Държавата – това съм аз

Погледнете коментарите на който и да е сайт за която и да е тема, имаща и най-малкото отношение към България. Дали ще е за доходите, торентите, телевизията, духовността, образованието, спорта, политиката... Деветдесет процента от коментарите са абсолютно едни и същи „Държавата ни е виновна!”...

Мили хора, не е ли време да са замислите малко за това какви глупости пишете? Нашата „държава” да не е паднала от Марс случайно? Или някой зъл окупатор ни е я натресъл? Да не би политиците ни да са жители на древната Атлантида? Или ги избираме с конкурс за най-голяма глупост и корумпираност?

Може би е време всеки един от нас да осъзнае една съвсем простичка истина „Държавата – това съм аз”. Или както беше казал мързи ме да проверя кой „Всеки народ си заслужава управниците”.

Чудно ли е тогава, че самите политици отдавна ни "работят", като ни карат да ги избираме не по личните им качества, а като великденски яйца? Въпреки че това е най-сигурният начин да си изберем хора, на които изобщо не им пука за нас. За тях има значение единствено верността към партийния лидер. И забележете – нито едно правителство не се и опита да промени това. Дойде царят – и четири години си бърка в носа, вместо да свърши нещо от обещаното, дойде Бойко – и се появи лавина с вицове, как се интересува само от коя лента да пререже...

В зората на демокрацията хората се вдигнаха на крак и успяха да изритат комунягата Петър Младенов – и дори го уплашиха достатъчно, за да не посмее да извика танковете, въпреки цялото му желание. А сега? Защитихме дърветата на Витоша. Похвално, но ако избирахме политици, които да зависят от избирателите, а не от Вожда, нямаше изобщо да се стига до там! А да сте видяли някой да протестира за това?

Разбира се, реални оправдания могат да се намерят. В цивилизованите страни принципът „държавата – това съм аз” от векове престана да бъде верую на монарха и стана убеждение на населението. А при нас през всичките тези векове сме имали сумарно по-малко от 100 години нормално развитие. По времето на социализма пропагандата ни обясняваше как за 20 години ще изминем пътя, който другите народи са изминавали за векове. Е, не става така...

Независимо от наличието на оправдания обаче е крайно време да престанем да се правим на албански реотани и да осъзнаем, че в случая причините са без значение. Точно както при бремеността – важен е крайният резултат, а не „бях пияна и не разбрах как стана”.

А крайният резултат е един единствен – българи избират други българи да ги управляват по български. И после се чудим защо депутатите приемат закон, според който наказанието за убийството на разбеснял се уличен помияр е по-голямо, отколкото наказанието за убийството на човек.

А, и не очаквайте от мен рецепта как да станем нормални. Не знам. Ако трябва да съм честен, единственото, което знам е, как да разберем, че ВЕЧЕ СМЕ СТАНАЛИ нормални. Елементарно е, но ще ви го кажа. Преди няколко години по bTV вървеше „Шоуто на Слави”, а по Първа програма класиката на Дисни от 1964 година „Мери Попинс”. Когато повечето хора предпочетат да гледат този филм пред Слави, то считайте, че вече имаме шанс. А дотогава... ами ще си хленчем и ще се оплакваме. Като българи...