X
 
 

Лошо пътуване

Още от автора

(Разказ) 

През слънчевия уикенд читателят разлиства страниците на романа „Лошо пътуване” и го изчита на един дъх. Книгата е написана с умерено редуване на кратки и дълги изречения, диалогът е добър. В началото главният герой отпътува на стоп към морето. Между двата шофьора, които го качват, научаваме, че той работи като журналист в списание и допреди две години никога не е пътувал по този начин и е бил отегчен  от живота си. Това се променя, когато се запознава с Х.. Той е адски лудо копеле, направо изгаря от живот и сега го чака на нудистки плаж на морето. Главният герой най-ярко си спомня как миналата година на същия този плаж една вечер Х. е заспал край огъня и по едно време ръкавът на блузата му е пламнал, а той го е загасил и си е легнал да спи. На другата сутрин без да коментира случилото се, той просто е отрязал двата ръкава с ножица.

За съжаление и двата шофьора качват главния герой за съвсем кратки разстояния. В нечовешката жега той се озовава на място без сянка и никой му спира в продължение на четири часа. Постепенно той се изнервя, първо се моли да го качат, след това започва да псува подминаващите го коли. Взимат го точно след като е загубил всякаква надежда. Този път той отмята по-голяма дистанция от пътя, но все още се намира далече от морето. Следва ново зацикляне, още едно кратко качване и нощта идва. Главният герой пренощува в спалния си чувал в негостоприемната обстановка на полето край пътя. Вечеря хляб и салам, но водата му е свършила.  Междувременно нишката на разказа с Х. продължава да се допълва с нови луди случки.


На сутринта стопът продължава и отново е адски бавен. Главният герой се добира до морето чак по мръкнало и обикаля огньовете на плажа, докато намери Х.. Следва сърдечно посрещане в шумна компания. Има китара и джембета. Има алкохол и трева. Има и едно особено красиво момиче с голи гърди. На огъня се пекат пържоли, от които главният герой яде с удоволствие. Момичето се оказва вегетарианка и им изнася дълга и скучна лекция за насилието срещу животните. Всички й се смеят, тя се нацупва и се прибира в палатката си. До този момент читателят остава с впечатлението, че това е съвременна версия на „По пътя”, в която Х. е в ролята на Дийн Мориарти. И тук историята се скъсва в средата на едно изречение, а следващата страница се състои от редове многоточия.


Главният герой се буди през нощта с натежала глава, отива да пикае и съвсем изневиделица над него се появява летяща чиния, която го отвлича. На борда на летящата чиния той се намира в празно помещение. Не е завързан, но скоро открива, че малките зелени човечета с яйцевидни и огромни черни очи могат да контролират  тялото му със силата на мисълта си. Използвайки телепатия, те му казват, че и без това е безсмислено да бяга.


Главният герой е обезпаразитен по стандартите на извънземните и е вкаран в зоологическа градина. Той оплаква нерадостната си съдба няколко дни, след което в неговата клетка е вкаран друг човек с изключително измъчен вид – мършав, изпит, непрестанно треперещ и с изпопадала от нерви коса. В началото той се страхува дори да говори, но след седмица думите се завръщат в устата му. Така главният герой разбира, че окаяното му положение в зоологическата градина е нищо пред това, което е могло да го сполети.


Другият човек дълго му разказва за премеждията си в този чужд и зверски свят. Основният проблем на извънземните бил, че на планетата, на която живеят няма добитък. По някаква причина те си харесали хората. Смятали, че тяхното месо е най-вкусно, затова отвлекли десетина земляни и започнали да ги размножават по изкуствен начин. Наблъсквали ги в тесни клетки, тъпчели ги с храна, убивали ги и ги изяждали. Освен това обичали да ловуват хора, така че направили специални резервати, където отивали за тази цел. Връщали се горди с трофеите, снимали се с тях и им одирали кожите, които окачали на стените си. Понякога малките извънземни на шега измъчвали човешки деца по разнообразни и мъчителни начини. Големите уж им се карали, ако ги хванели в крачка, но не било рядкост и те да го правят.


Имало и хора, които извънземните взимали вкъщи и гледали като домашни животни. Хранели ги, галели ги и си играели с тях. Именно такъв бил другият човек. Той изкарал пет години в дома на едно извънземно семейство. Стопаните му се отнасяли ужасно към него, биели го и когато той съвсем отпаднал, решили да си вземат нов човек за домашно животно, а него го дарили на зоологическата градина. Другият човек също бил отвлечен от Земята, само че от бракониери, които нелегално го продали на семейството. А ужасът не свършвал с това. Използвали кожата на хората, за да правят тапицерии на дивани, чанти и всякакви други артикули. Храната, с която хранели хората-добитък, пък била получена от отпадъчните продукти, които оставали след убитите хора – смлени вътрешности и кости.


Слушайки какво причиняват извънземните на себеподобните му, главният герой на три пъти повръща. Състоянието на другия човек внезапно се влошава и той умира. Главният герой изкарва месеци в самота, преди да бъде откупен от зоологическата градина от извънземен професор. Главният герой се оказва в ролята на домашно животно, но условията в дома на извънземния професор не са лоши. Професорът дори си говори по телепатичен път с него и така главният герой научава повече за света на извънземните. Основният проблем е, че по тяхната класификация за разумни същества във Вселената минават само тези с телепатични способности. Главният герой ожесточено се възпротивява на това схващане, но е оборен с аргумента, че за хората съществата, които нямат разум, са животни.


Все пак в течение на тези разговори професорът започва да се съмнява и скоро дори започва да смята, че главният герой проявява някаква форма на разум, колкото и странна да е тя. Професорът става активист за правата на хората. Пише петиции, организира демонстрации. Настоява, че не е редно да се отнасят с тях по този начин. Действията му дават резултат и е свикан трибунал, на който главният герой трябва да защити човечеството. Той говори за всички хубави страни на хората, дръпва наистина знаменита реч, която даже всява смут сред публиката. От другата страна обаче изтъкват голата истина – хората не могат да бъдат разумни, щом не могат да се справят с проблемите на планетата си: войните, промените в климата, масовото изчезване на животински видове, глада, бедността. Главният герой е победен. Хората ще продължават да бъдат избивани. Няма какво да се направи за това.


Главният герой се събужда на плажа. Слънцето изгрява. Почти всички още спят след пиянската нощ. На една страница между редове с многоточия е представен скъсаният фрагмент от вечерта. В него Х. дава на главния герой LSD. Така заглавието става ясно. Ето какво е било лошото пътуване. На фона на тази идилична картина главният герой забелязва красивото момиче с голите гърди, което прави кафе. Той сяда до нея край огъня. Умира от глад и вижда тенджерата с пържоли до себе си. Надига една към устата си, но още преди да отхапе от нея, повръща. Красивото момиче с голите гърди го пита дали всичко е наред. Той казва, че всичко е наред и моли за някаква храна. Тя му подава току-що опечена в огъня плоска арабска питка и сирене. Те водят разговор, в който леко флиртуват и така завършва романът.


Читателят е доволен от книгата. Само финалът му се вижда леко блудкав. И сюжетният ход със скъсаната страница е страшно банален. Той пише ревю на книгата в Гуудрийдс. Дава й четири звезди. Вечер е и той отива на концерт.