Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Разпети петък всеки ден

14 Friday 2017, 07:30 часа • 688 прочитания

„Даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.“ – Евангелие на Св. апостол Йоан, 16 гл.

Годината е 308-а, император Диоклециан и съратниците му Максимиан и Галерий упорито се борят да убедят римските граждани в божествеността си. Самият император се нарича Йовий (Юпитер) и изисква култ към личността си. Тоест, просваш се по очи пред доминуса и целуваш пурпурната му мантия, ако имаш шанса да го доближиш. Само че има една група хора, които отказват да правят това. Християните. Тогава това название звучи почти прокобно за императора. Започват най-жестоките гонения и избивания на християни през периода на Римската империя. Християни на лъвовете, християни на клада, на кръст, римското въображение е голямо.

Годината е 2017-а. Кой беше този Диоклециан? Руините на великата Римска империя се тъпчат от разсеяни туристи и отегчени гидове. В Египет името на великия император не говори нищо. ДАЕШ, от друга страна, е нещо, което всички са чували. И нещо, от което знаят, че трябва да се пазят. Страховитите бойци на Ислямска държава, готови да умрат за своя бог точно толкова, колкото и да убият за него. Най-страшен е човек, който няма какво да губи. Неделя е, коптските християни празнуват Цветница, деня, в който техният Бог е влязъл на магаре в Ерусалим и целият град е празнувал тържественото му идване. ДАЕШ решават да извършат два бомбени атентата в църкви и да дадат добър урок на християните. Може би да ги сплашат. Умират най-малко 45 души.

Какви са приликите и разликите в двете ситуации? Първо, приличат си по това, че в България почти никой не е разбрал за тях от Фейсбук. По римско време – ясно защо, по наше време – просто почти никой не си смени профилната снимка с Je suis chrétien. Друга прилика е присъствието на християните и в двата разказа. Разлики – над 1700 г. човешко развитие.

Ако разгледаме като цяло историята на християнството през целия този период, че и до днес, ще забележим нещо, което се повтаря постоянно, независимо от географската ширина или политическия строй. Гоненията. Да, те се случват много усилено и в момента в страни като Северна Корея, Либерия, Южен Судан, Индонезия, Китай, Турция, Афганистан и други. Интензитетът е различен – от затвор и забрана за официална дейност до трудови лагери и убийства. Но се случват. Странното е, че това е най-преследваната, но и най-широко разпространената религия в света. Проведено изследване от Рупърт Шорт за „Сивитас Великобритания“ показва, че близо 200 млн. души са жертва на социално неравенство, тормозени са или са активно опресирани, защото са християни. От друга страна, според статистиката християните са най-многобройната религиозна група, обхващаща над 31 процента от световното население. Въпросите са защо и как. Защо продължават убийствата на мирни невинни хора и как така смътта им не секва експанзията на християнството.

Отговорът се крие в самата същност на вярата. Римляните се отказват от борбата си с нея, просто защото виждат, че „хората на кръста“ са безсмъртни. Така поне твърдят последните. Вървят към арените усмихнати и умират с песни. Физическата смърт не ги плаши, насърчава ги. Те живеят и умират за нещо друго или за Някого другиго. За Христос. Всяка загуба тук на земята, е придобивка във Вечността, дори и загубата да е физическият ти живот. Да се освободиш от страха от смърт те прави свободен и то твърде свободен. Това е било плашещо като начин на мислене за много владетели през годините, а сега плаши и друга деспотична общност – терористите. Християните са едни от може би най-сериозните конкуренти по „безрасъдство“ на религиозните самоубийци. С една преобръщаща света разлика обаче – те твърдят, че обичат и прощават. Тоест, не липсата на страх от смъртта, а как умираш и какво завещаваш след това превръща и до днес смъртта на милиони от тях във вдъхновение.

Историята помни само най-силните, а няма нищо по-силно от това да простиш непростимото. ДАЕШ е добре да си припомнят това следващия път, когато решат да гърмят църкви. Може и да си прочетат историята от Библията за след Разпети петък. Явно смъртта не е краят. Тя е само началото.

Той възкръсна, християни.

 

Йоанна Русева
Йоанна Русева Колумнист
Новините днес