X
 
 

Въпросът пред църквата и медиите: Да го скрия или да го покажа?

Още от автора

„Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си и рече: На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат.“ – Евангелие от Св. ап. Матей, 23 гл., 1-3 стих

Този текст няма да е хейт срещу Българската православна църква. Започвам с горния цитат, за да отговоря на въпроса дали е правилно, като част от ръководството на църквата или като мирянин, да излезеш с позиция срещу това, което България видя по най- гледаната телевизия в понеделник вечер. Няма да коментирам дали беше хомо порно, дали времево беше подходящо да се пусне, дали Боби Ваклинов от „Господари на ефира“ трябваше да се усмихва през цялото време, взимайки интервю от „свидетеля“. Аз лично не гледах втората част от предаването, тъй като ми стана ясно какво ще видя.

Две неща ме притесниха особено много: отговорът на БПЦ и реакцията на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и Български хелзинкски комитет (БХК).

Първо, имаме случай на активен гей свещеник в църквата, който си поръчва секс онлайн, някой записва (платено или не) видео със свещеника в действие, Нова телевизия излъчва записите. И какво е официалното становище на църквата?

Измежду подвизаващите се в българските манастири има изключително достойни личности с безупречен монашески живот. От случаи на непристойно и неподобаващо за духовници поведение на отделни личности не бива и не може да се правят изводи изобщо за моралния облик на монасите в БПЦ и да се очерня публично православното духовенство“. Иначе казано: Не всички сме маскари, вие защо ни черните? Не може да кажеш това, след като за втори път в национален ефир се разкрива  подобно противоречие на думи и дела в църквата. Ако трябва, се извини. Направи промени, свое собствено разследване, разбери истината. Как после българите да не сложат всички свещеници под общ знаменател. Как институцията на църквата да има стойност в очите на хората.

Второ, вълната от подкрепа за отец Филарет от страна на АЕЖ и БХК.

Започна се петиция срещу предаването „Господари на ефира“, в която се изисква медията да се извини за намесата в личния живот на свещенослужителя, АЕЖ изпратиха открито писмо в защита на личния живот на Филарет. Радослав Стоянов, активист за ЛГТБ права и член на БХК излиза с изказване, че „посланието, разпространено от предаването, е че хомосексуалните мъже не бива да имат право да служат в православните храмове. Това е неетична кампания за опозоряване на гей мъжете в православната църква, а излъчването на записа е противоправно". Ами, всъщност хомосексуалните мъже наистина не бива да имат право да служат в християнски храмове. Няма значение дали аз, Радослав Стоянов или папата сме съгласни. Добре, де! Папата може и да има по-голяма власт от останалите двама. Това, на което се крепи християнството обаче, е Библията. Това, което пише в Библията за хомосексуалността няма да се хареса на либерално настроените хора, защото включва смърт. Да, пише го в Стария завет, а ние живеем според Новия, в който всичко е любов, ще кажат някои. Само че в Новия завет хомосексуалността отново е определена като грях.

Идеята, не е да се замесваме в религиозни спорове, а да знаем принципите, на които се гради църквата. Гей скандалът повдига един доста по-дълбок въпрос от това дали да си гей е добро или лошо. Става въпрос за принципа на последователност. Никой от нас не е безгрешен, не се и очаква да е. Обаче ако съм ляв политик, трябва да следвам лява политика (това очакват избирателите ми), ако съм веган, предполага се, че не ям яйца. Ако родя дете, очаква се да го гледам и обичам, ако съм християнски свещеник, предполага се, че не трябва да лъжа, че съм гей. Защо? С какво вредя на останалите, ако съм гей? Вредиш на всички останали, които очакват от теб да живееш така, както проповядваш на тях да живеят. Хората губят доверие в институцията, която представляваш. Обвиняват останалите духовници, които цял живот може да са служили тихо и честно в някое забутано село. Загубата на доверие към институциите (политически, юридически, духовни) води до анархия. Никой не иска това.