X
 
 

Вън мюсюлманите от Европа

Още от автора

Да започнем с малко проценти. Проучване на „Чатъм хаус“ показва, че мнозинството в осем европейски държави подкрепят забраната за имиграция от мюсюлмански държави, отразявайки крайно дясната подкрепа от политически формации за действията на Доналд Тръмп.

Проучването, което излезе на 7 февруари, е проведено преди издаването на заповедта на Тръмп и в него са участвали 10 000 европейски граждани.

Според резултатите, около 55% от участниците се съгласяват с институционална забрана, като поляците регистрират най-голям процент в защита на рестрикцията - 71% отговарят „за“, въпреки че в Полша мюсюлманите съставляват 0,3% от населението. 65% е подкрепата в Австрия, 61% във Франция, 58% в Гърция, 53% в Германия, 47% във Великобритания, 41% в Испания.

Съпротивата срещу имигранти с мюсюлманска религия се забелязва най-вече срещу пенсионираните, възрастните и жителите на провинциални райони и по-малки градове, но се забелязва разделение и на образователно ниво. 59% от участниците в проучването с гимназиално и по-ниско ниво подкрепят забраната, докато при хората с висше образование, процентът е 49% - с десет процента по-малко.

Проучването всъщност показва нормализация на антимюсюлманските настроения в Европа и засилването на крайно десните популистки партии, чиито антиимигрантски политики и предизборни обещания срещат подкрепата на обществото. Недоверието към имиграцията се използва широко от популистките политици, включително и в България. Така например, месец преди изборите, големите политически формации имат сходни послания: срещу имиграцията и бежанците, повече сигурност за сметка на свободи и обещания за работни места. Въпреки че последното би се случило едва след конкретни стъпки, изискващи последователност, хората се връзват, защото са сигурни, че чужденците им взимат работата. Към екипите на някои от партиите се включиха (включително като водачи на листи) и телевизионни експерти, които години наред насъскваха от екрана общественото мнение, включително с антисемитски изказвания. Ситуацията е близка до историята, в която влизайки в един автобус виждате, че чернокож е седнал на едно от двете свободни места. Това ви дразни и си казвате, че чужденците са ви взели мястото. Властите ви казват „Да, ето вижте какво стана!“, но няма да ви обяснят защо няма достатъчно места за всички.

Имигрантските общности, независимо дали граждани или бежанци, бягащи от конфликт, бяха цинично поставени в центъра на проблемите по сигурността и икономическите несгоди. До такава степен действа дезинформацията и налагането на стереотипи през масови медии, че когато изследователи от Ipsos Mori запитват миналата година френските граждани колко е мюсюлманското население, средно даваният отговор е 31% или един на всеки четирима души. Реално, процентът е 7,5% - 1 на всеки 13 френски граждани. Ipsos Mori изследват разликата между реалността и общественото мнение в 40 държави. Според същата анкета, французите заявяват, че през 2020 година мюсюлманите ще бъдат 40% от населението, което е в рязък контраст с предвижданията за 8,5%. 

В друго проучване от юли 2016, направено от Pew Research, половината от участниците вярват, че бежанците ще увеличат риска от тероризъм и ще вземат работните им места. Тези виждания, подклаждани от медии и политически кампании, засилват възможността и легитимността на престъпления от омраза, които вече отбелязват ръст във Великобритания, например. Наскоро британски младеж беше задържан за подготвяне на бомбена атака срещу джамия, но срещу него не бяха повдигнати обвинения. В САЩ, възрастен мъж е заподозрян за планиране на нападение срещу ислямски център. Не е нужно да споменаваме какво стана в канадския град Квебек по-рано тази година, когато крайно десен екстремист извърши терористична атака върху джамия, при която загинаха 6 души, а 19 бяха ранени.

Докато съдът в САЩ застана срещу забраната на Тръмп, антиимигрантските и ислямофобски настроения вероятно ще доведат до окрупняване на подкрепата за крайно десните движения преди редицата избори, които ще се проведат в Европа през 2017 година, включително в България в края на март. Подобно на Тръмп, който поддържа близки връзки със саудитски бизнесмени, за повечето от популистките партии в Европа няма проблем да получават дарения от богати имигранти и чужденци - включително Льо Пен, за която стана ясно, че е спонсорирана и от Обединените арабски емирства. Междувременно, опиянението на обществото от желанието за налагане на забрани, хвърля мъгла върху една перспектива, доказала се в историята: всяка забрана води до друга и проблемите на една част на обществото рано или късно стават проблем на мнозинството.

В този ред на мисли, в случая няма значение дали процентът на мюсюлмани във Франция е 7,5%, както посочват изследванията или 31%, както си въобразяват французите. И в двата случая, расизмът и политиката на „анти-всичко-ако-това-е-изгодно“ печелят избори. И така до следващите избори след 4 години.