X
 
 

10 топ реплики за унищожаване на приятно впечатление

Още от автора

Информационните технологии и особено социалните мрежи действително водят до постепенното отмиране на разговорите лице в лице, но пък ни предоставят една възможност, която не е за изпускане. А именно, да проверяваме регулярно дали искаме да общуваме с даден човек, преди да сме му отделили безценни неврони и часове, за да се уверим, че нищо не би излязло от комуникацията ни и да останем уморени и разочаровани. Безспорно погрешно е да се съди за книгата по корицата ѝ, но често да я поразлистиш е достатъчно, за да разбереш, че не ти се чете до края. Няма нужда да губиш време в непродуктивна илюзия за приятелство или връзка с някой на пръв поглед симпатичен колега, състудент, далечен роднина, или фен на любимата ти група, когато една негова реплика е достатъчна, за да установиш, че ви делят вселени. И така, ето ги моите 10 причини да вдигна наздравица за всички бири, които няма да изпием.

1. „Абе, всички мъже/жени/хомосексуалисти /мексиканци/бежанци/мюсюлмани/политици са ... *добавете стереотип тук*.  Джордж Харисън, св. Георги, Джордж Сорос. Все мъже, при това адаши.

2. „Ей затова не ви уважавам вас, юристите!“. Или програмистите. Или лекарите. Все едно. Много далеч съм от мисълта, че всеки трябва да уважава представителите на дадена професия, или че всички представители на коя да е професия са за уважение. Но само по себе си размахването на пръст и назидателната лекция на тема защо един от най-важните избори в живота ти те сваля до нивото на крастав джебчия, обезсмисля всеки последващ диалог.

3. „Този е човек от народа, той ще ни оправи!“. У нас може да гледаме с подозрение на средната класа, защото има нахалството да се подмазва на шефа с това, че работи, и на държавния апарат с това, че плаща данъци, но за сметка на това буди възхищение всеки, който се вписва в представата за тарикат – пари, коли, жени, медийни циркове и съмнителен източник на доходите. Човекът от народа няма нищичко общо с народа. Обаче народът се ласкае да се олицетвори с него, защото от 13-ия етаж на панелката така изглежда най-утопичната му перспектива за благополучие. А защо вярваме, че ще ни оправи ли? Много просто. Подхвърлил ни е кокал. Или евтино гориво. Или референдум. По-лесно е да вярваш на сляпо,отколкото да мислиш трезво. Докато ние включваме “caps lock”, за да напишем „ВСИЧКИ БЪЛГАРИ НА ОРЛОВ МОСТ!“, човекът от народа се качва в джипа си да се прибере в триетажната си къща, а зад него кара охраната му. Пази го. От народа.

4. „Родината над всичко!“. Която и да е тази родина. Тя не е над добротата, над алтруизма и над човещината. Не е над другите хора, които имат други родини. Обратното се нарича нацизъм, независимо от красивите думи, в които някой се опитва да го облече. Иронично е, че в масовия случай репликата стои в устата на лица, чийто най-голям принос за родината е да си чешат езика , да всяват смут, да мразят и да скатават осигуровки. И все пак, добре поне, че е стената в социалните мрежи, за да спрем да си го татуираме по ръцете.

5. „Oh na batia”. Дали някой ще те схруска, ще потъне в очите ти, или, ще изрази бурния си възторг, от, опааа, тез хубави краченца, мястото на въжделенията му/ѝ, не се намират под снимката с родителите ти от дипломирането например. Отделно от това, великанският ум , стоящ зад репликата, рядко принадлежи, на лице, което попада във възрастовата категория „батя“, а поне 15 под или над нея. Съществуват комплименти, от които да се изчервиш от свян, от които да се изчервиш от радост, и от които би било добре да се изчерви авторът им. Ако човек проявява неуважение и недискретност в желанието си да те похвали, какво ли би било да се скарате?

6. „И какво, нещо спряхме да пишем,а ?!“.  Безспорно репликата крещи за внимание повече и от тийнейджърка, която пропушва, реже си ръцете и си боядисва косата в зелено. Полудяволит, полузаядлив тон, изразяващ пасивна агресия, породена от безсилието на събеседника да бъде интересен. Ултимативно дразнещата „ние“-форма, която има за цел  да ви приобщи и сближи, но всъщност подхожда само на млад родител, затруднен да отличи своята идентичност от тази на детето си. („Ние днес се наакахме“. Хм, моя грешка, и на тях не подхожда.) Случвало ли ви се е да спечелите нечие внимание, като просите за него? На мен – не.

7. „Голям пенсионер си, петък вечер е“.  По някаква причина социалният етикет изисква от 15-тата поне до 55-тата си година да оповестяваш настъпването на петък с йерихонска тръба от сряда нататък. Заветното денонощие между 18:30 в петък и 18:30 в събота следва да тъне в забрава, предизвикана от несметни количества евтин алкохол и заслепяване от свектавицата на фотографа в бара или кръчмата, който отразява за поколенията колко огромна приятелска среда притежаваш. Допълнителни овации получаваш, ако смесиш питиетата, ако се снимаш потен с разкъсана риза, ако проспиш цялата събота, и ако се събудиш до непознат. Ако непознатите са повече от един, или ако повърнеш върху паметник, отключваш отключваш бонус ниво за епично прекарване на уикенда. От време на време, обаче, ние черните овце и пенсионерите, решаваме да предпочетем тих разговор в тесен приятелски кръг на по чашка вино, или пък собствената си компания, съчетана с ментов чай и увлекателен филм или книга. Понякога защото вече сме „избухвали“ две вечери поред през седмицата. Друг път – защото така ни е по-приятно.Това е моментът, в който се оказваме напълно социално неприемливи за някой свой познат. Той не мирясва, докато не ни убеди да го придружим на участие на Галена, или поне не прояви загриженост дали не сме в депресия. Това е и моментът, в който този познат завинаги затваря вратата си към тесния приятелски кръг.

8. „Сподели тази чудотворна детелина за световен мир, игнорирай ако искаш да се разболееш от едра шарка“. По-ефективно като „Сподели тази картинка, за да преброим колко от нас сме спрели в еволюцията на ниво тъмни векове от Средновековието, игнорирай ако искаш да го запазим в тайна още закратко.“

9. „Искаш си го ти, знам аз.“ Зад репликата обикновено стои жално неумение да се общува, довело до поставянето на исканията ребром и на тезгяха, без опция за отказ, защото иначе ток-виж отказали. Понякога е тълкуването на факта, че си казал „вечерям“, като интимна покана. Понякога е непоискана снимка в близък план на ръководния представителен орган на човека. Понякога са подмятания колко специален и готов на всичко трябва да си, само заради факта, че някой е благоволил да ти говори. Но във всички случаи се корени в свалянето на комуникацията между двама души от различни полове до бакалско равнище в стил „Искаш ли да ти отрежа едно кило наденица?“, на което се очаква да отговориш „О, да, отрежи ми едно кило наденица.“ За съжаление, щом замирише на бакалия, тръпката и любопитството тихомълком си тръгват, без да затворят след себе си. За да запалят по свещичка на гроба на всички потенциални и кинетични желания.

10. „Ооо, ще те повишават? Браво, явно много работиш, затова ли изглеждаш такъв уморен напоследък?“.  Ако си ходил на хубава екскурзия, ще е „Радвай се, ако имаше деца нямаше да ти остане време!“. Ако си родител с щастлив брак, ще бъде „Така е, човек си избира – или семейството, или кариерата“. Специфичният начин, по който някой познат се радва за теб, акцентирайки върху това, че то всъщност не е много голям повод за радост, изразява само в няколко думи искренността на човека към теб и потенциалното ви приятелство. А дали причината е завист, или снизхождение – нима има значение?