X
 
 

Какво учат студентите по гражданско право

Още от автора

Така и така съм го подкарал на правна тематика, реших, че няма да е лошо, ако повиша малко общата юридическа култура на читателите на Actualno.

 

Нероден Петко

 

Докато мъжете в САЩ пишат закони, които превръщат аборта в средновековно мъчение за жените заради съмнителната морална позиция, че и плодът, и бебето са хора, в България този дебат отдавна е решен. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за наследството, ако си заченат по време на откриване на наследството, т.е. когато умира твоят наследодател, ти имаш право да го наследяваш. Разбира се, предвид твоята крехка младост и неопитност е наложително родители ти да решат вместо теб какво да правят с обитаваната от духове къща на далечния ти чичо.

 

Масата е резерве

 

И докато сме на тема наследяване, замислял ли си се какво ще оставиш след себе си и на кого? На жената и децата – нищо, то е ясно. Единственият човек, който някога те е разбирал, е любовницата. Тя заслужават всичко. Е, да, ама законодателят е на друго мнение. Една част от имуществото ти е резервирана за родителите ти, съпруга и децата. Размерът ѝ е различен в зависимост кой оцелее и колко дълго те е търпял, но може да стигне до 2/3 от всичко, което притежаваш. Дори да се опиташ с разни схеми да увредиш най-близките си, правото е стъпка напред и е предвидило механизми за възстановяване на запазената част в наследствената маса. Свободната ти воля е ограничена до въпроса колко главоболия искаш да създадеш на наследниците си.

 

Не на популизма в брака!

 

Нека си поговорим малко за любов. Знаеш ли, че ако обещаеш да се ожениш с някого, а после се покриеш, ще те осъдят за причинените на изоставения любовни страдания? Е, вече знаеш. Основанието е общата забрана за нанасяне на демидж (имуществени или неимуществени вреди) на друг човек. А безспорно да те зарежат на олтара е кофти преживяване.

 

СИО

 

Макар и да звучи като охранителна фирма от 90-те, СИО (или съпружеската имуществена общност) е любимият институт на преподавателите по гражданско право. Неписано правило е, че във всеки изпитен казус някой (най-често едноличен търговец) върти някаква схема с нея. Идеята е това, което двамата съпрузи придобият по време на брака, да им принадлежи общо. Практически, единият не може да се разпорежда със собственост в СИО без участието на другия. Апартаментът на майка ти и баща ти най-вероятно е СИО. Този апартамент не може да бъде продаден само от единия съпруг. Колата? Важи същото. Но ако майка ти удари джакпота от лотарията, парите са само за нея, защото за възникването на СИО се изисква освен брак и „личен принос“. Такъв при игрите на шанс очевидно липсва, дори и да вярваш, че мъжът ти е вълшебен талисман. За разлика от строгия социалистически Семеен кодекс, който не позволяваше отклонения от този режим, модерният е ларш по отношение на съпружеската собственост – можеш да избираш между СИО, законен режим на разделност (всеки за себе си) или брачен договор, ако те тресе OCD-то и искаш да уредиш всичките си имуществени отношения още преди брака. И като си говорим за договори...

 

Не всичко, което подписваш, те обвързва.

 

Договорът е силен колкото закон! Е, почти... има случаи, в които законът е по-силен. За разлика от американските филми в България можеш да подпишеш всичко, но не всичко, което подписваш, те задължава да го изпълниш. За някои сделки например има установени строги правила относно начина им на сключване, като нарушение на тези правила води до отпадане на юридическата им сила. Ако една вечер се напиеш като казак в кръчмата и решиш да трампиш колата за пет бутилки качествена домошарка, подписвайки договор върху полусуха салфетка, законът ти осигурява спокойствие (но, за съжаление, не и аналгин), защото тази замяна няма никакъв правен ефект и колата все още е твоя (или твоя и на жена ти). Малко по-практичен пример са клаузите в трудовия договор, които ти забраняват да работиш при конкуренцията за някакъв срок след напускане. Срещат се почти навсякъде. И са пълна глупост, която противоречи на установеното в Конституцията право на свободен труд. Нищо не може да те спре да работиш където си поискаш и когато си поискаш.

 

Теория на относителността

 

Докато сме на темата за импотентни договори, има един институт в българското законодателство, който теорията е кръстила „относителна недействителност“. Както относителността е принцип в цялата Вселена, така и в правото гледната точка е от решаващо значение. Върху един и същи предмет е възможно две лица да имат противоречащи си права. Примерно според чл. 135 от Закона за задълженията и договорите един кредитор може да поиска от съда да обяви за недействителни тези действия на неговия длъжник, които по някакъв начин влияят върху възможността му да си върне даденото. Хипотетично си сключил предварителен договор за покупка на апартамент, давайки половината пари. Честито! Обаче продавачът се прави на хитър и продава апартамента втори път, този път с нотариален акт, на Иванчо. Според чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ти можеш да поискаш от съда да обяви предварителния договор за окончателен, с което окончателно ще станеш собственик на апартамента, но за се случи това, се налага апартаментът отново да стане собственост на продавача (в момента той принадлежи на Ванката). На помощ се притичва чл. 135 от ЗЗД, за да станеш горд собственик на новото си жилище. А за Иванчо остава утехата да си търси парите от тариката.  

 

Алъш вериш

 

Българското гражданско право страда от раздвоение на личността. Паралелно съществуват различни правила за едни и същи неща – едните уреждат отношенията между обикновените граждани, а другите са предвидени за търговците. Правилата за тях са подобни, но много по-строги, тъй като се предполага, че търговецът не е вчерашен и би трябвало да познава закона много по-добре от комшията от Ямбол. В търговското право например широко приложение намира „относителната недействителност“, за която си говорихме преди малко. Някои дефекти в гражданскоправните сделки, които обричат договора на юридическа смърт, са бегли формалности в търговските отношения. Много е трудно да се измъкнеш от търговската сделка. Примери има още много, но не искам да те отегчавам. Важното е да не се правиш на интересен, ако си търговец, защото гръбнакът на държавата не е Стара планина, а икономиката.

 

Всички пътища водят към римското право

 

Римската империя поставя основите на съвременното право. Те за пръв път систематизират гражданските отношения, въвеждайки например задължение за добросъвестно сключване на сделките, задължението да се спазват договорите, различните искове за собственост (вкл. и този по чл. 135 от ЗЗД) и като цяло затвърждава латинския като универсален юридически език. На римляните трябва да благодарим за съществуването на запазената част. Те развиват основните идеи на гражданския процес. Всички европейски закони стъпват върху правила, писани преди хилядолетия.

 

Тук е и парадоксът на правото – от една страна, за правилното функциониране на обществото е нужно хората да знаят, че подобни спорове ще се решават по подобен начин завинаги, като по този начин се създава сигурност в очакванията им за насрещно поведение. От друга страна, правото е длъжно да взима предвид развитието на обществото, било в технологичен, било в културен план, иначе няма да може адекватно да защитава разнообразието от човешки интереси. Примерно, Семейният кодекс от 2009 чудесно взе предвид, че в новите социално-икономически условия е неприемливо съпрузите да биват ограничавани само от един режим на имуществена собственост, но пък не успя да узрее за факта, че все повече двойки живеят под един покрив без брак, създавайки на практика брачни отношения, които обаче не са защитени по същия начин, по който се защитава бракът.

 

Толкова за част първа. В следващата статия ще разгледаме някой особености на наказателното право.