ (по израза на Тръмп) и тяхната будна гражданска съвест, която да озари безпределния мрак, в който се намираме?

Няма да чуете/прочетете (с малки изключения) нищо за доста обемния доклад на сър Джон Чилкот (Чилкът) за участието на Великобритания във войната в Ирак, който беше подготвян няколко години. Той разкрива доста интересна информация около действията на Блеър в навечерието на войната и отношенията му с Буш.

За сметка на това ще чуете/прочетете как различни апологети на тръмпофобията - политолози, социолози, всякакви експерти и соросианци се надпреварват да плюят Тръмп и неговата политика. Разчувствах се…

Ще чуете/ прочетете за будната американска съвест и силното й гражданско общество. Ще се разплача…

Ще чуете/ прочетете как едва ли не Тръмп е случайно бизнесменче, което по случайност се е озовало в Белия дом. Как той едва ли не е един самонадеян глупак, защото знае какво казва Далчев – че един глупак никога не страда от чувство за малоценност. Разплаках се…

Тръмп може да е всякакъв, но в никакъв случай не е глупак. Той удари истаблишмънта, но ответните удари не закъсняват.

Писал съм го и преди – всички ние сме във война. За нашите умове. И не вярвайте много, ако някъде чуете/прочетете, че я печелим.