Път и шествие. Брюксел

Какво е да воплиш в разностранството? Контурите озарявят веселението на всяка една думичка, желаеща да оцвети тази история с истинската обагреност на туптящото ми старание да я предам по-искрена. Продължението е порядъчна естественост на живота. Вълнуваме се по шаващите осеви линии на Австро-Унгарската империя. Клатушкаме отблясващи ламарини в тъмното и както Хензел и Гретел оставяме трохички следи в бъдещето след нас. Развили сме наопаки циркония и подчиняваме гальовно времето. Возенето е първият опит на човека да полети.

Траян заспива, поверил ни автомобил с гориво за 500 километра и нарочен съвет да заредим. Аз и Теодор успяваме с кретенска отдаденост да доведем положението до автогол със светеща лампичка за привършващ петрол. Опитът ни да открием спасителната мида на петролния концерн Shell завършва без да започне. Трябва решение.

Ако сте виждали бензиновите колонки в кланимационната поредица "Опасен завой", то ние сме зареждали там. Компотът, който забъркахме в тялото на френската четириколесна Богиня на Траян, го вбеси със събуждането и по-късно разсмя, защото приятели... Не е нужно да има определен ден от годината, за да се научиш на прошка.

Навлизаме в Третия Райх от изток, което значи, че ще го превземем от запад. Спира ни есесовски командир с идея да ни провери за рязани пишки, шмайзери, бомби, ислямски библии с подчертан текст, камиони и прочее оръдия на трупа. Питат ни къде отиваме, а ние обявяваме с анархо-тон, че ще нюрбургничим по великата моторна писта, за което също ще разправя на света. Нареждаме на машинката за сателитно ориентиране посока Люксембург и така летят пожеланията. Каталяскаме се из градчетата, в които се произвеждат сребърните прибори на Билбо Бегинс, малтийските лъжките и душичките на тримата пътешественици. Рисувам несръчно с големи букви по покрива на живота си радостливостта на чувството да мога да си позволя това пътешествие на 27 години. Така искам да целуна Мари. Това е един от дните-странички, в които си безумно влюбен в книгата на живота си и хората му. Честит имен ден, Мамо. Честит имен ден, Тате. Вие сте цветя, отглеждащи хора.

Транзитничим през Люксембург и десантничим в столицата на Бенелюкс. Бързаме за концерт на "Тичай бижутата". Който не ги е слушал, да си ги пусне или по-добре да слуша мен. Разцепваме деня и часа като българска десница, редим се втори път на опашката, за да си допием бирите, губим телефони, намираме причини, разхождаме се с любов и питане в столицата на Европа.

Столиците са резюме за духа и характера на народите. Брюксел е такъв град, който възпитава хората да поздравяват странниците. Великите селища на света отглеждат обитателите си. Уличките тук служат умело на създателите им, извайващи ги с любов и здраве, защото заслужават да ги имат. Архитектурата е сърце на града от молекулярната основа. Тя е монумент, който видимо паметничи, не мърда, съзидава и ще понесе края, началото и преобръщането на света. Всичко в континента ни вече се строи с общи средства. Брюксел има булеварди от масло, скорост на движението, въздух - чист и дишащи цици. В София - надупчен к*р от сажди. Нататък, дружета.

С момчетата се кандилкаме по улицата на маслините. Вълнуваме се със зехтинна усмивка, купуваме си рапови плочи, белгийски шоколади и арийска бира. Тротоарите са павирани с усмивката на полицаите, които се шегуват с нас кое Бакарди е по-добро пиво. Да живее абатската бира, негрите в Париж и католическата църква да умре след православната.

Настигаме площад "Сребро и злато", но не можем да го надминем. Искам да изкова сапфирена кошница пръстени за Мари в кулите на Гран плас. Обичам я с мноогобразието на културното и природно наследство на ЮНЕСКО. Металическият отглас шепти столетия рицарски подвизи под карминеността на бароковщинска радоусложливост на общостите станали нации от херцогства. Мирише на злато, цветя и готически мухъл. Думите не наваскват гледките, но карат повече хора да ги видят. Всички пътища водят към Амин.

Мари, отивам към Алпите. Ще ти говоря през звездите, свети ми...