X
 
 

Деполитизираната съдебна реформа

Още от автора

С наближаващите избори криво-ляво политиците споменават, че има нужда от съдебна реформа, но с някои изключения не се чува нищо обещаващо - ГЕРБ например настояват за единен държавен изпит за всички юридически факултети. Това е единствената политическа сила, която е изпълнила обещанията си преди изборния ден - Наредбата за провеждането на такъв изпит е в сила от 1996 година. Но дали е възможно да се направи реформа, която 1) ще облекчи съдилищата, 2) няма да струва почти нищо, 3) изисква много малки изменения в законите и 4) е напълно деполитизирана? Всъщност да. Ето три предложения за това.

 

1. Промяна на местната подсъдност

 

Местната подсъдност определя в кой град следва да се гледа делото. Тя е причината за огромната натовареност на софийските съдилища и за безпрецедентните протести в Софийския районен съд. Не се връзвайте на нелепостите на двете съдийки, които се появиха в „Шоуто на Слави”, за да обясняват как колегите им били „мързеливи”. Аз изкарах стажа си в СРС и видях как един районен съдия средно на ден трябва да решава по минимум едно дело! Едно цяло дело със стотици страници материали, докато същевременно провежда и заседания в съдебната зала. Нещата не опират до мързел, а до свръхнатовареност. В същото време има съдилища в страната, които я гледат, я не по десетина дела на месец. Решението е просто – една дребна промяна в процесуалните закони (правилата, които определят как се движи едно дело в съда) в частта им относно местната подсъдност. Защо? Защото общата подсъдност диктува, че делото ще се гледа по постоянен адрес или седалище на ответника (чл. 105 и 108. ал. 1 ГПК). Седалищата на всички застрахователни дружества и банки е в София. Без да навлизам в излишни детайли, не са малко случаите, когато споровете (не толкова между потребители, колкото между търговци и застрахователи или банки) се препращат към софийските съдилища. Единственото което се иска от законодателя, е да промени тези членове, за да се разпредели равномерно работата из страната, каквото е и първоначалната идея на местната подсъдност. Освен че ще олекоти столичните съдилища и ще забърза правосъдието, това ще спести сума ти пътни разходи на страните. И агнето цяло, и вълкът сит.

 

2. Повишаване на държавните такси

 

Държавната такса за започване на едно дело е 4% от материалния интерес, но не по-малко от 50 лв. Тоест, ако искате да си върнете заема от 5 000 лв., ще трябва да платите на съда 200 за услугата. Много адвокати обаче се изхитряват и проверяват температурата на водата, като пускат частичен иск, претендирайки по-малка сума от реално дължимата, но на същото основание. Казано по друг начин, завежда се дело, плащат се едни 50 лв., като съдът е длъжен да изследва правоотношението, да се произнесе по сложния юридически спор и едва тогава, ако им отърва накъде отива решението, ищците изменят иска до пълната сума (чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК) и внасят цялата държавна такса. Забележете обаче, че съдът вече е свършил повечето работа, като разликата е, че в решението ответникът ще бъде осъден да плати не 100, ами 5 000 лв. Аз не мисля, че качественото правосъдие струва 50 лева. Едно дело се гледа и проточва с месеци, като съдията отделя безмерно количество мисловна енергия, за да вникне в дебрите на често непроницаемата адвокатска „мисъл”. Освен това по-високите такси ще действат възпиращо на тарикатлъка, защото виновната страна понася разноските по делото.

 

3. За бога, братя, меди(а)тирайте!

 

В началото и преди края на делото съдът приканва страните към медиация, за да си решат спора доброволно и без съдебна намеса. В момента законът повелява, че постигнатите пред медиатор споразумения могат да бъдат потвърдени от съда и да им се даде подлежаща на принудително изпълнение сила (чл. 18 Закона за медиацията). Моята идея е медиацията да бъде условие за започване на делото. Почти никога в практиката страните не се вслушват в съвета на съда за доброволно уреждане на спора. Психолозите едва ли са изненадани от това, защото познават ефекта на Зейгарник. Според него мозъкът ни не обича недовършени неща и щом веднъж е започнал нещо (примерно дело), малко вероятно е да се откаже от него, докато не го довърши. Влезете ли веднъж в съдебната зала, няма излизане оттам. Ако изменим ГПК така, че медиацията от пожелание да стане задължителна предпоставка за влизането на делото в съда, броят дела ще намалее, а споразуменията между страните, уреждащи доброволно спора по между им с помощта на професионален медиатор, ще се повиши. А и страните ще са много по-доволни от постигнатите уговорки, защото това, което съдът разбира под справедливост и това, което обществото чувства като справедливо, са корено различни неща.

Промяна в местната подсъдност, повишаване на държавните такси и задължителна медиация. Три елементарни законодателни промени, които може би ще улеснят и подобрят съдебната власт. Не е толкова сложно да намерим решение на някои от най-наболелите проблеми на правосъдието, ако седнем и помислим за секунда. Какво обаче прави кандидат-законодателят? Чуди се как да угоди на един шоумен. Еми…сипвам си.